Определение № 10 от 17.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 17.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600012 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на проверка по ВЧНД №12/2024 година е законосъобразността на определение №674/15.12.2023 година, постановено по ЧНД №1562/2023 година от Окръжен съд-Варна, с което като недопустима е върната частна жалба от 14.12.2024 година срещу акт по същество по същото дело.

Първоинстанционното определение се атакува от адв.Т. на основание три групи доводи – 1)съдебното производство по чл.416, ал.8 от НПК не отговаря на стандартите по чл.6 от ЕКПЧОС, защото е едноинстанционно и тъждествено с процедурата по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, поражда също така неравнопоставено третиране на лишения от свобода В. Н. спрямо други задържани под стража или в изпълнение на срочно наказание лишаване от свобода лица, 2)с позоваване на решението на ЕСПЧ по делото „Стоичков срещу България“ се припомня, че процедурата по чл.414, ал.1, т.1 от НПК е неприложима към правото по чл.5,§4 от ЕКПЧОС и 3)визира се принципът ne bis in idem, чиято проява се разглежда на плоскостта на недопустимо дублиране на наказанието на В. Н. по НОХД №90/2003 година, погасено по чл.82, ал.4 от НК и въпреки това приведено в изпълнение с определение по ЧНД №1140/2010 година по описа на Окръжен съд-Варна. В заключителната част на сезиращия процесуален документ се прави искане за отмяна на обжалваното определение и произнасяне от апелативния съд по съществото 1 на спора в насока констатиране на незаконно задържане на В. Т. и незабавното му освобождаване.

Въззивният съдебен състав, след като внимателно обмисли съображенията в частната жалба и след като по реда на чл.345 от НПК провери законосъобразността на обжалваното определение, приема следното:

Частната жалба е допустима, преценена по същество – неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е проведена процедура по чл.416, ал.8 от НПК, в която са разгледани доводи на лишения от свобода В. Н. за привеждане в изпълнение на наказание от осем години лишаване от свобода без основание, т.к. изпълнението е погасено на 20.03.2021 година, а привеждането датира от 10.05.2022 година.

По предмета на делото е постановено определение от 06.12.2023 година по ЧНД №1562/2023 година, с което жалбата на В. Н. е оставена без уважение. По отношение на законосъобразността на акта е подадена частна жалба от адв.Т., която е върната с проверяваното определение със заключение за недопустимост.

Въззивният състав приема, че по описания начин законът е приложен правилно, т.к. частната жалба срещу определението от 06.12.2023 година по ЧНД №1562/2023 година е недопустима, защото е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Доводите на адв.Т. за несъответствие на процедурата по чл.416, ал.8 от НПК от гледна точка на едноинстанционния характер на производството с правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от ЕКПЧОС са неотносими към естеството на регулацията в Конвенцията и предвидените общи и специфични гаранции. Няма касателство към конкретния предмет на настоящето произнасяне решението на ЕСПЧ по делото „Стоичков срещу България“, нито аргументацията във връзка с принципа ne bis in idem – очевидно е, че съображенията са комуникирани към евентуална въззивна процедура по същество на фактите и правото, каквато настоящето производство по Глава двадесет и втора от НПК не представлява.

С оглед изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

2

Потвърждава определение №674/15.12.2023 година, постановено по ЧНД №1562/2023 година от Окръжен съд-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3