Решение № 31 от 10.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Кюстендил, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев при участието на секретаря Весела Б. Данчева в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Частно наказателно дело № 20261500200032 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на Глава ІІІ, Раздел І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

В Окръжен съд гр. Кюстендил е постъпило искане от Централна агенция за събиране към Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на финансови санкции от 26.08.2025 г., влязло в законна сила на 07.10.2025 г., постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по отношение на С. Г., български гражданин, роден на **********г. в *****, с посочен в удостоверението по чл.4 от Рамково решение адрес : ***** и постоянен такъв : ******.

Финансовата санкция е в размер на 430 € според записаното в удостоверението и е наложена на Г. за извършено на ***** г. на магистрала **, в района на ***, административно нарушение по чл.2 от Закон относно 1 административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата, изразяващо се в държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране.

Санкционираното лице С. Г. не се явява в съдебно заседание, като по отношение на него е допуснато осъществяването на правна помощ.

Служебният му защитник – адв. Е. Й., настоява да бъде постановен отказ за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на искането.

Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, както и на становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С горепосоченото искане Окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на ЗПИИАКОРНФС за признаване и изпълнение на решение от 26.08.2025 г., влязло в сила на 07.10.2025 г. Същото е издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция задължение за заплащане на сума от 430,00 €, за извършено на 18.08.2025 г. на магистрала ** в района на ***, административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата. Административното нарушение е извършено от С.

Г., с постоянен адрес: *****.

От удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР се установява следното:

Издалият решението орган е несъдебен такъв в Кралство Нидерландия.

Засегнатото лице е с посочено име и адрес, като обичайното му пребиваване е в изпълняващата държава по смисъла на закона - Република България.

Решението е влязло в сила на 07.10.2025 г., като наложената с него финансова санкция /глоба/ възлиза на 430 €. Административното нарушение се изразява в държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране.

Видно от съответни отбелязвания в удостоверението, решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Потвърждава се, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Посочва се, че престъплението представлява поведение, което нарушава разпоредбите 2 за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари. Сочи се, че решението е влязло в сила и се потвърждава, че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние. Липсва решение, което да е изпълнено в държава, различна от изпълняващата държава. Сочи се, че производството е било писмено.

Потвърждава се, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Алтернативни санкции не са предвидени.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона, компетентен да признае и допусне изпълнението на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Окръжен съд Кюстендил.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 от Закона и на преведеното надлежно на български език съдебно удостоверение безспорно се установява, че българският гражданин С. Г. е санкциониран с влязъл в сила на 07.10.2025 г. акт на несъдебен орган в Кралство Нидерландия за плащане на финансова санкция, наложена му за извършено административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата.

Налице е влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, издаден от несъдебен орган на страна, членка на Европейския съюз, и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.

Не са налице основанията по чл.3 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението, с което е наложена финансова санкция.

Актът на съдебния орган по чл.3 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС е придружен с удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1 от Закона, както и по силата на 3 член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От изложеното в удостоверението е видно, че административно наказателното преследване, във връзка с което е постановен актът по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС, касае административно нарушение, което попада в една от хипотезите на чл.30 ал.2 т.1, поради което в този случай не се изисква изследване наличието на двойна наказуемост.

Въпреки това, деянието, за извършването на което е санкциониран Г., представлява административно нарушение и по българското законодателство съгласно ЗДвП.

В конкретния случай не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението, визирани в чл. 35, ал.1, т.1 - 8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание, с едно изключение. В решението /л.12 от делото/ е посочено, че дължимата за заплащане сума възлиза на 439 €, като в нея са включени 9 € административни такси, съответно в удостоверението е посочена единствено глобата от 430 €. Окръжният съд намира, че това противоречие не представлява очевидна разлика по смисъла на чл.35, ал.1, пр.3 от Закона и следва да бъде разрешено в полза на санкционираното лице, като се приеме че дължимата за заплащане от него сума е именно 430 €.

От друга страна, не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в Република България или в друга, различна от издаващата държава, решение за финансови санкции срещу лицето. Не е налице изтекла давност по българското законодателство за изпълнение на решението и нарушението, извършено в Кралство Нидерландия, не е подсъдно на български съд. Давността за изпълнение по законодателството на издаващата държава е посочена в удостоверението и изтича на 07.10.2030 г.

Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния, наложената финансова санкция не е по - малка от 70 €. Решението е постановено срещу пълнолетен гражданин, който може да носи наказателна и административно наказателна отговорност.

От съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението.

Алтернативни санкции не са посочени.

4

Окръжният съд приема, че са налице условията по чл. 30 , ал. 2 от Закона за признаване на решението, като липсват основанията по чл. 32, ал. 2 за намаляване размера на финансовата санкция. Размерът на наложената с решението парична санкция е общо 439 €, нo както вече бе посочено по-горе, за меродавен следва да бъде приет размерът, посочен в удостоверението – 430 €. Не са представени доказателства по чл.33 от Закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради което и не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17.

Изложените от защитника адв.Е. Й. възражения не могат да бъдат споделени. Както бе посочено по – горе, нидерландските власти са посочили в удостоверението единствено наложената финансова санкция от 430 €, като не са включили сумата от 9 €, присъстваща в решението за налагане на санкцията като сума за административни такси. Противоречието следва да бъде тълкувано в полза заинтересованото лице, като се приеме за меродавна по – малката сума.

Предвид изложеното и на основание чл.32 във вр. с чл.16, ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Окръжния съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансови санкции от 26.08.2025г., влязло в законна сила на 07.10.2025г., постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на С. Г., ЕГН **********, български гражданин, роден на **********г. в ****, с постоянен адрес : ******, е наложена финансова санкция в размер на 430 € - за извършено на 18.08.2025г. на магистрала ** в района на ***, административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата.

Решението на издаващия орган ведно с решението на Окръжния съд да се изпратят след влизане в сила на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като след 5 приключването на изпълнението съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване на компетентния орган на издаващата държава.

Решението може да се протестира, съответно обжалва, пред САС в 7 дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.

На основание чл. 38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС компетентния орган на издаващата държава - Централна агенция за събиране към Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, да бъде уведомен за признаването на решението и изпращането му за изпълнение.

На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по ал.1 да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 6