Определение № 19971 от 29.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19971 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110110532 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Я. В. против „Н*“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума за допълнително материално стимулиране, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както следва:

За месец 02.2024 г. – 255,65 евро, както и мораторна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 20.04.2026 г. в размер 68,13 евро;

За месец 03.2024 г. – 153,39 евро, както и мораторна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 20.04.2026 г. в размер на 39,06 евро;

За месец 04.2024 г. – 102,26 евро, както и мораторна лихва от 15.05.2024 г. до 20.04.2026 г. в размер на 24,87 евро;

За четвърто тримесечие на 2024 г. – 869,20 евро и мораторна лихва от 15.01.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 131,34 евро;

Първо тримесечие на 2025 г. – 1278,23 евро и законна лихва от 15.04.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 151,76 евро;

За месец 05.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.06.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 9,90 евро;

За месец 06.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.07.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 8,84 евро;

За месец 07.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.08.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 7,79 евро;

Второ тримесечие на 2025 г . – 1073,71 евро и мораторна лихва от 15.10.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 60,09 евро; за месец 08.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.09.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 6,74 евро; за месец 09.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.10.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 5,72 евро; за месец 10.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.11.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 4,67 евро; трето тримесечие на 2025 г. – 1124,84 евро и мораторна лихва от 15.10.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 62,95 евро.

След извършена служебна проверка съдът намира исковата молба за редовна и допустима, поради което на основание чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявените искове за 1 неоснователно на този етап от производството. По въпросите дали изплащането на ДМС от работодателя подлежи на съдебен контрол и дали предоставянето му зависи изцяло от преценката на работодателя относно лицата, на които да бъде изплатено, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт по съществото на спора.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото всички приложени с исковата молба документи, както и тези представени от ответника с отговора на исковата молба, тъй като същите са допустими, относими и необходими.

Съдът отлага произнасянето си по искането на ищеца ответникът да бъде задължен да представи документите, посочени в исковата молба, като дава възможност на ищеца да се запознае с отговора на исковата молба, както и представените от ответника писмени доказателства и да посочи за кои от документите продължава да поддържа искането си.

Съдът намира, че искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено, като вещо лице със специалност в областта на счетоводството да отговори на поставените от ищеца в исковата молба въпроси.

Съдът изготвя писмен доклад по делото на основание чл.312,ал.1,т.2 от ГПК Ищецът е предявил искови претенции за осъждането на ответника да му заплати суми за допълнително материално стимулиране. Ищецът извежда правото си на тези вземания по следния начин:

Сочи, че е назначен на длъжност при ответника в предприятие „Я* на длъжност „* 12 и повече тона и монтьор“. На 01.02.2024 г. изпълнителният директор на компанията утвърдил вътрешни правила за работната заплата. В т.9 били определени общите условия за получаване на допълнително материално стимулиране според финансовите резултати на предприятието. Разпределението на средствата се извършвало в зависимост от финансовите резултати на дружеството и реализираната икономия месечно /или тримесечно/ съгласно т.9.1 и т.9.2 от правилата. Конкретният ред, начин и способ за определяне на допълнителното материално стимулиране конкретно за предприятие „Я*“ били регламентирани в приложение 3.2. към вътрешните правила. В т.1.1 било предвидено разпределяне на средства за допълнително материално стимулиране всеки календарен месец за постигнати резултати от работата и намаление на оперативните разходи. Съобразно т.1.3 размерът на средствата за ДМС за текущи резултати се утвърждавали от изпълнителния директор по предложение на управителя на предприятието. Начисляването на средствата за всички работници и служители от предприятието във фишовете за работна заплата се извършвало въз основа на заповед на изпълнителния директор. Твърди, че за месеците февруари, март,април,май, юни, юли,август, септември и октомври изпълнителният директор издал заповед за утвърждаване на размера на средствата за ДМС. Със заповед на изпълнителния директор било одобрено предоставяне на ДМС за следните тримесечия – четвърто тримесечие на 2024 г., първо, второ и трето тримесечие на 2025 г., както и техните размери, които служителите получили. Ищецът, въпреки взетото решение и издадената заповед, не получил регламентираното месечно допълнително материално стимулиране за посочените месеци и тримесечни периоди. Посочва, че със заповед от 08.01.2023 г., издадена от изпълнителния директор на компанията, му било наложено наказание „забележка“, което наказание било отменено с влязло в сила решение от 17.07.2025 г. по гр.д.№ 51/2025 г. по описа на РС Пещера, поради което счита, че не попада в категорията изключени от заплащане на ДМС работници и служители по смисъла на т.9.2.2 и т.1.1.3 от приложение № 3.2. към вътрешните правила, които правила предвиждат лишаване от ДМС работници, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда. Счита, че сумите за допълнително материално стимулиране по характера си било плащане за постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период, установено във вътрешните правила за работната заплата, като това плащане следва да се извърши при условия и ред, едностранни приети от работодателя. В случая изплащането на суми било установено в приетите от работодателя вътрешни правила за работна заплата, като отказът ищецът да получи ДМС бил неоснователно мотивиран с предвиденото изключение по 2 т.9.2.2. от ВПРЗ, тъй като след отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ същият следва да се третира като служител, спрямо кого не е наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание. Счита, че е възникнало правото му да получи ДМС за посочените периоди, доколкото условията, приети от работодателя, за изплащане на ДМС били две – да е налице финансов резултат на дружеството и взето решение на управителния орган за разпределение на средства за ДМС, както и наличие на индивидуална положителна оценка от проведено атестиране на работника или служителя, които условия претендира да са се сбъднали.

Ответникът в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Претендира, че исковата претенция е недопустима, доколкото начисляването на ДМС счита, че завиди изцяло от волята на работодателя и съдът не може да упражнява съдебен контрол по взети решения във връзка с начисляване на ДМС. Твърди, че исковете са и неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер. Сочи, че за месеците февруари, март и април 2024 г. на ищеца било начислено и изплатено ДМС. За останалите месеци, както и тримесечия, претендира, че ищецът няма право да получи ДМС, тъй като към момента на атестацията за четвъртото тримесечие на 2024 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание, което към този момент съобразно правилата на дружеството изключило ищеца от кръга на служителите, подлежащи на атестация. Сочи, че допълнителното материално стимулиране било една правна възможност, а не задължение на работодателя, като изплащането на ДМС не било безусловно, нямало постоянен характер и не било уговорено като елемент от трудовото възнаграждение.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявените главни искове са осъдителни с правно основание чл.128,т.2 от КТ за заплащане на допълнително материално стимулиране, представляващо по своята същност допълнително трудово възнаграждение.

Акцесорните искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По исковете за заплащане на суми за допълнително материално стимулиране /допълнителни трудови възнаграждения/ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните през процесния период; наличието на вътрешни правила, заповеди, други актове на работодателя, уреждащи конкретни условия и ред за изплащане на допълнителни възнаграждения за съответния период; издаването на заповед или решение за изплащане на ДМС за периода, както и че попада в кръга на лицата, за които е предвидено изплащане на ДМС и размера на дължимите суми.

По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД ищецът следва да докаже от кой момент всяко от вземанията му е станало изискуемо и съответно ответникът да е изпаднал в забава, поради неизплащането.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно – че съгласно вътрешните правила, които са били приложими за периода, е било налице валидно основание за изключване на ищеца от кръга на служителите, имащи право на ДМС и по-конкретно, че получаването на ДМС е поставено в зависимост от положителна атестация, като ищецът не е получил такава, евентуално, че не е възникнало задължение на работодателя да извърши атестация за процесния период, поради наличие на обективно съществуваща и законосъобразна причина във вътрешните правила, респ,друг акт за определяне на ДМС, както и че за посочените от него месеци на ищеца му е било заплатено ДМС и неговия размер.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът е бил назначен на длъжност при ответника в предприятие „Я* на длъжност „* 12 и повече тона и монтьор“. На 01.02.2024; че със заповед от 08.01.2023 г., издадена от изпълнителния директор на компанията, на ищеца е наложено наказание „забележка“, което наказание е било отменено с влязло в сила решение от 17.07.2025 г. по гр.д.№ 51/2025 г. по описа на РС Пещера.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2026 г. от 10:00 часа.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички приложени с исковата молба документи, както и тези представени от ответника с отговора на исковата молба.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца на основание чл.190 от ГПК ответникът да бъде задължен да представи посочените в исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 евро от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. – М..

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи, както и за датата на насроченото открито съдебно заседание.

СЪОБЩАВА на страните изготвения писмен доклад, съобразно мотивната част на настоящото определение.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация. 5 Този файл е копие на електронно подписан документ.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.