Решение № 479 от 17.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002100122 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационни жалби вх. № 1508/09.03.2022 г. и вх. № 5428/ 23.09.2022 г. на Е.

С. С., чрез процесуалния му представител адв. И.-А. Н., съответно срещу постановените по гр. д. № 299/ 2021 г. на Окръжен съд - Враца въззивно решение № 3 от 10.01.2022 г. и решение № 152 от 29.06.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК.

В касационните жалби се твърди, че постановените решения са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Ответните страни по касационните жалби не са взели становище по тях в срока по чл. 287 ГПК.

В откритото съдебно заседание по чл. 290, ал. 1 ГПК касаторът се явява лично, заедно с адв.

Н.. Поддържат се касационните жалби с изложените в тях оплаквания по спорните въпроси за кръга наследници на починалия син на общиа наследодател К. С.- на С. С., като се иска с тях отмяна на постановените по въззивното дело решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради необходимостта от събиране на доказателства, а именно – повторна и допълнителна комплексна съдебно-почеркова експертиза на приетия като доказателство по делото акт за граждански брак от 26.12.1983 г. между С. К. С. и Л. Ц.

1

К. /С. по брак/, както и допускане на ДНК експертиза за установяване родствената връзка между С. С. и Д. С., за нуждите на която да бъде извършена ексхумация на тленните им останки.

Ответниците по касационната жалба не се явяват и не се представляват.

С определението по чл. 288 ГПК № 110 от 10.01.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3 от 10.01.2022 г., допълнено с решение № 152 от 29.06.2022 г.- двете постановени по гр. д. № 299/2021 г. на Окръжен съд - Враца, поради съмнение за очевидна неправилност, в частта, в която се потвърждава решение № 260202 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Враца за допускане делба на поземлен имот с идентификатор *.*, за който са образувани УПИ * и * в кв. 42 по регулационния план на [населено място], общ. К., одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на община Криводол, с обща площ на имота от 3,384 дка, с предназначение: за жилищно застрояване, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *.*.* двуетажна масивна жилищна сграда с площ 75 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 81 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 41 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 15 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 16 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 55 кв. м.; и сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 50 кв. м., при следните квоти: по 1/8 ид. част за Е. С. С. и за Т. С. С., 4/8 ид. части за Б. К. Г. и 2/8 ид. части за „Силедо“ ЕООД, което съмнение е обусловено от приетите за установени факти относно смъртта на двамата наследодатели К. С. и съпругата му Е. С. и сина им С. С. и приложимите императивни материалон правни норми относно кръга на наследниците на първите двама и техните дялове.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делбеното производство е в първа фаза – по допускане на делбата. По делото не е спорно, че след смъртта на общия наследодател на страните –физически лица, а именно К. Д. С., починал на 09.07.2006 г., негови наследници по закон са преживялата му съпруга Е. В.

Симеоновска, починала на 31.12.2018 г., както и низходящите му -Б. К. Г. - дъщеря, и С. К.

С. - син, починал на 14.08.2017 г.

Спорен по делото е въпросът относно кръга на наследниците на починалия син на общия наследодател - С. К. С.. От представените по делото доказателства е установено, че между наследодателя С. К. С. и Л. Ц. С. е бил сключен граждански брак, респ. последната има качеството на наследник по закон като преживяла съпруга – в тази връзка представен акт за граждански брак № 1/ 26.12.1983 г. на кметство [населено място], общ. К., сключен между наследодателя С. К. С. и Л. Ц. С.. Ищците оспорват истинността на този акт, като твърдят, че същият не е подписан от наследодателя им С. С.. В случая съдът е приел, че ищците Е. и Т. С. не са провели успешно доказване на тези свои твърдения, така както изисква носената от тях доказателствена тежест в откритото производство по чл. 193 ГПК. От заключението 2 на изслушаната пред районния съд комплексна съдебно - почеркова и техническа експертиза е установено, че положените в акта подписи за лица, сключили граждански брак, са изпълнени от посочените в документа като встъпващи в брак лица, а именно - С. К. С. и Л.

К. С., както и че подписът за длъжностно лице е изпълнен от посоченото такова - Д. П. Г., който е бил овластен, видно от писмо изх. № 94-Е-420-2/27.10.2020 г. на община Криводол.

В заключението е посочено, че актът за граждански брак се намира в Регистъра на актовете за граждански бракове на [населено място], общ. К. и няма данни за нарушаване целостта на същия, както и за прибавяне и/или промяна на прошнуроването на актовата книга.

Заключението на експерта е оспорено, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, но предвид категоричността и обосноваността на първоначалното заключение и липсата на каквито и да са колебания и съмнения на експерта, съдът е приел искането за допускане на повторна и/или допълнителна комплексна почеркова и техническа експертиза за неоснователно. След като не е опровергана материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние, то за неоснователно е прието и оспорването на издадените въз основа на него официални свидетелстващи документи, а именно удостоверение за наследници № 75/16.10.2020 г. и удостоверение за семейно положение № 76/16.10.2020 г., изд. от кметство [населено място], както и на всички други представени по делото удостоверения, сочещи Л. Ц. С. като съпруга на С. К. С. към смъртта му, съответно като негова наследница по закон.

Спорен между страните е и въпросът относно произхода на Д. С. С. от наследодателя С. К.

С., респ. относно качеството му на наследник на същия. По делото е представено заверено копие от акт за раждане № 1291/12.10.1988 г. на Д. С. С., в който е отразено, че негови родители са С. К. С. и Л. Ц. С.. Като заявител на раждането е посочен С. К. С., а актът е подписан от обявителя и от длъжностно лице по гражданското състояние. Пред първоинстанционния съд ищците са поискали да бъде допусната ДНК експертиза, както и за нуждите на същата да бъде извършена ексхумация на тленните останки на С. К. С. и Д. С.

С., но съдът е постановил отказ за допускане на ексхумацията и поради липсата на друг биологичен материал не е допуснал поисканата експертиза. На свой ред окръжният съд е приел, че от данните по делото не се поражда съмнение относно произхода на Д. С., поради което не е необходимо служебно произнасяне по искането за допускане на ДНК експертиза, респ. по искането за ексхумация. Подписът на С. К. С. като обявител на раждането на детето Д. С. С. и вписването му като баща на същото са се осъществили пред длъжностното лице по гражданското състояние, без възражения от негова страна, длъжностното лице по гражданското състояние го е възприело лично, което сочи на истинност на тези данни в акта за раждане на Д. С. С.. По делото не са събрани други доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение истинността на този официален документ, поради което и не е доказано оспорването на посочения в акта за раждане и презумирания от разпоредбата на чл. 31 от СК 1968 г. /отм./ произход на Д. С. от С. С. като съпруг на майката Л. С.. При тези съображения съдът е приел, че Д. С. С. има качеството на наследник по закон на своя баща и пряк наследодател С. К. С. съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.

С оглед така изложените съображения въззивният съд е приел, че към момента на откриване 3 на наследството на К. Д. С. негови наследници са преживялата му съпруга Е. В. С., починала на 31.12.2018 г., дъщеря му Б. К. Г. и сина му С. К. С., починал на 14.08.2017 г.

Към момента на откриване на наследството на С. К. С. негови наследници по закон са преживялата му съпруга Л. Ц. С. и синовете му Е. С. С., Т. С. С. и Д. С. С.. Последният е починал на 06.06.2019 г. и съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗН негов единствен наследник е майка му Л. Ц. С..

По нататък, за да постанови решението в допуснатата му до касационно обжалване част, въззивният съд е приел, че поземлен имот с идентификатор *.*, за който са отредени УПИ * и УПИ * в кв. 42 по регулационния план на [населено място], общ. К., одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на община Криводол, с площ от 3 384 кв. м., при граници: поземлен имот с идентификатор *.* на И. Г. С., землищна граница и поземлен имот с идентификатор *.* на Ц. В. Б., е владян първоначално от С. И. С., а впоследствие и от сина му К. С. явно, спокойно и несмущавано в продължение на повече от 10 години, поради което имотът и първоначално изградените в него двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки са придобити от общия наследодател К. С. по силата на наследяване и присъединено давностно владение. След смъртта на К. С., неговият син С. С., не е отблъснал владението на останалите сънаследници - майка си Е. С. и сестра си Б. К. и не е демонстрирал по отношение на тях, че владее имота само за себе си. Кредитирайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че майката на С. е продължила да живее в имота почти до смъртта си през 2018 г., а сестра му е продължила да посещава бащиния си имот и да се грижи за своята майка. С оглед на това е прието, че наведените твърдения в част от подадените от ищците молби, че прекият им наследодател С. С. е придобил по давност собствеността върху целия поземлен имот и всички постройки в същия, са неоснователни. На последно място е съобразено и установеното по делото обстоятелство, че с договор за продажба на наследствени права от 30.01.2018 г. Л. Ц. С. и Д. С. С. са продали на „Силедо“ ЕООД наследствените си права като съвкупност от права и задължения, включени в наследството от общия им наследодател С. К. С..

Съобразявайки всичко изложеното въззивният съд е достигнал до извода, че делбата по отношение на имотите, останали в наследство от К. Д. С. - горепосоченото дворно място и сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, следва да бъде допусната между следните лица при квоти: 4/8 ид. части за Б. К. Г., по 1/8 ид. част за Е. С. С. и за Т. С. С. и 2/8 ид. части за „Силедо“ ЕООД.

При така установените факти очевидно неправилен се явява изводът на въззивния съд, че съсобственици на останалите в наследство от К. С. поземления имот с идентификатор *.* и построените в него шест сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, са само посочените в решението лица и квоти. Изчисленията на делбените квоти на съделителите Б.

К. Г., Е. С. С., Т. С. С. и „Силедо“ ЕООД сочат на неправилно приложение спрямо установените факти на императивната разпоредба на чл.10, ал. 1 ЗН, която предвижда наследяване по право на заместване единствено за низходящите на починалия преди своя наследодател наследник, но не и за съпругата на последния. Така, след смъртта на К. С.

/09.07.2006 г./ правото му на собственост върху горепосочения поземлен имот и изградени в 4 него сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, е преминало в патримониума на неговите наследници по закон - съпругата Е. С. и двете му деца Б. Г. и С. С., които наследяват по равни части от по 1/3 за всеки - чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.