Определение № 308 от 03.06.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Търговище, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500189 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 407 и чл.

416 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТРГ Транс 13“ ЕООД, представлявано от Т. Г. – собственик и управител, чрез адвокат М. М. от АК – Търговище, против разпореждане по ч.гр.д. № 341/2025 г. на РС – Търговище.

След оставяне на жалбата без движение от въззивния съд, постъпиха молби и доказателства, с които бяха поправени недостатъците.

Видно от молбата на дружеството, същото обжалва определението на съда от 02.04. 2025 г. В жалбата са изложени съображения, че сумата от 400 лв., за която е издаден изпълнителният лист представлява адвокатски хонорар.

Този размер бил прекомерен предвид естеството на самото производство и липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока за отговор е постъпил такъв от заявителя, който оспорва жалбата. Длъжникът е станал повод за завеждане на делото, а оборудването е върнато няколко месеца след изтичане на срока за това. За извършената от адвоката работа той следва да получи възнаграждение, което в случая е минимално. Затова се иска жалбата да се остави без уважение.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: обжалваното разпореждане е издадено при съществено нарушение но процесуалните правила и същото е недопустимо, като следва да бъде обезсилено.

Заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е подадено от „А1 България“ АД 1 против „ТРГ ТРАНС 13“ ЕООД със седалище в гр. Търговище, като се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 223,78 лв. – неустойка по договор за невърнато оборудване, лихва от 11,44 лв. за периода 01.09. 2024г. – 04.03. 2025 г. и за дължимата държавна такса от 21,25 лв. и 400 лв. адвокатски хонорар.

Съдът е издал заповед за изпълнение за така посочените суми и същата е връчена на длъжника на 10.03. 2025 г.

На 18.03. 2025 г. длъжникът подава две възражения – едното по чл. 414 от ГПК, а другото по чл. 414а от ГПК.

С определение № 320 от 20.03. 2025 г. съдът указва на заявителя, че може да подаде становище по възражението на длъжника в срок от 3 дни.

С разпореждане № 661 от 20.03. 2025 г. съдът указва на заявителя да предяви иск за вземането си в срок от един месец, с оглед на това, че има подадено възражение в срок. Също така да довнесе и дължимата държавна такса при предявяване на иска. В разпореждането е посочено, че съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение при неизпълнение на тези указания.

На 01.04. 2025 г. заявителят подава становище по възражението по чл.

414а от ГПК и признава, че е получил оборудването на 17.03. 2025 г., като моли да бъде издаден ИЛ за сумата от 11,44 лв. – лихвата, за държавната такса и за хонорара на адвоката от 400 лв.

На 02.04. 2025 г. съдът обезсилва заповедта за изпълнение в частта за сумата от 223,78 лв. и прекратява производството по делото в тази част.

Разпорежда да се издаде изпълнителен лист за сумата от 11,44 лв., 21,25 лв. и 400 лв.

При така описаните факти, въззивният съд прави следните изводи:

За да бъде издаден изпълнителен лист в производството по чл. 410 от ГПК, заповедта за изпълнение следва да бъде влязла в сила. В чл. 416 от ГПК е посочено, че заповедта за изпълнение влиза в сила, ако не е подадено възражение в срок или същото бъде оттеглено.

В случая длъжникът е подал възражение в срок и затова съдът е указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за вземането си. Тези указания съдът не е отменил.

В същото време има подадено възражение и по чл. 414а от ГПК, което съдът е приел за основателно. Действително правната уредба в случаите на изпълнение в срока за възражение не е съвършена и има неясноти и непълноти.

В чл. 414, ал. 7 е посочено, че заповедта, издадена по реда на чл. 418 се обезсилва. За производствата по чл. 410 при подадено възражение в срок по реда на чл. 414а от ГПК е посочено само, че съдът се произнася по него. Какво обаче следва да прави съдът в тези случаи е неясно. Логично е съдът да обезсили заповедта за изпълнение, но това не е изрично посочено в закона. От 2 друга страна обезсилване не е задължително необходимо да се прави, защото все още не се е стигнало до влизане в сила на заповедта.

Във всички случаи обаче е необходимо съдът да изложи мотиви относно това защо счита, че следва да бъде издаден изпълнителен лист, като се обоснове в каква част заповедта е влязла в сила. Т.е. следва да се произнесе в производство по реда на чл. 416 от ГПК.

В случая обаче съдът в началото на мотивите си посочва, че производството е по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК, което няма нищо общо с постановеното в диспозитива. Тази норма урежда действието на възражението и това, че изпълнението се спира в случаите на чл. 418 от ГПК. Отделно от това не са изложени каквито и да било мотиви защо производството по делото следва да се прекрати в определена част. На какво точно основание следва да стане това не е ясно.

Като цяло постановеният съдебен акт е много объркващ и неясен, взаимно противоречив. По пътя на тълкуването обаче би могло да се стигне до извода, (независимо от посочените неотносими правни основания в мотивите), че районният съд смята, че заповедта за изпълнение в останалата част е влязла в сила.

В случая обаче това не е така. При направено възражение по чл. 414 от ГПК и дадени от съда указания за предявяване на иск по реда на чл. 415 от ГПК (които не са отменени от районния съд) и при частично прекратяване на делото (неясно на какво основание), то за останалата част от задължението, заявителят следва да предяви иск. Едва след уважаване на иска и влизане в сила на решението, с което се решава и въпросът за разноските, съдът може да издаде изпълнителен лист за остатъка от задължението и за разноските.

След като няма акт, подлежащ на изпълнение, то не са налице основанията за издаването му. Молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на това, че пред въззивния съд жалбата се отнася само за сумата от 400 лв. разпореждането може да бъде отменено само в тази част.

С оглед на това обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, в която се разпорежда издаването на изпълнителен лист за сумата от 400 лв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 771/02.04.2025 г., по ч.гр.д. № 341/2025 г. на РС – Търговище, в частта, в която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като незаконосъобразно.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4