Решение № 6732 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6732 гр. С., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110170959 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

02.05.2023 г., гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шести април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 70959/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от В. А. П. срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на 03.06.2020 г., около 12:00 ч. била пострадала при ПТП в гр. С.. Поддържа, че била пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СА .............. РТ, който бил управляван от О. Х.

В., като при движение по бул. „Ботевградско шосе“ в посока бул. „Околовръстен път“ към ул. „Витиня“, като на връзката със ул. „Северна скоростна тангента“, водачът загуби контрол върху автомобила, който в следствие на това се преобърнал. Навежда доводи, че виновен за ПТП-то бил водача на автомобила, като в следствие на ПТП-то била претърпяла множество травматични тежки увреждания – счупване на ляво рамо, счупване на дясна ключица, фактура на прешлен Л2, като била приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, като изпитвала силни болки и невъзможност за движение в областта на двете рамена и гръбначния стълб. Излага съображения във връзка с проведеното лечение, включително и с 1 извършени оперативни интервенции, като сочи, че бил определен строг постелен режим, освен това сочи, какви медикаменти били изписани и приемани. Инвокира подробни доводи, че в следствие на ПТП-то била претърпяла сериозно имуществени вреди в размер на 6420,00 лева, който се изразявали в разходи за закупуване на лекарствени продукти, консумативи, усилена храна, закупуване на медицински материали изделия във връзка с проведеното лечение, както и заплащането на транспорт, заплащането на медицински екип, болногледач и рехабилитатор, който са подробно посочени по пера и дати. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № BG/30/120000327908 с периода на застрахователно покритие от 27.01.2020 г. до 26.01.2021 г. Поддържа, че с оглед изложеното ответника следвало да покрие вредите, които били нанесени от водача – делинквент. Сочи, че се дължи мораторна лихва от момента на сторяне на всяка разноска до момента на окончателното плащане. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не били предоставени данни за банкова сметка на ищеца. Твърди, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалото лице било извърши нарушение на правилото на чл. 137а ЗДвП. Сочи, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Поддържа, че оспорва механизма на ПТП-то, като същият бил различен от изложения в исковата молба, в тази насока сочи, че било образувано досъдебно производство, което съставлявало основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Навежда доводи за липса на вина от страна на водача на лекия автомобил. Излага съображения, че оспорва твърдените имуществени вреди, за което излага подробни аргументи, като сочи, че и възстановителният период не бил доказан и бил по-кратък от твърдения. Твърди, че не дължи претендираната лихва, което обосновава от правна страна.

Иска отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/30/120000327908 с периода на застрахователно покритие от 27.01.2020 г. до 26.01.2021 г.; 2) че на 03.06.2020 г., около 12:00 ч. ищцата била пострадала при ПТП в гр. С., като ищцата била пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СА .............. РТ, който бил управляван от О. Х. В., 2 като при движение по бул. „Ботевградско шосе“ в посока бул. „Околовръстен път“ към ул.

„Витиня“, като на връзката със ул. „Северна скоростна тангента“, водачът загуби контрол върху автомобила, който в следствие на това се преобърнал; 3) по повод на ПТП-то при ответника е образувана застрахователна преписка, но последният е отказал да заплати застрахователно обезщетение.

От Констативен протокол № К-243/03.06.2020 г. се установява, че механизма на ПТПто е следния: на 03.06.2020 г., около 12:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“, рег. № СА .................. РТ се движи по бул. „Ботевградско шосе“, с посока от Околовръстен път към ул. „Витиня“ и на връзката със „Северна скоростна тангента, превозното средство се обръща извън платното за движение.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са приети следните писмени доказателствени средства, които съдът кредитира:

- фактура № 7000035282/10.06.2020 г. за сумата от 2184,00 лева с отразено основание „анатомична дясна хук плака за ключица с брой 5 дупки с комплект винтове“, както и фискален бон към фактура за сумата по фактурата;

- фактура № 5000018888/08.06.2020 г. за сумата от 60,00 лева с отразено основание „доплащане медицинско изделие“, както и фискален бон към фактура за сумата по фактурата;

- фактура от 23.06.2020 г. с отразено основание „медицинско транспорт от с.

Цръклево до гр. С. и с. Цръклево“ за сумата от 200,00 лева, както и фискален бон към фактура за сумата по фактурата;

- фактура № 0300599256/11.06.2020 г. за сумата от 800,00 лева с отразено основание „самостоятелна стая за денонощие“, както и фискален бон към фактура за сумата по фактурата;

- фактура от 12.06.2020 г. с отразено основание „медицинско транспорт до с.

Цръклево“ за сумата от 100,00 лева, както и фискален бон към фактура за сумата по фактурата;

- фактура № 0300631852/23.02.2021 г. за сумата от 100,00 лева с отразено основание „самостоятелна стая за денонощие“, както и фискален бон към фактура за сумата по фактурата;

- фактура № 0300631851/23.02.2021 г. за сумата от 396,00 лева с отразено основание „избор на екип – средни оперативни процедури“, както и фискален бон към фактура за 3 сумата по фактурата.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Райка Костова и О. В..

От казаното от св. Костова се установява, че тя е сестра на ищцата и знаела за ПТП в което сестра й участвала. Инцидентът станал през м.06.2020 г., като сестра й била получила наранявания и на двете ръце, като едната била оперирана в последствие. Била поставена метална пластина и някакви други неща, като ръката й след това била в гипс. Също така имала много контузии и синини. Те били заплатили пластината в ръката. След това сестра й пила антибиотици, като и инжекции за разреждане на кръвта, които ги нямало в България, поради което тя и ги била изписала и ги били донесли от Германия. Знаела за това със сигурност, тъй като свидетелят била похарчила 300,00 евро, а освен това може би била похарчила и около 400,00 лева. Установява, че тя била гледала сестра си през цялото време, тъй като не можела да се обслужва самостоятелно. Ищцата била при нея около 6-7 месеца, като свидетелят била взимала жена, за да й помага, защото ходела на работа. Другата жена я хранела, помагала й да ходи до тоалетна и да се обслужва. Свидетелства, че сестра й трябвало да яде повече козе сирене и прясно сирена, а също така телешко месо. Не знае точно колко лично била дала, но може би около 1000,00 лева повече от обичайните средства за храна. Този хранителен режим бил продължил около 6 месеца, като през това време ходела и на рехабилитация, която била в размер на 100,00 лева на сеанс. Изяснява, че за храната им било казано от докторите и рехабилитатора, за да може сестра й да се възстанови, а преди това се хранела нормално.

При разпита на св. В. се установява, че бил участвал в ПТП през 2020 г., като управлявал автомобил „Фолксваген Пасат“. Инцидентът станал на бул. „Ботевградско шосе“, на навлизане в гр. С.. Сочи, че спомените му не са много ясни. Помнел, че имало десен завой за качване на тангентата, като точно на мястото пътят бил в ужасно състояние, като към момента вече било асфалтирано. Свидетелства, че просто бил загубил контрол над автомобила, като помни едва след това, че се събудил по таван в дерето. Свидетелства, че в никой случай, не бил управлявал автомобила с превишена скорост и бил с колан. Сочи, че автомобилът се бил превъртял 5-6 пъти по таван и стъпил на колелетата. В колата пътувал заедно с В.. След това дошла полицията, като след като тръгнали да ги вадят, те им казали да не ги дърпат. Били дошли и две линейки, като свидетелят бил откаран в Исул, а В. била откарана в Пирогов. Сочи, че и двамата били с поставени колани, което според свидетелят им е спасило живота. Не помнел кога са им свалени коланите, тъй като гледал много да не мърда – имал кръв по ръката и главата, като още имал белези.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Костова и св. В. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално св. В. да описва някои детайли по различен начин, доколкото последният е пряк участник в ПТП-то, като следва да се вземе предвид и състоянието му в следствие на самото ПТП-то, доколкото самият свидетел добросъвестно съобщава, че именно с оглед него няма много ясни спомени. На следващо място въпреки, че свидетелят Костова е сестра на ищцата, това не изключва изначално 4 възможността й да дава показания, които да са достоверни. Това е само индиция за съда, за да при преценката на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК да подходи със завишена доза критичност към казаното от свидетеля. В случая показанията на св. Костова са последователни и логични, като по делото няма дори индиции, че свидетелят е недобросъвестен и изопачава обстоятелства за които съобщава. Нещо повече, правно и житейски логично е именно лица от най-близкия семеен кръг на пострадалото лице да могат да съобщят релевантни обстоятелства във връзка с тяхното състояние, проведеното лечение и т. н.