Решение № 356 от 15.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110201579 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на ИВ. Г. СТ. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 21-0819000887 от 22.03.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът сочи, че АНО се бил произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, че НП било издадено при допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението не било описано в достатъчна степен имало и несъответствие между описаното от фактическа и правна страна, което водело до неяснота във волята на АНО. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник, който заявява, че поддържа жалбата, както и че не оспорва, че на 10.03.2021год. в 05:20 се е случил инцидента. Във фазата по съществото на делото моли НП да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че не било доказано въззивника да бил причинил щетите по възведената норма, а отделно от това смята, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН доколкото и двамата свидетели заявили, че асфалта бил мокър, въззивникът бил водач от 1993год. и до момента имал само едно единствено нарушение.

1

Представя писмена защита.

За въззиваемата страна, редовно призована представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

На 10.03.2021год. около 05:20ч. въззивникът управлявал л.а. „Опел Астра“ с ДК№ В8621РА, собственост на ОД на МВР Варна по път трети клас № 9004 – гр.Варна – гр. Белослав, в посока към гр. Белослав. Времето било дъждовно, пътят бил мокър. Въззивникът не съобразил скоростта си на движение с дъждовното време, мокрия път и намалените условия на видимост и на 15-ти километър от пътя при остър десен завой изгубил управлението над автомобила, отклонил се в дясно на пътното плътно и се блъснал в метална еластична мантинела. След произшествието въззивникът веднага сигнализирал за същото ОДЧ на Сектор ПП и на място бил изпратен екип от автоконтрольори в състав свидетелите Д. и К.. Същите тествали въззивника за употреба на алкохол, пробата бил отрицателна. Преценено било, че ПТП се дължи на управление от страна на въззивникът на МПС-то с несъобразена скорост и на 10.03.2021год. св. Кр. Д. му съставил АУАН № 349431 за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП за това, че на същата дата около 05:20ч. като водач на л.а. „Опел Астра“ с ДК№ В8621РА по път трети клас № 9004 в посока гр.Белослав, на км.15, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокър асфалт) в десен завой, губи контрола на автомобила, отклонява се в дясно на пътното плътно и се блъска в метална еластична ограда (мантинела). ПТП с незначителни материални щети.

Актът бил надлежно предявен на въззивника който го подписал вписвайки, че няма възражение. На същия бил връчен препис от АУАН.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 22.03.2021год. началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел е, че въззивникът е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДП в резултат на което е предизвикал ПТП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани К.Д.

2

(актосъставител) и Р.К. (свидетел по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат констатациите в АУАН с нужната конкретика. Сочат, че са посетили произшествието по нареждане на ОДЧ въз основа на постъпил сигнал от самия водач, както и че времето е било дъждовно, а целият път мокър.

Като доказателства към АНП освен АУАН са приложени 8121з515/14.05.201год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з825/19.07.2019год. на същия министър, протокол за ПТП № 18237385бр. снимки от местопроизшествието, както и справка за нарушител.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които се кредитират изцяло от съда и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Ясно от фактическа страна е посочено, че въззивникът е управлявал МПС-то с несъобразена с пътните условия (мокър асфалт) скорост, в десен завой в резултат на което е причинил ПТП, които факти в достатъчна степен запълват фактическия състав на посочената като нарушена норма на чл.20, ал.2 от ЗДП. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процес. правила свързано с липсата на данни за конкретната скорост на движение на автомобила в момента на настъпване на ПТП-то, то не се споделя от съда доколкото точната скорост на движение не е съставомерен признак от фактическия състав на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДП. В тази връзка следва да се отбележи, че несъобразената скорост няма конкретни физически параметри и не може да бъде изчислявана в километри в час, като за всяка конкретна пътна ситуация съобразена е онази скорост, която позволява на водача на конкретното пътно превозно средство да го владее и управлява така, че с движението си да не стане причина за настъпване на ПТП. В горната насока е налице константната практика на АС Варна – Решение № 2221/19.11.2019год. по КНАХД № 2774/2019год.; Решение № 1429/07.10.2020год. по КНАХД № 1556/2020год.

Решение № 717/08.04.2019год. по КНАХД № 617/2019год. и мн. др.

3

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушенията за които е санкциониран.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС-то в тъмната част на денонощието, в дъждовно време, при което при извършване на десен завой се е блъснал в мантинелата в дясно от пътя. Очевидно скоростта на движение на въззивника не е била съобразена с пътните условия, защото ако избора му на скорост на движение бе правилен (скоростта бе съобразена с дъждовното време, с особеностите на пътя (остър десен завой) той не би изгубил контрол на автомобила и ПТП нямаше да има. Следва да се отбележи, че въззивникът в нито един момент не е оспорил факта на движение с несъобразена скорост (подписал е АУАН и Протокол за ПТП без възражение) нито пък е навел доводи, съответно е ангажирал доказателства в подкрепа на това, че ПТП е в резултат на други причини.

С оглед на горното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е налице.

Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДП " Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая няма спор, че в резултат на движението с несъобразена скорост въззивникът е причинил ПТП - причинени са имуществени щети по служебен автомобил, поради което и АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 179, ал.2 от ЗДП – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая наложената санкция е във фиксирания в закона действащ към датата на нарушението (29.11.2017год.) размер – 200лв..

Доколкото нарушението е типично и не се отличава със степен на обществена опасност значително по-ниска от останалите нарушения от този вид то не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Напротив касае се за едно от най-често извършваните нарушения на ЗДП при което за да се приеме 4 хипотезата на чл.28 от ЗАНН следва да са налице някакви изключителни обстоятелства каквито не са установени по делото. Не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Вярно е че видно от приложената справка за нарушител до момента въззивникът има само едно налагано адм. наказание за нарушение по ЗДП и то далеч назад във времето. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да обуслови извод за обществена опасност на деянието значително по-ниска от тази на останалите нарушения от този вид. Същото би могло да има отношение при преценката досежно размера на санкцията, но в конкретната хипотеза тя е фиксирана от закона. Останалите аргументи на защитата в подкрепа приложението на чл. 28 от ЗАНН – щетите били незначителни, не били създадена опасност за живота и здравето на други лица също не обуславят извод за малозначителност на нарушението доколкото тези обстоятелства са относими към по-голямата част от нарушенията от този вид и възприемането им като такива определящи по-ниска степен на опасност би означавало на практика при такива обстоятелства санкции изобщо да не се налагат. Горното не е нито целта, нито е в духа на закона и би довело до култивиране у нарушителите на чувство за безнаказаност.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

21-0819000887/22.03.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна с което на ИВ. Г. СТ. ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5