Определение № 994 от 07.12.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. Плевен, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Частно наказателно дело № 20234400200985 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.243 от НПК.

С постановление от 30.10.23 г. по досъдебно производство № 3/2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Габрово на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1, т.1, чл.199, чл.35, ал.2 и чл.36 от НПК е прекратено частично наказателното производство в частта за престъпление по чл.142а, ал.2, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, от НК.

Недоволен от постановлението е останал пострадалият П. К. В., който го обжалва, като навеждат доводи, че същото е неправилно. Моли първоинстанционния съд да отмени постановлението в частта, с която е прекратено наказателното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Липсват данни кога пострадалият е бил уведомени за постановлението на прокурора. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК. Депозирана е от лице, което има процесуалната възможност да оспори постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В този ред на мисли жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е основателна.

Според Конституцията на РБ, ЗСВ и НПК актовете на съда и прокурора трябва да са мотивирани. В свое Тълкувателно решение № 1/25.07.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2023 г. ОСНК на ВКС на РБ изрично е отбелязало, че 1 дори актовете на прокурора, постановени на основание чл.243, ал.1, т.1, предл.2, във вр. с чл.24, ал.6, във вр. с ал.5, т.1 от НПК следва да съдържат констатации по фактите и правото. В мотивите към това ТР се коментира съдържанието на чл. 199, ал.2 от НПК и създаденото с него задължение за прокурора да изложи изводи относно установените обстоятелства, тези за доказателствата, въз основа на които са направени фактическите му констатации и съображенията му по приложимия материален закон.

Настоящата инстанция споделя почти напълно изложената от прокурора в постановлението фактическа обстановка. Безспорно е, че пострадалият е предизвикал битов скандал, което е наложило свид. Е. К., която живеела съпружески с него да потърси помощ сигнализирайки на тел.112. По този повод адресът, на който живеели пострадалия, свид. Е. К. и децата им бил посетен от служители на МВР. От показанията на свид. Е. К., както и от показанията на свид. К. М. и К. К. се установява, че пострадалият не изпълнил разпорежданията отдадени му от компетентните органи, държал се агресивно, замерил ги и това наложило употребата на сила и помощни средства, както и привличането на втори екип служители на МВР за съдействие. Впоследствие пострадалият бил задържан в помещение на МВР.

Единствените ремарки на съда относно изложеното от прокурора са досежно предметът, с който пострадалия замерил полицаите-според прокурора е неизвестен, но от показанията на свид. К. М. се установява, че това е била личната карта на пострадалия, а също и прокурорът е посочил, че на пострадалия при задържането му са били предоставени документи, свързани с това действие, които той отказал да подпише-част от документите /декларация от 01.06.2019 г.

,23:00 часа и протокол за личен обиск от

01.06.2019 г., 22:50 часа/ са подписани от пострадалия. Тези пропуски на прокурора обаче не внасят съществени корекции в правнорелевантните факти.

Коментирайки съставомерността на деянието прокурорът се е позовал на Заповед за задържане на лице № 130/01.06.2019 г. Прави впечатление разликата между представените в хода на досъдебното производство два броя копия на документа-в едното е отбелязано, че той се издава на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, а във второто, като основание е посочен чл.72, ал.1 без да е посочена точка.

2

Още по-съществена е разликата в приложените към досъдебното производство копия на Заповед за конвоиране на лице № 3391з167/02.06.2019 г.-в едното липсват имена и подпис на издател, което я прави нищожна, а в другата такива са отбелязани, като освен това двете копия имат различно съдържание.

На трето място липсва разпореждане за настаняване по чл.25, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Че такова не е изготвено е видно от Писмо на Второ РУ-Плевен рег.№ 339100-3400/07.04.2022 г.

Всички тези пропуски в документооборота не са коментирани от органа осъществяващ функция по ръководство и решаване, поради което той не е изложил изводи касаят ли те законнността на задържането, в каква степен и водят ли към извода за извършено престъпление.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата на пострадалия против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е основателна, а обжалваното постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за доразследване, при което да се съберат всички възможни доказателства касаещи правно релевантните за наказателния процес факти.

Воден от горното и на основание чл.243,ал.6,т.3 от НПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 30.10.23 г. по досъдебно производство № 3/2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Габрово, с което на основание на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1, т.1, чл.199, чл.35, ал.2 и чл.36 от НПК е прекратено частично наказателното производство в частта за престъпление по чл.142а, ал.2, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора.

Определението може да се обжалва и протестира пред ВТАС в 7-дн.срок от получаване на съобщенията за постановяването му до страните.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3

4