Решение № 3097 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Е.ия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100502509 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Я. Ж. срещу Решение № 22721/11.12.2025 г. по гр.д. № 20241110156111/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 92 състав, с което е издадена заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, срещу Д. Я. Ж., като същата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Л. Ж., забранено й е да приближава Е. Л. Ж. на разстояние по-малко от 100 метра за срок до 11.04.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита, забранено й е да приближава жилището, което обитава Е. Л. Ж., находящо се в гр. София, ул. „********, на разстояние по-малко от 100 метра за срок до 11.04.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита, както и е задължена да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева в „Център за превенция на правонарушенията“ при Асоциация „Деметра“.

С решението Д. Я. Ж. е предупредена за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, осъдена е да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева, както и да заплати на Е. Л. Ж. разноски в размер на 830,00 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и при неправилна преценка на доказателствата. Моли се решението да бъде отменено изцяло, като молбата за защита бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, 1 евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане или решението да бъде изменено чрез отмяна на една или повече от наложените мерки. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Е. Л. Ж. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е. Л. Ж. срещу Д. Я. Ж. за защита от домашно насилие, като в молбата се твърди, че на 20.09.2024 г., към 10:00 часа в гр. София, в жилище, находящо се на ул. „********, ответницата е извършила спрямо молителя актове на домашно насилие, подробно описани в молбата от 20.09.2024 г. и в нейното уточнение от 04.10.2024 г.

Ответницата е оспорила твърденията за осъществено домашно насилие.

С Решение № 22721/11.12.2025 г., постановено по гр.д. № 20241110156111/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 92 състав, е издадена заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, срещу Д. Я. Ж., като същата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Л. Ж., забранено й е да го приближава, както и жилището му в гр. София, ул. „********, на разстояние по-малко от 100 метра за определен срок, задължена е да посещава специализирана програма, предупредена е за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, както и е осъдена да заплати държавна такса и разноски по делото.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, изложил е мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.

Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че първоинстанционният съд е основал решението си и на показанията на разпитаните свидетели, които правилно е кредитирал като обективни, логични и съответстващи на останалия доказателствен материал. От показанията на свидетелката Г.Г. се установява, че непосредствено след инцидента молителят е бил във видимо разстроено и уплашено състояние, с разкъсана престилка и видими наранявания по тялото и лицето. Свидетелката възприела и 2 поведението на ответницата, която е проявявала агресивно отношение, включително отправяне на реплики от рода на „ти какъв мъж си за едно одраскване ли, какво толкова съм направила“, както и препятстване на достъпа на молителя до личните му вещи. От показанията на свидетеля А.А. се установява, че същият, намирайки се в дома си, е възприел от прозореца възникналия между страните конфликт, съпроводен с викове и разправия, като е чул молителя да вика за помощ.

Показанията на двамата свидетели, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото, включително със съдебно-медицинското удостоверение и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, поради което правилно са възприети от първоинстанционния съд при формиране на изводите му.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, са неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

По разноските:

Въззивният съд постанови въззивницата Д. Я. Ж. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в размер на 6,39 евро.

С оглед изхода на делото, въззивницата Д. Я. Ж. няма право на разноски, но тя се осъжда да заплати на въззиваемата страна разноски. Същата е претендирала разноски за въззивното производство в размер на 400 евро – адвокатско възнаграждение. От страна на въззивницата е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до 300 евро, като съдът съобразява, че съгласно чл.78 ал.5, изр.3 не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22721/11.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 20241110156111/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав.

ОСЪЖДА Д. Я. Ж., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивното производство в размер на 6,39 евро.

ОСЪЖДА Д. Я. Ж., ЕГН **********, да заплати на Е. Л. Ж., ЕГН **********, сумата от 300 евро (триста евро) – разноски за въззивното производство.

3

ОСТАВЯ без уважение искането на Д. Я. Ж., ЕГН **********, за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4