Определение № 477 от 27.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Велико Търново, 27.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500380 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт М. М., против Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово. В частната жалба се изтъква, че в срока за отговор на исковата молба дружеството-жалбоподател е признало иска, не е дало повод за завеждане на делото, поради което направените разноски следва да се възложат в тежест на ищцата.

Излагат се подробни съображения, цитира се съдебна практика. Заявява се, че съставът на Окръжен съд Габрово неправилно е изчислил държавната такса върху сумите по изпълнителния лист. Изтъква се, че присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, с Решението от 25.01.2024 година по дело С438/2022 година на СЕС.

Направено е искане да се отмени Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д.

№ 598/2024 година на Окръжен съд Габрово.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от адвокат Р. Н. – пълномощник на Й. Г. Г., в който излага доводи за нейната неоснователност.

1

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

С Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово е признато за установено по предявен иск, че Й. Г. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите по изпълнителен лист от 13.08.2010 година – 45 608.85 лева – главница, ведно със законната лихва от 12.08.2020 година до окончателното изплащане, 953.64 лева – наказателна лихва, 2 386.39 лева – просрочена лихва, 1 957.98 лева – разноски, издаден на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1624/2010 година на Районен съд Габрово, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 729/2010 година по описа на З.

Василева, с рег. № 734 в КЧСИ, поради погасяване по давност на вземанията, на основание чл. 439 от ГПК. С посоченото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Р. Н. сумата 1 000 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Със същото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати държавна такса в полза на бюджета на съда в размер на 2 036.27 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

С Молба с вх. № 3092/16.06.2025 година процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД прави искане за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.

Депозиран е отговор на молбата от адвокат Р. Н. – пълномощник на Й. Г. Г., с който я оспорва.

С Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските. Първостепенният съд е заключил, че липсват предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорност за разноските по делото – съобразно съдебната практика само по исков ред длъжникът може да оспори изпълнението и да отрече правото на взискателя да иска принудително изпълнение срещу него; към датата на подаване на исковата молба на 28.11.2024 година с предявения иск по чл. 439 от ГПК, по който е образувано производството по делото, ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу ищеца за процесните вземания; имало е образувано изпълнително дело; с отговора на исковата молба са наведени доводи за недопустимост на иска. Предмет на производството е установяване на новонастъпил факт след издаването на изпълнителния лист, водещ до недължимост на вземането по него, който се явява и цената на иска. Изложени са аргументи за неоснователност на възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца.

2

Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молба с вх. № 3092/16.06.2025 година по описа на Окръжен съд Габрово е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноските следва да са налице кумулативно: с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая не е налице първата предпоставка, визирана в чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предмет на производството по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за недължимост на суми от Й. Г. Г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по изпълнително дело № 729/2010 година по описа на частен съдебен изпълнител З. В., с район на действие – Окръжен съд Габрово, поради погасяване на вземанията по давност. Предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищцата.

Безспорно е, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 417 от ГПК в полза на „Прокредит банк (България)“ АД, е образувано изпълнително производство по описа на частен съдебен изпълнител З. В., с район на действие – Окръжен съд Габрово; на основание чл. 429 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия. В съдебната практика се приема, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 от ГПК за оспорване на изпълнението чрез позоваване на изтекла погасителна давност е единствената възможност за защита на длъжника – последният не може да направи такова възражение пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. Същевременно няма данни изпълнителният лист да е върнат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което обосновава правния интерес на Й. Г. Г. от предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не е осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, както правилно е заключил първостепенният съд.

Предмет на отрицателния установителен иск, предявен от Й. Г. Г., е недължимостта на сумите по изпълнително дело № 729/2010 година по описа на частен съдебен изпълнител З. В., с район на действие – Окръжен съд Габрово, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден на 13.08.2010 година поради погасяване на вземанията по давност. Първостепенният съд правилно е разпределил отговорността за разноските по делото въз основа на вземането по изпълнителния лист – предмет на спора са факти, настъпили след приключване на делото, по което кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул (в случая заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист). Без значение е размера на вземането, придобито от цесионера. С доводите за изтекла погасителна давност се оспорва правото на принудително изпълнение по отношение на 3 цялото вземане, за което е издаден изпълнителния лист.

По делото е представено пълномощно от 27.11.2024 година, с което Й. Г. Г. (П.) е упълномощила адвокат Р. Н. да я представлява в производството по делото до приключването му пред всички инстанции. Уговорено е адвокат Р. Н. да окаже безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

При определяне на възнаграждението на адвокат Р. Н. съставът на Окръжен съд Габрово е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от пълномощника на ищцата.

С молбата по чл. 248 от ГПК е направено искане за намаляване на присъденото в полза на адвокат Р. Н. възнаграждение в размер на 1 000 лева.

При съобразяване на Решението от 25.01.2024 година по дело С-428/22 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съгласно което размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (към момента Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа – заглавие изменено ДВ, бр. 14/2025 година) не обвързват съда; фактическата и правна сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство, защитавания материален интерес съставът на Окръжен съд Габрово е формирал извод за липса на основание за намаляване на размера на определеното възнаграждение на адвокат Р. Н..

При отчитане на изброените критерии, настоящият състав приема, че не е налице основание за занижаване на определеното от първостепенния съд възнаграждение на адвокат Р. Н. за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищцата в производството по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово.

Доводите на пълномощника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са неоснователни.

По изложените съображения, съдът смята, че Молба с вх. № 3092/16.06.2025 година, депозирана от процесуалния представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските по чл. 248 от ГПК е неоснователна.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 4 година на Окръжен съд Габрово, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от неговото връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Велико Търново, 27.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500380 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за изменение на Решение № 108/7.05.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт М. М., против Определение № 661/30.06.2025 година по гр. д. № 598/2024 година на Окръжен съд Габрово. В частната жалба се изтъква, че в срока за отговор на исковата молба дружеството-жалбоподател е признало иска, не е дало повод за завеждане на делото, поради което направените разноски следва да се възложат в тежест на ищцата.