Решение № 344 от 21.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Казанлък, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510100033 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 49 и сл. от СК.

В исковата молба ищецът М. С. Славо сочи, че сключили с ответницата Е. Р. С. граждански брак на 06.10.2016 г. в гр. Н.З., който бил първи и за двамата. Имали родено едно дете, ненавършило пълнолетие - С.

М.ов С..

Твърди, че първоначално семейният им жИ.т бил нормален, като със съпругата му живеели предимно в Република Г. и работели там. Ответникът твърди, че неколкократно е хващал съпругата си в изневяра, което е причината да се разделят на 09.11.2023 г., когато тя не отрекла любовна връзка с друг мъж. От този момент били разделени, като малолетният им син останал да живее при него. Сочи, че ответницата не желаела да се грижи за детето и от момента на раздялата до настоящия момент за същото се грижат той и родителите му.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, като по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката спрямо роденото от брака дете, съдът не следвало да се произнася, тъй като имало инициирана процедура по тези въпроси пред съответните органи в Република Г.. Семейното им жилище било квартира, находяща се в гр. Ф., Република Г., собственост на трети лица, и съдът също не следвало да се произнася относно ползването му. Моли разноските в производството да бъдат възложени на него.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата 1 чрез адв. М. М.. Същата твърди, че причината за влошаването на отношенията между съпрузите било поведението на ищеца, който имал връзки с други жени, които афиширал пред нея, както и множеството изневери. Посочва също, че на ищеца не му харесвал семейният жИ.т, а предпочитал да употребява наркотици и да се събира с приятели, като демонстрирал пълно безразличие към семейството си. На 09.11.2023 г. ищецът изгонил ответницата от жилището им, като тя умишлено оставила детето си там с надеждата, че то ще е причината двамата да се съберат отново. След като той заживял обаче с друга жена наскоро след раздялата им, ответницата прибрала детето при себе си на 28.12.2023 г., като от тогава полага необходимите грижи за него. Ответницата твърди, че не е уведомена за заведено дело от ищеца, касаещо родителските права върху детето им, в Република Г..

Моли съдът след прекратяване на брака да разпореди ответницата да носи брачното си име С..

В първото по делото съдебно заседание страните заявяват, че оттеглят искането си съдът да се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Потвърждават искането си съдът да не се произнася по въпроса за родителските права, издръжката и местоживеенето на малолетното дете, родено от брака. Считат, че компетентен да се произнесе по тези въпроси е съответния съд по местожителството на детето в Република Г.. Заявяват, че не претендират издръжка един от друг. Не желаят и съдът да се произнася по въпроса за семейното жилище, защото нямат такова, а са били на квартира при родителите на ищеца до раздялата им в края на 2023 г.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак №160 от 06.10.2016 г., на Община Н.З., М. С. С., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 06.10.2016 г. в гр. Н.З., който е първи и за двамата.

От представеното Удостоверение за раждане съставено въз основа на акт за раждане № 7 от 08.06.2022 г. на Община М., съдът констатира, че М. С.

С., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********, са родители на детето С.

М.ов С., ЕГН **********, родено на 06.04.2021 г. в Г..

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните данни по делото отношенията между страните са се влошили в началото на м.

Ноември 2023 г. От този момент те са във фактическа раздяла и до настоящия момент живеят разделени един от друг. Въпреки направените опити за подобряване на отношенията между тях в името на роденото от брака дете, не е постигнато разбирателство. Страните живеят и работят в Г. и постигат съгласие единствено по отношение на грижите за детето. Твърдят, че 2 отношенията между тях са изчерпани, няма близост и разбиране. Свидетелите потвърждават заявеното в исковата молба и отговора на исковата молба, че не е възможно да се съберат отново и да бъдат истинско семейство.

Видно от представените доказателства по делото и двамата съпрузи са в трудоспособна възраст, не претендират за ползването на семейното жилище и за издръжка помежду си.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през последната година от брака съпрузите не се разбират поради настъпилото влошаване на отношенията между тях.

Страните живеят отделно един от друг от м. Ноември 2023 г. Отношенията между тях са само формалност и липсва всякакъв контакт между тях. По данни на свидетелите и на самите страни наблюдава се отчуждение помежду им, както физическо, така и емоционално. От събраните доказателства по делото съдът установи, че брачната връзка между страните е прекъсната и изчерпана от съдържание и същата следва да бъде прекратена.

По въпроса за вината и на основание чл. 49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Поради направените изявления на страните относно оттегляне на искането съдът да се произнася по въпросите за вината за разстройство на брака с протоколно определение от 22.05.2024 г. съдът е прекратил производството в тази му част.

По въпроса са за родителските права, издръжката и местоживеенето на малолетното дете, родено от брака страните изрично са заявили, че не желаят съдът да се произнася, поради факта, че роденото дете от брака има обичайно местопребиваване в Г., където се намира и към настоящия момент.

Страните не правят искане за предоставяне на ползването на семейното жилище. Страните не правят искане за издръжка помежду си.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. С оглед изричното желание на ищцата след прекратяването на брака тя следва да носи брачното си фамилно име С..

По отношение на разноските в производството съдът намира следното:

В хода на производството страните изрично заявиха, че не претендират присъждането на разноски и оттеглят направените искания в исковата молба и в отговора на исковата молба. Поради тази причина и на основание чл. 329 3 от ГПК съдът не следва да се произнася относно направените от страните разноски в производството, а единствено по въпроса за дължимата държавна такса.

В съответствие с нормата на чл.329 ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по допускането на развода в размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв., които са внесени по сметката на Районен съд - Казанлък при подаване на молбата. Остатъкът от дължимата държавна такса в размер на 50,00 лв. следва да бъде разпределен между страните както следва – 12,50 лв. за ищеца и 37,50 лв. за ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 06.10.2016 г. в гр. Н.З., обл. С., граждански брак между М. С. С., ЕГН **********, с адрес: общ. М., *** и Е.

Р. С., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н.З., ***, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Е. Р. С. да носи брачното си фамилно име С..

ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес: общ. М., *** , да заплати сумата 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ държавна такса по допускането на развода по сметка на Районен съд - Казанлък.

ОСЪЖДА Е. Р. С., ЕГН **********, с адрес: обл. Силвен, общ. Н.З., ***, да заплати сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ държавна такса по допускането на развода по сметка на Районен съд Казанлък.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен Съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4