Решение № 14 от 08.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600084 по описа за 2023 година С присъда №13 от 07.03.2023г. по НОХД №581/2022г. Бургаският окръжен съд признал подс. Г. Д. П. за виновен в това, че в периода от 01.01.2011 г. до 30.04.2018 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, като извършител в качеството си на физическо и данъчно задължено лице избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо в размер на 15 113.26 лева, от които 6303.99 лева данък добавена стойност и 8 809.27 лева данък по смисъла на чл. 26, ал. 7, вр. ал. 1 – 6, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказания три години лишаване от свобода и конфискация на следното имущество:

- мотоциклет Ямаха Маджести 250 с рег. * **** **, рама 8, двигател *, - 5/6 идеални части от земя и сграда, идентификатор ***, имотни партиди 244654, 244656, 244657, поземлен имот – дворно място с площ от 770 кв. метра, образуващо УПИ V – 313 в кв. 40 по действащия регулационен план на село Вършило, ведно с построените в парцела жилищна сграда с РЗП 90 кв. метра и гараж с площ 30 кв. метра, находящ се в село Вършило, община Созопол, област Бургас, придобит с Нотариален акт № на вх. рег. 11153 от 12.11.2013 г., Акт № 27, том 45, дело № 7678 от 12.11.2013 г.,

- 150 кв. метра идеални части от недвижим имот в землището на село Вършило, община Созопол, област Бургас – други селищни територии (земеделска земя), с площ 1.925 декара, девета категория, която нива 1 представлява имот № 000069 по плана за земеразделяне на село Вършило, ЕКАТТЕ 12975, придобит с Нотариален акт № на вх. рег. 7538 от 23.05.2007 г., Акт № 10, том 19, дело № 4647 (по справка на АВ номер от входящ регистър 151137, дата от входящ регистър 23.05.2007 г., номер от движение на входящ регистър 6248),

- 150 кв. метра идеални части от недвижим имот в землището на село Вършило, община Созопол, област Бургас – пасище, мера (пасище, земеделски), с площ 2.328 декара, девета категория, която нива представлява имот № 000070 по плана за земеразделяне на село Вършило, ЕКАТТЕ 12975, придобит с Нотариален акт № на вх. рег. 7539 от 23.05.2007 г., Акт № 9, том 19, дело № 4646 (по справка на АВ номер от входящ регистър 151136, дата от входящ регистър 23.05.2007 г., номер от движение на входящ регистър 6247).

Със същата присъда съдът признал подс. Г. Д. П. за виновен и в това, че в периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2018 г., в град Бургас, в условията на продължавано престъпление, като извършител в качеството си на самоосигуряващо се физическо лице, което е било търговец по смисъла на Търговския закон, но не е било регистрирано като едноличен търговец, укрил задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване в общ размер на 3784.28 лева и за здравно осигуряване в общ размер на 1832.55 лева, всичко в общ размер на 5 616.83 лева, като задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване са в големи размери, поради което и на основание чл.

255б, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказания една година и шест месеца лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 1000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. Г. Д. П. общо наказание три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието конфискация на следните имущества: мотоциклет Ямаха Маджести 250 с рег. * **** **, рама 8, двигател *,

- 5/6 идеални части от земя и сграда, идентификатор ***, имотни партиди 244654, 244656, 244657, поземлен имот – дворно място с площ от 770 кв. метра, образуващо УПИ V – 313 в кв. 40 по действащия регулационен план на село Вършило, ведно с построените в парцела жилищна сграда с РЗП 90 кв. метра и гараж с площ 30 кв. метра, находящ се в село Вършило, община Созопол, област Бургас, придобит с Нотариален акт № на вх. рег. 11153 от 12.11.2013 г., Акт № 27, том 45, дело № 7678 от 12.11.2013 г.,

- 150 кв. метра идеални части от недвижим имот в землището на село Вършило, община Созопол, област Бургас – други селищни територии (земеделска земя), с площ 1.925 декара, девета категория, която нива представлява имот № 000069 по плана за земеразделяне на село Вършило, ЕКАТТЕ 12975, придобит с Нотариален акт № на вх. рег. 7538 от 23.05.2007 г., Акт № 10, том 19, дело № 4647 (по справка на АВ номер от входящ регистър 151137, дата от входящ регистър 23.05.2007 г., номер от движение на входящ регистър 6248),

- 150 кв. метра идеални части от недвижим имот в землището на село Вършило, община Созопол, област Бургас – пасище, мера (пасище, земеделски), с площ 2.328 декара, девета категория, която нива представлява имот № 000070 по плана за земеразделяне на село Вършило, ЕКАТТЕ 12975, 2 придобит с Нотариален акт № на вх. рег. 7539 от 23.05.2007 г., Акт № 9, том 19, дело № 4646 (по справка на АВ номер от входящ регистър 151136, дата от входящ регистър 23.05.2007 г., номер от движение на входящ регистър 6247).

На основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.

Осъдил подсъдимия Г. Д. П. да заплати направените по делото разноски, както следва:

1598,41 лева, представляващи направени разноски на досъдебното производство - по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас и сумата 426,00 лева, представляващи направени разноски в съдебното производство, по сметка на Окръжен съд – Бургас.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас с оплакване за незаконосъобразност в частта й, с която съдът не е присъединил на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за петгодишен изпитателен срок наказанието глоба от 1000 лева, наложено на подсъдимия за престъплението по чл.255б, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Предлага на въззивния съд на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК да измени първоинстанционната присъда, като присъедини към определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието глоба от 1000 лева и така да се увеличи наказателната репресия спрямо подсъдимия.

Въззивна жалба срещу осъдителната присъда е подал и упълномощеният защитник на подс. Г. Д. П., като с нея прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Претендира оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения, алтернативно – намаляване на наказанията лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като моли въззивният съд да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които не посочва. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи, подкрепящи направените срещу присъдата доводи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас, заяви, че не поддържа въззивния протест, подаден от първоинстанционната прокуратура, тъй като намира изложените в него съображения за неоснователни. Приема за основателна въззивната жалба на защитника на подсъдимия в частта й, с която се твърди неправилен отказ на съда да приложи чл.55 от НК при определяне на наказанията, респективно явна несправедливост на наложените такива. Смята, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да определи наказанията при условията на чл. 55 от НК и така неправилно е приложил материалния закон. Споделя становището на съда за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни изразеното от него съжаление и разкаяние за стореното. Намира за правилна преценката на съда за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия, но категорично отрича правилността на извода, че степента на обществена опасност на престъпленията е по-висока от типичната за този вид престъпления. Смята, че не може да се приеме по-висока степен на обществена опасност на извършените от подсъдимия престъпления, след като всяко едно от деянията, включени в двете продължавани престъпления е несъставомерно, защото е под размера на 3000 лева, визирани в чл.93, т.14 и 3 т.29 от НК. Изразява несъгласие с преценката на съда за наличието на отегчаващо обстоятелство, изразило се в упорита престъпна дейност на подсъдимия, като приема, че продължителните периоди на осъществяване на престъпленията се дължат на неизпълнение на задълженията от страна на компетентните контролни органи по спазване на данъчното законодателство.

Счита, че първият съд неправилно е приел, че Директива 1371 на Европейския парламент и на съвета на Европа от 05.07.2017г. има препоръчителен, а не задължителен характер, както е в действителност.

Обръща внимание че въпреки задължението си Република България не е транспонирала критериите на въпросната директива в националното законодателство. Специално изтъква, че легалните дефиниции на „големи размери“ и „особено големи размери“, съдържащи се съответно в т.14 и т.29 на чл.93 от НК, не са приведени в съответствие с директивата. Приема за смекчаващо вината обстоятелство разглеждането на настоящото дело в прекомерно дълъг срок, който не е изискуемия от ЕКЗПЧОС разумен срок, като изразява несъгласие с преценката на съда за фактическа и правна сложност на делото и наред с това отбелязва, че забавянето на производството не е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, който дори поискал разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК.

Възразява срещу преценката на съда за наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство, изразило се в неплащането на данъчни задължения от подсъдимия, като наред с това приел, че това се дължи на липса на финансови средства. Изразява позиция, че липсата на отегчаващи вината обстоятелства и наличието на повече от три смекчаващи такива представлява предпоставка за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на наказанията. Моли въззивният съд да измени осъдителната присъда, като намали при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наложените наказания лишаване от свобода. Предлага за престъплението по чл.255, ал.3 от НК наложеното наказание от три години лишаване от свобода да се намали на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.55, ал.3 от НК да не се налага наказанието конфискация, което намира за несъразмерно тежко с тежестта на извършеното престъпление. Досежно престъплението по чл.255б от НК предлага наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като на подсъдимия се наложи наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мери за минималния предвиден в закона срок от шест месеца, а на основание чл.55, ал.3 от НК да не се налага кумулативно установеното наказание глоба. Предлага също на основание чл.23 от НК да се определи общо наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок, като счита, че спрямо подсъдимия е започнал превъзпитателният процес.

Упълномощеният защитник на подс. Г. Д. П. поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване, като се измени първоинстанционната присъда чрез намаляване наложените наказания при условията на чл.55 от НК. Изрази солидарност с тезата и исканията на прокурора. Възразява срещу констатацията на съда, че престъпната деятелност на подсъдимия е продължила от 2011 г. до 30.04.2018г., като твърди, че деятелността по чл.255 от НК е приключила на 11.05.2017г. с издаването на последната фактура.

Изтъква, че общите данъчни задължения по ЗДДФЛ за целия процесен огромен период възлизат едва на 8809,27 лева, като всяко едно от деяния, включени в това продължавано престъпление, е несъставомерно, защото 4 неплатените данъчни задължения са в размер от няколко стотин лева.