Решение № 2838 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17910/2021
- Вид
- Решение № 2838
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 2838 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330117910 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл.
55 ЗЗД ал.1, пр. 1от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени от „ОЕМП - 2002” ООД, ЕИК: 115769144 със седалище и адрес управление: гр. Пловдив – ж. к.
„Тракия” - ЮИПЗона, ул.”Нестор Абаджиев” № 15 представлявано от А. С., с р е щ у ЕАД „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“, ЕИК: 115552190 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 12610,36 лева, недължимо платена за услуга“ достъп до разпределителната мрежа-СН“ за периода м. 0110 на 2021 г. по договор от 01.10.2012 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 12.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 431,85 лв. мораторна лихва за периода 10.02.2021-10.11.2021г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищец е краен потребител на ел. енергия.
Ответника е доставчик на мрежови услуги - пренос и достъп през или/ до електроразпределителната мрежа. По Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г., последния се задължил да достави и продаде на ищеца ел енергия в обект на потребление, находящ се на адрес гр. ********************** – с клиентски номер – **********. Трофопоста, от който се захранва посоченият обект и където е точката му на присъединяване към електроразпределителната мрежа 1 е собственост на *****************. Следователно ответника не е изпълнил задължението си да осигури достъп до мрежата и не е реален доставчик на мрежови услуги. Въпреки това ответника е издадал фактури и начислил задължения за „достъп до разпределителна мрежа – СН“ за периода м. април 2020 г. - м. декември 2020 г. 8251873034 /31 01 2021 за 1144.84 лв.;
8253515837/28.02.2021 за 1034.06 лв.; 8255476992/31 03.2021 за 1144.84 л в . ; 8256525207/30.04.2020 за 1107.92 лв.; 8258167595/31.05.2021 за
1144.84л в ; 8260127305/30 06.2021 за 1107.92 лв.; **********/31.07.2021 за 1192.90 лв.; 8262729660/31.08.2021 за 1192.90 лв.; 8264786116/30 09.2021 за 1154.42 лв.; 8266343586/31.10.2021 за 1192.90 лв. или в размер общо от 12 610.36 лв. Същите са платени при липса на основание поради невъзможен предмет на договора.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Посочва, че предоставената услуга касае предоставяне на право на ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на ел енергия до обект на клиента. Цената и се формира от постоянните разходи на оператора за всеки клиент. Същата е в зависимост от предоставената активна ел енергия. Мястото на точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа не е от значение за определяне изпълнението на задължението на доставчика на мрежовата услуга.
Дружеството е приело услугите, осчетоводило е фактурите и няма право да иска връщане на платените по тях суми.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени документи-договор за достъп и пренос на ел енергия през електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г.; покана от 03.02.2020 г.; писмо от 07.02.2020г.; НА № ***, том **, рег № ****, дело ****/2023 г. е видно, че през 2003 г. ищцовото дружество е придобило собствеността върху сграда-173 кв. м. -трафопост, находящ се в гр. ********заедно с инсталираните в него машини и съоръжения и захранващ електрически кабел от подстанция до трафопоста. През 2012 г. между страните е постигнато съгласие ответника да предостави на ищеца право на ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяването му с ел енергия.
В тази връзка се ползват услуги: достъп до електроразпределителната мрежа и пренос през електроразпределителната мрежа, както и допълнителни услуги, за които се заплаща сума по одобрени 2 от ДКВР цени. Към цените се начисляват и нормативноопределени данъци и акцизи, свързани с тези услуги. Мястото на присъединяване на клиента е на мрежово равнище-ниво 20 кV. На 03.02.2020 г. ищеца е уведомил ответника, че по сключения между страните договор няма изпълнение на задължението на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД поради невъзможност за това, произтичаща от мястото на присъединяване на клиента, а именно директно в Подстанция *******************, собствена на *******. Това изключва предоставяне на услугата „достъп до разпределителната мрежа“ и заплащане на същата. Отправено е искане за връщане на платени без основание суми в размер от 59812,78 лв. за периода м. 12.2014-м. 01.2020 г. Притендирано е заплащане на обезщетение за забава в размер от 28.895,75 лв. Ответника е оспорил твърденията, като е посочил, че значение за определяне доставката на услугата има мястото на присъединяване на клиента, което в случая е на ниво следно напрежение.
От представените фактури(лист 86-95 от делото) е видно, че в периода 01.01.2021-31.10.2021 г. ответното дружество е начислило на ищцовото задължение в размер от 54 848.47 лв. с ДДС за ползвани услуги-пренос през електропреносната мрежа и достъп до разпределителната мрежа, от която сума 11 417.54 лв. (с ДДС -13 701.05 лв.), касае доставена услуга достъп до разпределителната мрежа.
От изготвеното заключение от 29.12.2022 г. по извършената СТЕ е видно, че обекта на ищцовото дружество се захранва с ел енергия от подстанция ******* чрез присъединяване на кабелните накрайници на кабели 20 кV „Флопи“ и „Ксерокс“ в килии № *** и № *** от закритата разпределителна уредба. В подстанцията се извършва трансформиране на ел енергия и нейното пренасяне от мрежа-110 кV в мрежа 20 кV по електромагнитен път. Килии № *** и № *** са част от съоръженията на подстанцията и поради това са част от електропреносната мрежа Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че между страните е сключен договор през 2020 г. за доставка на ел енергия от ответното дружество на ищцовото в притежаван от последното имот в *************. Присъединяването се осъществява чрез кабелна връзка, 3 собствена на ищеца контактуваща с килии № *** и № ***, находящи се в подстанция *******. Няма спор и по фактите, че в процесния период м. 01-10 на 2021 г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е определило задължение на „ОЕМП - 2002” ООД, в размер от 12610,36 лева за доставена услуга “достъп до разпределителната мрежа“, която е заплатена.
Спора по делото се състои в наличие на основание за заплащане на сумата и в частност в изпълнение на задължението на ответното дружество да осигури достъп на ищцовото до електроразпределителната мрежа.
Присъединяването е извършено на ниво ниско напрежение-20кV и този факт не е спорен по делото. В случая от значение за решаване на делото се явява не само нивото на напрежение, на което е присъединен клиента, но и към коя мрежа е самото присъединяване, което кореспондира с мястото на присъединяване. Предвид липсата на спор, че присъединяването е осъществено в подстанция *******, която не е собственост на ответното дружество, а част от електропреносната мрежа, с оглед и заключението на вещото лице, което се възприема изцяло от съда поради компетентността на изготвянето му, настоящия състав намира, че присъединяването на кабелите на ищцовото дружество е към електропреносната мрежа. Това изключва участието на ответното дружество в осигуряването на достъп до електроразпределителната мрежа и ползването и от клиента и сочи неизпълнение на поетото по договора между страните задължение на електроразпределителното дружество. Последното не налага задължение на ищцовото дружество да заплаща суми за услуги, които не е получило. Ето защо платените от него суми подлежат на връщане. Тъй като притендираните такива в общ размер от 12610,36 лева за процесния период попадат в рамките на установените от съда -13 701.05 лв. иска за притендираната главница се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Уважаването на главния иск, липсата на ангажирани доказателства за плащане на главницата се явяват основание за присъждане и на обезщетение за забавено плащане за периода от момента на всяко извършено плащане до подаване на исковата молба и съответно до окончателното плащане. Съдът след служебно изчисляване на дължимата сума посредством електронноизчислителен модул намира, че притендираната сума за обезщетение в размер от 431,85 лв. за периода 10.02.2021-10.11.2021г. попада в рамките на установената от съда, което налага уважаване и на този иск.
4
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представените доказателства и списък в размер от 646,25 за държавна такса;
3000 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице.
На ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, адрес на управление - гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37, представлявано от К. Д., З.
Б. и А. С. заедно от всеки двама да заплати н а „ОЕМП - 2002” ООД, ЕИК:
115769144 със седалище и адрес управление: гр. Пловдив – ж. к. „Тракия” ЮИПЗона, ул.”Нестор Абаджиев” № 15 представлявано от А. С., сумата от 12610,36 лева (дванадесет хиляди шестстотин и десет лева и 36 ст.) , недължимо платена за услуга“ достъп до разпределителната мрежа-СН“ за периода м. 01-10 на 2021 г. по договор от 01.10.2012 г. , ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване исковата молба в съда 12.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 431,85 лв.(четиристони тридесет и един лева 85 ст.) мораторна лихва за периода 10.02.2021-10.11.2021г., както и сумата от 3846,25 лв.(три хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и 25 ст.) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5