Решение № 20972 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20972 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20211110172082 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на:

В. К. В., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата 940,89 лева - главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 163,62 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021 г., 18,48 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.03.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,41 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г. и

В. В. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата 313,63 лева - главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 54,54 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021 г., 6,16 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.03.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,47лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 3 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са 1 собственици на топлоснабден имот, който са придобили лично за първи ответник и чрез наследяване на за втората ответница. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена съответно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след изтичане на срока за плащане на сметките. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника В. К. В. чрез адв. Л., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово разпределение за периода. Оспорва въвеждането на абонатната станция в експлоатация и годността на СТИ. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че искането за лихва за забава се основава на неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, както и че ответникът не е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника В. В. К.а чрез адв. Б., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово разпределение за периода. Оспорва въвеждането на абонатната станция в експлоатация и годността на СТИ. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че искането за лихва за забава се основава на неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, както и че ответникът не е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ищеца поддържа предявените искове и представя доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД,, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофициран, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца, с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответниците, е да установи факта на придобиване на правото на собственост върху имота от първия ответник и приемане на наследството от ответниците направо или по опис от втората ответница.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо 2 лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е представен нотариален акт за учредяване на право на строеж № 17, том LIX, дело 11570/95 г., от който се установява, че „Никроуд“ ЕООД е учредило в полза на Д.

Л. В. и В. К. В. право на строеж за ап. № 12, находящ се на ет. 6 на строяща се от дружеството десететажна сграда. В проведеното на 18.09.2023 г. о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че отреденото право на строеж е реализирано, като титулярите на правото на строеж са придобили собствеността върху апартамента. Видно от удостоверение за наследници /л.57/ Д. Л. В. е починала на 06.03.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон В. К. В. /съпруг/ и В. В. К. /дъщеря/. С доклада по делото е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че наследниците на Д. Л. В. са приели наследството. С оглед изложеното съдът приема, че преживелият съпруг, заедно с придобитата на собствено основание част от имота, притежава 3/4 от същия, а другата ответница - ¼. Ето защо, в качеството си на съсобственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и че имотът е топлофициран и стойността на топлинната енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач на страната на ищеца главни отчети, автентичността на които не е оборена в процеса, се установява, че в топоснабдения имот е имало 2 броя отоплителни тела и 1 водомер за топла вода, като на отоплителните тела са поставени индивидуални разпределители с дистанционен отчет. Начислявана е топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и доставка на битова гореща вода.

Стойността на доставената ТЕ от 01.05.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл. е в размер на 1360,64 лева, от които 941,13 лева по фактури и 419,49 лева за доплащане след изравняване. В СТЕ е посочено, че отчитането на ТЕ в абонатната станция става по топломер, който е преминал метрологична проверка и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период, като е установено, че същият съответства на одобрения тип и отчита вярно. Ето защо, съдът приема, че за процесния период м.05.2017 г. – м.04.2019 г. ищецът е доставил ТЕ, чиято стойност възлиза на посочената в СТЕ 1360,64 лева. Ищецът е претендирал сумата от 1254,50 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало, следва да се присъди претендираната такава. От посочената сума, ответникът В. К. В. дължи ¾ или сумата от 940,89 лв., а В. В. К. – ¼ или сумата от 313,63 лв.

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за процесния период.

Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.03.2019 г., е в размер на 24,65 лева, както се установява от представените писмени доказателства, от 3 които В. К. В. дължи ¾ или сумата от 18,48 лв., а В. В. К. – ¼ или сумата от 6,16 лв.

Тъй като съдът приема, че вземания за главница за процесните периоди са възникнали, дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

От страна на ответниците своевременно е направено възражение за погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.

1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая исковата молба е подадена на 16.12.2021 г., от която дата давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.10.2018 г., са погасени по давност.