Решение № 412 от 01.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000601060 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1-3, Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) и е образувано по въззивна жалба на а. К. – служебен защитник на А. И. Г., против Решение № 492/26.06.2023 г. на СГС, НО, 25 състав, с което е признато Решение № 15.4524312.6 от 12.09.2022г., влязло в сила на 14.10.2022 г, поставено от несъдебен орган /Rheinlandpfalz Polizeipraesidium/, Федерална Република Германия, с което на българския гражданин А. И. Г., роден на ********г. в гр.***, с ЕГН ********, българин, български гражданин, неженен живущ в гр. ***, ж.к. ***, бл.***, вх.***, ет.***,ап.***, е наложена финансова санкция в размер на 128,50 евро /сто двадесет и осем евро и петдесет цента / с левова равностойност 245,98лв /двеста четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ за извършено административни нарушения по параграф 41, ал.1, във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника да движение по пътищата / SIVO/, параграф 24 Закон за движение по пътищата/ SIVG/ и 11,3,4 от Каталог за глобите/ BKat / на ФРГ.

В жалбата е направено искане за отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и за постановяване на решение, с което да се откаже допускане изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на Г.. Защитата счита, че признаване на Решението за налагането на парична санкция в посочения в Удостоверението 1 размер на А. Г. противоречи на чл. 35, т. 9 и 10 от ЗПИИАКОРНФС. Представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции било непълно, тъй като нямало никаква информация за необходимите изисквания за законосъобразността на изпълнение на процедурата по чл. 35 т. 9 и т. 10 от ЗПИИАКОРНФС, т.е липсвала информация за дадена възможност на А. Г. да защити интересите си. От всичко изложено се прави извода, че удостоверението е непълно, че няма никаква информация, необходима да изпълни предназначението му и е негодно за целите, за които е издадено.

В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържа жалбата си с искането в нея.

Засегнатото лице подържа защитника си и прави възражението, че писмата били изпратени до него извън срока и затова не е неправило възражение.

Представителят на САП предлага да се потвърди решението като правилно и законосъобразно, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Процесното решение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС е издадено от административен орган на страна – членка на ЕС като финансовата санкция е постановена по повод на осъществено административно нарушение. Административният акт на несъдебен орган в Република

Германия е влязъл в сила, а засегнатото лице е било уведомено за административно-наказателното производство и за правото му да обжалва Решението, както и за сроковете за обжалване – видно от Удостоверението, издадено по чл.

4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Именно поради тази причина липсват основанията, визирани в чл. 35, т. 9 от Закона за отказ от признаване както се твърди от защитника. Съдебният акт е придружен с Удостоверение, както се изисква по чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, като е налице и превод на български език на самото Удостоверение. В допълнение удостоверението е индивидуализирано съобразно законовите изисквания.

На следващо място, от формална страна са налице условията по чл. 3, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС, тъй като въпросното удостоверение е издадено за физическо лице извършило нарушение, което се наказва съобразно законодателството на издаващата държава с финансова санкция. Същевременно размерът на наложената санкция не е помалък от 70 евро, поради което не може да има преценка по същество. Отбелязано е, че в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Видно е, че лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет 2 или привилегии.

От друга страна, не следва да се разглежда дали това нарушение представлява такова и по законодателството на Република България, тъй като в случая не се изисква двойна наказуемост – чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС.

С оглед на така изложените факти, правилно и законосъобразно първият съд е приел, че не са налице предпоставките за отказ на признаване и изпълнение по силата на чл.

35 ЗПИИАКОРНФС. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението. Няма доказателства за пълно или частично изпълнение на процесната сума.

Неоснователно е и възражението на защитата, че нямало никаква информация за необходимите изисквания за законосъобразността на изпълнение на процедурата по чл. 35, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС, т.е липсвала информация за дадена възможност на А. Г. да защити интересите си. Както вече беше отбелязано, засегнатото лице е било уведомено за правото му да обжалва Решението, както и за сроковете за обжалване. Освен това в Удостоверението изрично е отбелязано, че засегнатото лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд, но това не е било сторено, видно и от обяснението на лицето в съдебно заседание с посочена за това причина. Съгласно закона и РР 2005/214/ПВР на Съвета достатъчно е само да се заяви, че засегнатото лице е уведомено за правото му да обжалва в съответните срокове и че е имало възможността да отнесе въпроса и до съд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1 ЗПИИАКОРНФС, САС - 8 състав, НО,

РЕШИ:

Р

Е

Ш

И

:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492/26.06.2023 г. на СГС, НО, 25 състав по НЧД№ 3300/2023 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3