Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 30.03.2023, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 664/2021
Вид
Решение № 76
Подписан
30.03.2023
В сила
06.05.2023
Състав
Георги Тодоров Добрев

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Карнобат, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130100664 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "УниКредит Булбанк" АД-София, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. Св. Неделя № 7, ЕИК 831919536, чрез пълномощник Адвокатско дружество "Б. и С." ЕИК 147131388, чрез представляващия- адвокат Г. П. С., АК-Бургас, адрес на кантора: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 2, офис 206, с която дружество чрез неговия процесуален представител е предявило иск с правно основание чл. 422 от ГПК против Д. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 2000.00 лева - главница, дължима по Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-420-00076-2018 от 31.10. 2018 г.; 613. 35 лева лихви /от които: лихва върху редовна главница - 97.65 лева, за периода 15. 01.

2019г.-26. 02. 2019г., лихви за закъсняло плащане - 515.70 лева за период 26.

02. 2019г.-14. 10. 2020г. без периода от 13.03. 2020г. до 13. 05. 2020г. включително/, 72.00 лева - разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10. 2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Освен това моли съдът да осъди ответника да му заплати и всички направени разноски в исковото и заповедното производство.

Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като е направил искане за прилагане на ч. гр. д. № 824 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, както и моли за допускане на съдебно-икономическа 1 експертиза.

Съдът след като е провери исковата молба и намери, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл.

130 от ГПК, е изпратил препис от нея ведно с приложенията към същата на ответника. Ответника по делото не е намерен на известните адреси, същия няма сключен активен трудов договор и действащи договори с мобилни оператори. Ответника е бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител на разноски на ищеца, на когото са изпратени исковата молба с приложенията по реда на чл. 131 и сл.

В преклузивния срок особеният представител на ищеца е подал отговор на исковата молба, с който отговор е оспорил предявеният иск, като твърди, че същия е допустим, но недоказан поради което моли съдът да го отхвърли изцяло.

В съдебно заседание ищецът не изпраща законен представител, представлява се от пълномощник, поддържа така предявената искова претенция, желае да му бъдат присъдени разноските.

Особеният представител оспорва исковата молба, поддържа отговора, желае иска да бъде отхвърлен като недоказан.

От така събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 31.10. 2018 г. е бил сключен договор за кредитна карта № CCIR-420-00076-2018 между „УниКредит Булбанк“ АД в качеството му на кредитор и Д. М. /Йорданова/ П., ЕГН: ********** в качеството и на кредитополучател и оправомощен държател на основна карта, по силата на който банката е предоставила на П., кредитна карта с кредитен лимит в размер на 2000 (две хиляди лева) лева, който е бил предоставен по сметка с IBAN BG*****, с начален срок на усвояване 31. 10. 2018 г. . Като краен срок на договора е посочена датата 31. 10. 2020 г. и същата дата е посочена като краен срок за окончателното възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми (главница, лихви). След предоставеният кредитен лимит по сметката, ответника е усвоила суми в рамките на пълния лимит по картата в размер на 2000 лева. Усвоеният кредитен лимит, е следвало да бъде погасяван с минимална месечна вноска в размер на 60 (шестдесет) лева от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец следващ периода на клиентски плащания. За усвоената сума кредитополучателят е следвало да заплаща на банката ежемесечно определената с договора лихва върху усвоената сума, която се е начислявала ежедневно от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на отчетника период на клиентски плащания. За погасяване на задълженията си в размера на начислените съгласно договора лихви, кредитополучателят е оправомощил банката да ги събира за сметка на неусвоеният разрешен кредитен лимит чрез директен дебит в полза на банката. Ответницата П. не изпълнила задълженията си по договора и съответно не внесла достатъчно средства по 2 картовата сметка за погасяване на усвоените суми. Към дата 26. 02. 2019 г. поради липса на достатъчно средства по картовата сметка на Д. П. за погасяване на минималните погасителни вноски за усвоените суми от кредитния лимит през месеците декември 2018 г., януари и февруари 2019 г., на основание чл.10.1.1 от Договора, усвоения кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26. 02. 2019 г.. От същата дата, върху целия размер на усвоения и непогасен кредитен лимит са начислявани лихви по чл. 7. 2 от договора, като лихви за забава не са начислявани в периода от 13. 03. 2020 г. до 13. 05. 2020г. включително, на основание чл. 6 от ЗМДВИП. На кредитополучателят е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с уведомление за обявената предсрочна изискуемост и дължимите суми с изх. № 318 / 30. 01. 2020 г., получена на 03. 02. 2020 г. от майката на П.. Въпреки това кредитополучателят не е предприел действия за погасяване на дължимите суми.

Предвид, че дължимите суми не са били погасени от ответника П., ищецът с оглед реализиране на дължимите му вземания е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По така подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 824 / 2020 г. по описа на КбРС и е издадена Заповед № 260057 / 19. 10. 2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 260145 / 20. 10. 2020 г.. С издадената заповед за изпълнение, съдът е разпоредил длъжникът Д. М. П.,с ЕГН **********, да заплати на кредитора "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. Света Неделя № 7 сумата от 2000, 00 /две хиляди/ лева - главница; сумата 97, 65 лева /деветдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/; дължимата лихва върху редовна главница, за периода от 15. 01. 2019 г. до 26. 02. 2019 г.; сумата от 515, 70 лева /петстотин и петнадесет лева и седемдесет стотинки/ - дължима лихва върху просрочена главница, за периода от 26. 02. 2019 г. до 14. 10. 2020 г.; сумата от 72, 00 лева /седемдесет и два лева/ - дължими разходи за уведомяване; законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението - 15.

10. 2020 г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски: внесена държавна такса в размер на 53, 71 лева /петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 60,00 /шестдесет/ лева.

По така издадените Заповед за изпълнение при ЧСИ Делян Николов рег.

№ 804, с район на действие- Окръжен съд Бургас е образувано изпълнително дело № 20208040400468 и е бил направен опит на П. да бъде връчена издадената заповед за изпълнение, извлечение от счетоводните книги на банката ищец и покана за доброволно изпълнение. Видно от отразеното в представената разписка, съставена от служител на ЧСИ, Д. М. П. не е била открита на адреса, както и не е било открито лице желаещо да получи книжата. По сведения на майка и, същата пребивавала в Република Италия и от доста време не се е прибрала в България, не подържа контакти с майка си.

3

След извършените посещения на адреса в рамките на един месец и след като не е било открито лице, съгласно да получи книжата, на входната врата е залепено уведомление на 30. 03. 2021 г. и ЧСИ е приел, че връчването е извършено при условията на чл. 47 от ГПК и е уведомил КбРС. С Определение № 260224 от 26. 04. 2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иска си в месечен срок, както и последствията в случай, че същия не бъде предявен На основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е спрял изпълнението по изпълнително дело № 20218040400556 по описа на ЧСИ Д. Николов. В преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК пред съда са били представени доказателства, че иск за установяване на вземането е предявен и по така внесената искова молба е образувано и настоящото исково производство.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, което заключение съдът приема като обективно, безпристрастно и професионално изготвено и го кредитира изцяло. От същото е видно, че по силата на договор за кредитна карта № CCIR-420-00076-2018 от 31. 10. 2018 г. сключен между „УниКредит Булбанк“ АД като кредитор и Д. М. П. като кредитополучател, банката се е задължила да предостави на лицето кредитен лимит в размер на 2000 лева, усвояван чрез кредитна карта по сметка IBAN BG***** с начален срок на усвояване 31. 10.

2018 г.. От 06. 11. 2018 г. до 19. 11. 2018 г. кредитния лимит е бил усвоен в пълен размер чрез теглене от АТМ. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 15. 10. 2020 г. задълженията по кредита са възлизали на 2000 лева главница, лихви по кредита в размер на 613, 35 лева и разходи за уведомяването в размер на 72 лева. Липсата на вноски за погасяване на кредита е довело до предсрочната му изискуемост, като са били начислени лихви: редовни лихви по кредита в размер на 97, 65 лева и лихва върху закъсняло плащане на главницата в размер на 515, 70 лева.

От така установената фактическа обстановка на база събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:

Ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.

240, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл.

415 от ГПК.

Предявеният иск е за установяване вземането на ищеца към ответника и е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от кредитор, на когото е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжник, на който длъжник заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителният иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен искът е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните по договора 4 за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по сключен между тях Договор за кредитна карта № CCIR-420-00076-2018 от 31. 10. 2018 г.. Доказва се също така и от представените Извлечение по кредитна карта за периода 05. 11. 2018г.- 15.

02. 2019г.; Уведомление с изх. №318 / 30. 01. 2020г. с Разписка за доставяне. по искане на ищецът към материалите по настоящото дело е прилоожено и ч. гр. д. 824 / 2020 г. по описа на КбРС.

От така представеният договор за кредитна карта № CCIR-420-000762018 от 31. 10. 2018 г. се установява възникването на облигационни отношения между ищеца и ответника по силата на които за ищеца "УниКредит Булбанк" АД е възникнало задължението предостави на ответника Д. М. П. кредитна карта с кредитен лимит от 2000 лева по сметка IBAN BG*****, като за ответника П. е възникнало задължението да погасява усвоеният месечен лимит с минимална месечна вноска от 60 лева, представляваща 3 % от кредитния лимит, както и да осигурява всеки месец достатъчно средства по картова или сметка за директен дебит/служебно събиране за покрИ.е на минималната погасителна вноска. Същата е дължала и лихви за усвоената сума единствено за осъществени транзакции, представляващи теглене на пари в брой. При погасяване на всички възникнали задължения до датата на издължаване, но не по късно от 15- то число на месеца, следващ периода за клиентски плащания, ответника не дължи лихви за осъществени безналични плащания. С договора са регламентирани всички правоотношения възникнали между страните по него свързани с усвояването, лихвите, комисионните и разходите, както и сроковете и начина на издължаване на същия. На всяка страница от договора е положен подпис на ответника, който не е оспорен в съдебното заседание. От доказателствата по делото безспорно се доказва, че кредита е бил усвоен изцяло, чрез теглене от АТМ, но ответника П. не е изпълнила задълженията си да осигури минималния необходим размер на минималните погасителни вноски за усвоените суми от кредитния лимит през месец декември 2018 г., януари и февруари 2019 г., поради което на основание чл.10.1.1 от Договора, усвоения кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26. 02. 2019г. и на ответника е било изпратено съобщение, с което е обявена предсрочната изискуемост на задължението, а върху задължението са били начислени редовни лихви и лихва върху закъсняло плащане.