Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4921 от 31.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10401/2023
Вид
Решение № 4921
Подписан
31.10.2023
В сила
22.11.2023
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4921 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110210401 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-4332-010333/08.06.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на С.Й.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.03.2023 г., около 23.55 часа, в гр. София по ул. „Гео Милев“ с посока на движение от ул.

„Николай Коперник“ към ул. „Манастирска“ управлява л.а. марка „Пежо“ с рег. № ****, като срещу № 40 при извършване на маневра обратен завой не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се зад него лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, който следствие на удара се отклонява и удря два парирани автомобила.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице С.Й.В., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, като е изложено, че другият автомобил се е движил срещу него и го е ударил в неговата лента за 1 движение. Изложено е, че жалбоподателят е пострадал от ПТП, като е получил средна телесна повреда, за което е образувано ДП № 11185/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15764/2023 г. по описа на СРП. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Алтернативно се иска административнонаказателното производство да бъде прекратено, доколкото за същия случай има образувано наказателно производство. Претендират се направените по делото разноски.

Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител в хода на съдебното производство.

Процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да прекрати административнонаказателното производство, доколкото има образувано досъдебно производство за същия случай. Алтернативно, от съда се иска да отмени обжалваното НП, доколкото изложената в него фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Изложено е, че локализацията на ударите по двата автомобила не отговаря на описания в НП механизъм на настъпване на ПТП. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят поддържа казаното от адвоката му, като няма какво да добави.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 17.03.2023 г., около 23.55 часа св. В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № **** по ул. „Гео Милев“ с посока на движение от ул.

„Николай Коперник“ към ул. „Манастирска“. В района на № 40 на ул. „Гео Милев“ на платното за движение навлязъл л.а. марка „Пежо“, модел „306“ с 2 рег. № ****, управляван от жалбоподателя С.Й.В., който искал да извърши маневра „завиване наляво“ от паркираните перпендикулярно на платното за движение на ул. „Гео Милев“ автомобили, като се включи по ул. „Гео Милев“ в посоката за движение към ул. „Николай Коперник“. Св. В.Г. не успял да избегне удара и ударил в предна странична лява част л.а. „Пежо“, вследствие на което се отклонил и се ударил в паркираните отдясно леки автомобили марка „Тойота“ с рег. № **** и марка „Форд‘ с рег. № ****.

Вследствие на настъпилото ПТП на С.Й.В. били причинени телесни увреждания, едното от които се изразявало в счупване на лявата ключица, което реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни“.

На място бил извикан екип на ОПП-СДВР и екип на ЦСМП-София, който откарал С.В. в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

На място били снети писмени сведения от водача на л.а. „Мерцедес“ и св.

Р.А., която била очевидец на настъпилото ПТП. Въз основа на техните данни били изготвена скица на ПТП и констативен протокол за ПТП.

Св. Г., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР съставил АУАН № 51584/17.03.2023 г. срещу С.Й.В. за извършено от последния административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 23-4332010333/08.06.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на С.Й.В. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

НП било връчено на 10.07.2023 г. на С.Й.В., който в законоустановения 14дневен срок подал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Междувременно, с Постановление от 14.06.2023 г. било образувано досъдебно производство № 11185/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15674/2023 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че при управление на МПС са били нарушени правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на С.Й.В..

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин 3 от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на жалбоподателя С.Й.В., показанията на свидетелите Г., Р. и В.; скица за ПТП; констативен протокол за ПТП; справка от Столична община; справка от СРП по ДП № 11185/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15674/2023 г. по описа на СРП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Следва да се посочи, че по делото е налице съществено противоречие между събраните гласни доказателства относно посоката на движение на двата автомобила и извършваната маневра от жалбоподателя В. с управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“. В този смисъл жалбоподателят твърди, че е извършвал маневра „завиване наляво“ за включване по ул. „Гео Милев“ в посока към ул. „Николай Коперник“ от редицата на паркирани автомобили, а не обратен завой, докато св. В.Г., водач на л.а. „Мерцедес“, твърди, че л.а. „Пежо“ се е движил непосредствено пред него и е извършил маневра обратен завой, когато е настъпило ПТП. Съдът намира обясненията на жалбоподателя С.В. за достоверни, доколкото заявеното от него кореспондира с показанията на свидетеля очевидец Р.А.. В този смисъл последната бе категорична при разпита й в хода на съдебното следствие, че двата автомобила са се движили в противоположни посоки, а не един зад друг, което изключва твърдението на св. Г. за извършване на маневра „обратен завой“ от страна на жалбоподателя. Следва да се посочи, че св. А. предполага каква маневра е извършвана от водача на л.а. „Пежо“ - обратен завой или завиване наляво, но е категорична, че двата автомобила, участници в ПТП, са се движили в срещуположни посоки. Това твърдение на св. А. кореспондира с твърдението на жалбоподателя, че последният е извършил маневра завиване наляво, включвайки се от редицата на паркираните вдясно и перпендикулярно по ул. „Гео Милев“ автомобили, като е искал да се включи в движението по пътната лента в посока ул. „Николай Коперник“, срещуположна на движението на л.а. „Мерцедес“. На следващо място, съдът намира за нелогични показанията на св. Г. относно обстоятелството, че е достигнал лява задна гума на л.а. „Пежо“, когато последният е започнал да извършва маневрата обратен завой от спряло положение. Доколкото видно и от приложения снимков материал, на ул. „Гео Милев“ в района на № 40 е 4 имало паркирани перпендикулярно на пътя леки автомобили, то твърдението на св. Г. означава, че л.а. „Пежо“ е бил паркиран или е престоявал на ул. „Гео Милев“ в активна пътна лента. Видно от приложената на л. 39 от делото схема за организация на движението на процесния пътен участък, в района на ул. „Гео Милев“ № 40 е имало две пътни летни, по една във всяка посока на движение, с широчина от 4.40 метра. С оглед на това, дори да се приеме заявеното от св. Г., че л.а. „Пежо“ преди извършване на маневрата е бил в спряло положение в неговата пътна лента, то твърдението му, че се е намирал до неговата задна лява гума при извършване на маневрата означава, че последният се е движил частично в лентата за насрещно движение, което св.

Г. категорично отрича. Освен това, съдът счита, че заявеното от св. Г. за местоположението на двата автомобила към момента на започване извършване на маневрата от л.а. „Пежо“ не кореспондира от техническа гледна точка с локализацията на щетите по двата автомобила, тъй като щетите по л.а. „Пежо“ отговарят да са получени от странично-челен удар, а не задно-страничен с приплъзване.

По изложените съображения, съдът кредитира обясненията на жалбоподателя В., както и показанията на св. Р.А., за това, че л.а. „Пежо“ е извършвал маневра „завиване наляво“ от реда на паркирани перпендикулярно на ул. „Гео Милев“ превозни средства, а не както твърди св. В.Г. – маневра обратен завой.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по последното.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при 5 съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Съдът намира за неоснователно искането за прекратяване на административнонаказателното производство поради образуването на друго наказателно производство за същото деяние – ДП № 11185/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15674/2023 г. по описа на СРП. Съгласно принципа ne bis in idem е недопустимо срещу едно и също лице за едно и също деяние да се провеждат едновременно две производства, в случая административнонаказателно и наказателно такова. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, както и т. 1.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСНК на ВКС. В настоящата хипотеза обаче не се касае за идентичност между предмета на двете производства, доколкото по административнонаказателното производство предмет на разглеждане в извършено виновно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо“, а по образуваното от СРП наказателно производство – това на водача на л.а.

„Мерцедес“, който вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата е причинил ПТП с настъпила средна телесна повреда на С.В.. В този смисъл очевидно не се касае за идентичност на деянията, предмет на всяко едно от образуваните производства, както и лицата, срещу които се провеждат последните, поради което и не е налице нарушение на принципа ne bis in idem, регламентиран в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС.