Решение № 5616 от 24.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42052/2021
- Вид
- Решение № 5616
- Подписан
- 24.03.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5616 гр. София, 24.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110142052 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.
С Решение № 2604 от 21.02.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършването на делба между Г. И. Т., Р. Л. М., Т. С. Б. и Г. П. Л. на следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 41, находящ се в гр. АДРЕС, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 48,34 кв. м., при съседи: апартамент № 40 – Б., апартамент № 42 – Г., коридор и зелена площ, заедно с избено помещение № 43 с площ от 1,81 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 42 – Б., коридор и зелена площ, заедно с таванско помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., при съседи: таван № 8 – Г. и таван № 10 – Б., зелена площ и коридор, заедно с 1,040 % идеални части от общите части на сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 21.06.2021 г., административен адрес на имота: АДРЕС, който самостоятелен обект се намира на етаж 9 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост: 48,34 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 43 с площ 1,81 кв. м., таванско помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., и 1,040 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, при квоти: 4/6 идеални части 1 за Г. И. Т.; 1/6 идеална част за Р. Л. М.; 1/12 идеална част за Т. С. Б. и 1/12 идеална част за Г.
П. Л..
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищецът Г. И. Т., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Ц..
Процесуалният представител заявява, че няма претенции по сметки срещу останалите съделители. В хода на устните състезания моли съда да извърши делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Оспорва претенцията на Г. Л. като неоснователна. От приетия по делото протокол се установявало, че ключовете от апартамента били предадени на ответницата Р. М. още през 2015 г. Апартаментът бил отдаден под наем до началото на 2019 г. Ответницата не била лишена от правото да го ползва, поради което моли съда да остави претенцията по сметки без уважение. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ответниците Р. Л. М., Т. С. Б. и Г. П. Л., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Х.. Процесуалният представител предявява претенция по сметки от името на Г. Л. срещу ищеца за заплащане на обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота през периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2023 г. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение съгласно закона, както и да уважи направената от ответницата Г. Л. претенция по сметки като основателна и доказана. Изразява становище, че с представения по делото протокол ключове от апартамента били предадени на другата ответница – Р. М., като през цялото време достъп до имота имал само Г. Т.. Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Делбената маса, така както е определена с решението по допускане на делбата, включва следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 41, находящ се в гр.
АДРЕС, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 48,34 кв. м., при съседи: апартамент № 40 – Б., апартамент № 42 – Г., коридор и зелена площ, заедно с избено помещение № 43 с площ от 1,81 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 42 – Б., коридор и зелена площ, заедно с таванско помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., при съседи: таван № 8 – Г. и таван № 10 – Б., зелена площ и коридор, заедно с 1,040 % идеални части от общите части на сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 21.06.2021 г., административен адрес на имота: АДРЕС, който самостоятелен обект се намира на етаж 9 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, 2 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост: 48,34 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 43 с площ 1,81 кв. м., таванско помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., и 1,040 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***. По делото няма данни за настъпили промени в делбената маса след постановяване на решението в първата фаза на делбата.
Видно от нотариална покана, изпратена от Р. Л. М., Т. С. Б. и Г. П. Л. до Г. И. Т. на 01.09.2015 г., ответниците му предложили да изкупи тяхната 1/3 идеална част от процесното жилище. Освен това поканили ищеца да им заплаща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения апартамент в размер на 100 лева месечно, считано от получаване на поканата.
От протокол от 08.10.2015 г., подписан между свидетеля С. Г. И. като представител на ищеца и ответницата Р. Л. М., е видно, че на посочената дата първият предал на съсобственика си 2 броя ключове от процесното жилище и 1 брой чип от входната врата на блока. Страните се съгласили да организират продажбата на апартамента чрез брокер, като съгласуват помежду си продажната цена и огледите му от евентуални купувачи.
По делото е представен договор за наем от 16.01.2017 г., сключен между И. Г. И., в качеството й на наемодател, и М. Л. М., в качеството му на наемател, по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване своя собствен недвижим имот, а именно апартамент № 41, находящ се в гр. АДРЕС, срещу месечна наемна цена в размер на 300 лева. Съгласно чл. 4 от договора същият се сключвал за срок от 16.01.2017 г. до 16.01.2018 г., като след изтичането му действието на договора можело да бъде продължено само след изрично писмено съгласие на страните.
От представена по делото нотариална покана се установява, че ответницата Г. Л. поискала от ищеца да й заплати част от получената сума от отдаването под наем на процесното жилище, съответна на квотата й в съсобствеността. Видно от отбелязване в поканата, същата била връчена лично на ищеца на 09.02.2020 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитан свидетелят С. Г. И. – негов син, а по искане на ответницата Г. Л. – свидетелката С. И. И.. От показанията на последната се установява, че през м. март 2019 г. заедно с ответницата посетили процесния апартамент и видели, че има пране на простора.
Според свидетелката в този момент Г. Л. нямала ключ от жилището по неизвестна за нея причина и затова позвънили на вратата. Отворила им млада жена с малко дете, която се представила за наемател и се легитимирала с подписан от дъщерята на ищеца договор за наем. На следващата година – 2020 г., отново през месец март И.а и Т. посетили процесния апартамент и този път установили, че е напълно празен, никой не живеел там, като радиаторите и чешмите били затапени. Сключването на договор за наем на съсобствения апартамент с трети лица и освобождаването му от наемателите в началото на 2019 г., след 3 посещението на ответницата, се потвърждава и от другия свидетел – С. И.. Причината за отдаването му под наем била да се покрият поне част от разходите по него, тъй като всичко се плащало само от ищеца, на чието име били и партидите за ток, вода и парно. Свидетелят потвърждава, че ключовете за жилището не били сменяни от 2012 г. и същите били предадени лично от него на ответницата Р. М. с представения по делото протокол още през 2015 г., като при подписването му тя представлявала и останалите ответници. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че С. И. е син на ищеца, а С. И.а – приятелка на ответницата, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на двамата свидетели, освен че се допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че всеки от двамата е близък на някоя от страните, му дало възможност да придобие преки впечатления от ползването на процесното жилище във времето, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е от съда съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с писмените доказателства по делото, извършени оглед на място и подробни проучвания, изчисления и справки. От заключението се установява, че доколкото процесното жилище се състояло от дневна, една кухня, един санитарен възел и един вход, същото било неподеляемо по смисъла на ЗУТ. Пазарната цена на съсобствения имот при използване на метода на сравнителните продажби, известен още като метод на пазарните аналози, към датата на изготвяне на заключението била изчислена от вещото лице на 78020 евро или 152595 лева, пазарната наемна цена за периода от м. 02.2020 г. до м. 09.2023 г. била в размер на 8852,50 евро или 17370 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване 4 и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато същият е жилище.
В настоящия случай никой от съделителите не е предявил претенции за възлагане на съсобствения недвижим имот (първоначално направените в тази насока искания са оттеглени), поради което делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото делбената маса се състои само от един имот, който е неподеляем на квотите на страните в съсобствеността.