Решение № 3831 от 27.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10469/2023
- Вид
- Решение № 3831
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Златка Чолева, Хрипсиме Мъгърдичян, Цветина Цолова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 357 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 360 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50, ал. 2, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 и 2 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 3831 гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Хрипсиме Мъгърдичян
Цветина Цолова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100510469 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.03.2022 год., постановено по гр.дело №43330/2020 год. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, Х. В. В. и В. Х. В. са осъдени да заплатят на етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, по искове с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 29.70 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части за периода от 01.04.2018 год. до 30.09.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението за издаване на европейска заповед за плащане по ч.гр.дело №12704/2018 год. по описа на СГС, ГО, І-9 с-в – 01.10.2018 год. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер от 89.70 лв. и за периода от 01.07.2017 год. до 30.03.2018 год. /поради осъществено от ответниците плащане на сумата от 60 лв. в хода на процеса/; отхвърлени са предявените от етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, срещу Х. В. В. и В. Х. В. искове с правно основание чл. 50, ал.
2, т. 1 ЗУЕС вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща вноски за фонд „Ремонт и обновления“ за периода от 01.12.2017 год. до 30.09.2018 год. и ответниците Х. В.
В. и В. Х. В. са осъдени да заплатят на ищците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 48.53 лв. и направените разноски в производството по ч.гр.дело №12704/2018 год. по описа на СГС, ГО, І-9 с-в, в размер на 290 лв.
1
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29.70 лв. и в частта му, в която тези искове са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер от 89.70 лв. и за периода от 01.07.2017 год. до 30.03.2018 год. /поради осъществено от ответниците плащане на сумата от 60 лв. в хода на процеса/, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Х. В. В. и В. Х. В.. Жалбоподателите поддържат, че спорът между страните бил свързан с това дали собствениците на жилище в процесната сграда, ползвайки имота по-малко от 30 дни в годината, поради факта, че живеят в чужбина, дължат такси за текуща поддръжка и управление или не. Нормите на чл. 51, ал. 1 и 2 ЗУЕС ясно и еднозначно определяли, че при ползване на жилището по-малко от 30 дни в годината такива такси не се дължат. Относно спорния факт за обитаване на жилището били първоинстанционният съд бил приел, че са събрани противоречиви доказателства. Самият представител на ищците бил заявил в проведеното на 23.02.2022 год. заседание, че никога не бил твърдял, че ответникът В. В. е живял в апартамента, а че го е виждал от време на време. Същият бил потвърдил, че никога не бил виждал ответника Х. В.. По делото били представени доказателства, че ответниците не обитават жилището. Вторият ответник продължавал да плаща определени суми за действително извършени ремонти и обновления.
В крайна сметка СРС бил приел, че жилището действително се ползва по-малко от 30 дни в годината, както и че от страна на ищците не са били представени достатъчни доказателства за противното, но върпеки това бил формирал неправилния извод, че няма пречка Общото събрание на ЕС да задължи собствениците, които не обитават жилището постоянно, с плащания на определени суми, като подменил формулирания в закона израз „обитаване помалко от 30 дни в рамките на една година“ с израза „отсъствали повече от 30 дни в рамките на една година“. А отсъствие повече от 30 дни означавало, че е възможно да е съпроводено и с обитаване повече от 30 дни в рамките на една година. Ответниците обаче не били обитавали жилището, тъй като били доказали, че мястото на постоянната им отседналост и трудова дейност, на цялото семейство, е от години в Австрия, поради което и следвало да бъдат освободени от задължението за заплащане на процесните такси. В този смисъл решението на Общото събрание на ЕС от 14.06.2017 год. в тази му част било незаконосъобразно. Настоящото исково производство се предхожда от друго ч.гр.дело №12708/2018 год. по описа на СГС, по което била издадена европейска заповед за плащане по Регламент 1896/2006 год., срещу която ответниците били подали възражение, съгласно чл. 16 от Регламента, поради недължимост на претендираните суми. В хода на делото било установено, че процедурата по издаване на европейска заповед за плащане била обоснована с неистинна информация, посочена в подадената по СГС молба. Ответниците не възразявали спорът между страните да се реши по съдебен ред, като не следвало да носят отговорност за разноските на ищците в производството по издаване на европейска заповед за плащане. СРС неправилно бил приел, че били станали причина за завеждане на произ‐ водството, чрез отказа си на 03.12.2019 год. да платят дължимите суми /на която дата било подадено възражението срещу заповедта/.Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
2
Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържат, че според мотивите на първоинстанционното решение исковете за задължения в размер на 160 лв. били отхвърлени не поради тяхната недължимост, а поради извършено плащане от страна на ответниците на 06.10.2019 год. – преди датата на подаване на исковата молба, но след издаването на европейската заповед за плащане. Останалата част от претендираната сума в размер на 29.70 лв. била дължима от ответниците. Правилно СРС бил приел, че въпреки че ответниците не обитавали постоянно процесния апартамент, те дължали такси в половин размер, с оглед решението на Общото събрание на ЕС от 14.06.2017 год. Това решение не било оспорено от ответниците по съдебен ред – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и било влязло в сила. Правилата на Регламент 1896/2006 год. били спазени, като ответниците имали възможност да подадат възражение, което и сторили, поради което било образувано настоящото исково производство.
Срещу определението на СРС, постановено по горепосоченото дело на 20.06.2023 год. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от ответниците Х. В. В. и В. Х. В..
Частните жалбоподатели поддържат, че повод за завеждане на делото не можел да бъде отказът за изпълнение на европейската заповед за плащане. Непризнаването на дълга можело да е повод за спор, но не и основание да се инициира процедура за издаване на европейска заповед за плащане. Тази процедура в частност не била проведена законосъобразно. Представените от ищците документи били неотносими към обосноваването на искането за издаване на европейска заповед за плащане. Следвало да се има предвид също така, че от една страна ищците твърдяли, че ответниците обитават процесното жилище в България, а от друга страна прибягвали до процедурата по издаване на европейска заповед за плащане, която била приложима по отношение на лице, които пребивавали трайно в друга страна. Ответниците оспорвали само разноските на ищците за адвокатско възнаграждение по издаването на европейска заповед за плащане. Ето защо молят обжалваното определението да бъде отменено, а искането по чл. 248, ал. 1 ГПК – уважено.
Ответниците по частната жалба етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, счита, че определението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че не било ясно дали ответниците обжалвали решението на СРС в частта му за разноските или искани допълването му. Освен това въззивното производство поглъщало частното производство и нямало основание за самостоятелно обжалване на акта за съдебните разноски.
По отношение на въззивната жалба:
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 79, ал.
3
1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, но е неправилно.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в приложима редакция доп, ДВ, бр. 26 от 2016 год./, разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, възнаграждения за членовете на управителните и контролните органи и за касиера, за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата – виж § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че Х. В. В. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*******“, 4 ул.“******* – апартамент №2, находящ се на първи жилищен етаж, както и че през исковия период – от 01.07.2017 год. до 30.09.2018 год., посоченият ответник не е живял в жилището.
Установено е също така, че на 14.06.2017 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети решения: по т. 3 – за определянето на месечни такси за управление и поддържане на общите части на обитател, както следва: до първи етаж включително – по 2 лв. на човек; от втори до шести етаж – по 4 лв. на човек; за необитаемите обекти и магазините – в размер на 2 лв.; за зъболекарския кабинет – по 6 лв. /трикратния размер на един обитател/; за апартамент №1 – по 10 лв.
Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5ee070e-f16a-47a6-ad26-e29824044d77