Решение № 32 от 27.06.2023, Районен съд - Чепеларе
- Съд
- Районен съд - Чепеларе
- Дело
- Административно наказателно дело 47/2023
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Славка Бисерова Гемишева
Цитирани разпоредби
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.135, ал.1, т.1а · Закон за водите
- чл.200, ал.1, т.1, б. "а" · Закон за водите
- чл.44, ал.1 · Закон за водите
- чл.44, ал.2 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Чепеларе, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20235450200047 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от „**********“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. A., ж.к. „*****“ №***, вх. *, ет.*, представлявано от Н.Х.Б., чрез адвокат А. П., против Наказателно постановление №36/10.03.2023г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което за нарушение на чл.44, ал.1 във връзка с чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите, както и с оглед дадените му правомощия с чл.201, ал.2 от същия закон, във връзка с чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 150,00 лева. В жалбата се излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, с оглед на което се иска да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А. П., която поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител, който оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 20.10.2022 год. св.Е. М. и Д. Н. - експерти в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, ИРМ – Смолян, извършили проверка на обект КЕИ „****“, в местността „****“, в отдел ****, подотдел „*“, частна собственост на ГПК „******“, в землището на с. Б., общ. Ч., обл. С. за водоснабдяване на обект: „******“, собственост на „**********“ ЕООД. При проверката било установено, че дружеството водовзема за водоснабдяване за животновъдство от подземни води от КЕИ „****“, намиращ се в местността „****“, в землището на с. Б., община Ч., област С.. Водите от КЕИ „****“ посредством етернитови тръби Ф80 с дължина около 3 км. достигат до стоманобетонов резервоар, с обем 80 м3, намиращ се над с. Б.. Водите от стоманобетоновия резервоар посредством ПВЦ тръби Ф63 на около 800 м. достигат до ******. Към момента на проверката в ****** се отглеждали 140 броя ***. Констатирано било, че към момента на проверката „**********“ ЕООД не притежава разрешително за водовземане от подземни води, съгласно изискванията на чл.44, ал.1 от Закона за водите. Така установеното е обективирано в Констативен протокол № СМ – 398 от 20.10.2022г. Във връзка с извършената проверка и направените констатации до „**********“ ЕООД е изпратена покана с изх.№ ПО -02-463/21.10.2022г., получена на 03.11.2022г., с която са указани датата, часът и мястото, на които следва да се яви представляващия дружеството или упълномощено от него лице, за да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В същата било указано, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 16.11.2022г. в присъствието на представител на дружеството жалбоподател и в присъствието на свидетеля при констатиране на нарушението – св. Д. Н., свидетелката Е. М. – гл. експерт контрол при Дирекция „Контрол“, БД ИБР, ИРМ Смолян, съставила АУАН срещу „**********“ ЕООД за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите.
Препис от съставения АУАН е връчен на законния представител на жалбоподателя. Въз основа на същия е съставено и обжалваното наказателно постановление.
Срещу „**********” ЕООД е издадено и Наказателно постановление № 37/10.03.2022 г. от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за водовземане за друг обект, различен от обекта по процесното наказателно постановление, а именно - "******", намиращо се в поземлен имот №04801.892....., в землището на с.Б., собственост на дружеството, без издадено разрешително за водовземане от подземни води, с което за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ на „**********” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалба от „**********” ЕООД срещу Наказателно постановление № 37/10.03.2022 г. е образувано АНД № 46/2023 г. по описа на РС - Чепеларе, което е разпределено на друг съдия докладчик.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Е. Г. М. и Д. З. Н., както и от приобщените писмени 2 доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е основателна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, съгласно заповед № РД – 03 – 231/08.09.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура. Наказателно постановление №36/10.03.2023г. е издадено от компетентен орган – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район, както предвижда и разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ. Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат изискуемите съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити – пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършено от „**********“ ЕООД нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите. Във въпросната разпоредба е посочено в кои случаи не се изисква разрешително за водовземане, а именно: 1/ в случаите по чл. 43, ал. 2; 2/ за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3/ в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 от Закона за водите, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В чл.50 и сл. от ЗВ и наредбите по чл.135, ал.1, т.1а и 13 е регламентиран редът за издаване на разрешително за водовземане.
В §1, ал. 1, т. 7, т. 14, т. 34 от ДР на Закона за водите са дадени легални дефиниции на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;
"извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност; "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.
Жалбоподателят не оспорва, че при извършената проверка на 20.10.2022г. е водовземало за водоснабдяване за животоновъдство от подземни води – КЕИ „****“, намиращ се в местността „****“, в землището на с. Б., община Ч., област С., като водите от КЕИ „****” посредством етернитови тръби Ф80 с дължина около 3 км. достигат до стоманобетонов 3 резервоар, с обем 80 куб.м., намиращ се над с. Б., откъдето посредством ПВЦ тръби Ф63 на около 800 м. достигат до до ******та. Не е спорно и това, че последният не е имал разрешително за водовземане от подземни води.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ: „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.“ В настоящия случай обаче липсват доказателства за количеството водовземане от „**********“ ЕООД. При проверката на 20.10.2022 г. не е извършено замерване, съответно в АУАН и в наказателното постановление липсват данни за количеството вода, която дружеството е водовзело. По този начин не става ясно на базата на какво административнонаказващият орган е направил преценка за приложимост на съответната санкция, предвидена в чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ, и за липсата на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ е дадена в допълнителните разпоредби на ЗАНН. Съгласно §1 т.4 от ДР: „"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. В конкретния случай липсата на каквато и да е конкретна установеност на количеството водовземане от дружеството-жалбоподател води до необоснованост на извода, който е направен от административнонаказващия орган, че въпросното нарушение не представлява маловажен случай, доколкото не са били установени каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този род административни нарушения. Така направени, изводите на АНО не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Съдът намира, че в настоящия случай има индиции за наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство.
Безспорен е фактът, че на територията на цялото с. Б. липсва наличие на ВиК оператор, като същият факт не е отразен в процесното наказателно постановление. Независимо от това обаче, доколкото преценката на административнонаказващия орган за липсата на основания за квалификация на деянието като маловажен случай подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. по т.д. №1/2007г. на ОСНК на ВКС, липсата на доказателства осуетява подобна възможност /в този смисъл е практиката на Административен съд - Смолян, обективирана в решение № 90/13.04.2022 г.
4 по КАНД № 36/2022 г. и решение № 136 от 23.05.2022 г. по КАНД № 38/2022 г./.
Този порок не може да бъде саниран на този етап от производството, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. Присъждането на такива са поискали и двете страни, но с оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. В настоящото производство единствено жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
Същото е уговорено в размер, по-висок от минималния, съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но доколкото от въззиваемата страна не е направено възражение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, то липсва основание за редуциране на неговия размер. Следователно искането на жалбоподателя за присъждането на разноски е основателно и следва да бъде уважено в пълния си заявен размер.