Решение № 19813 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19813 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110170910 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: *************************************, чрез адв. Д.

М., срещу *************************** ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление

***********************************************************, представлявано от И.В. Д. и Д.В.Н. с която са предявени в условията на обективно съединяване евентуални установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за кредит № **********************г., евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за кредит № **********************г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранция, съединени кумулативно с осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2,56 евро с левова равностойност 5 лева, заявена като частична претенция от общо 55,35 евро с левова равностойност 108,25 лева - недължимо платена сума, представляваща възнаграждение за поръчителство по Договор за кредит № **********************г , ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.11.2024г. до окончателното окончателното плащане, а именно искове с правно основание: чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********************г. поради противоречие със закона, евентуално установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № **********************г. поради противоречие със закона и като неравноправна, и кумулативно съединен осъдителен иск с 1 правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С молба от 17.09.2026 г. ищецът прави изменение размера на иска на 55,35 евро.

Ищецът, твърди, че на 20.03.2023г. сключил от разстояние с ********************* договор за потребителски кредит № 1248344, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 500 лв. при ГЛП - 2,35 % и ГПР – 49,74 %. Допълва, че в чл. 5 било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от “********************”, като нито в съдържанието на процесната сделка, нито в общите условия било упоменато, че е дължимо възнаграждение за поръчителството в размер на 108,25 лв.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение, тъй като договорът за поръчителство не бил подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис. Възразява срещу валидността на договора за кредит с доводи, че при сключването му не е спазена предвидената в чл. 22, ал. 1 ЗПК форма. Поддържа, че процесната сделка е недействителна поради противоречие със закона, тъй като не съдържала начин на изчисляване на ГПР, компонентите, които го формират, както и поради това, че е грешно посочен, доколкото възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта е разход по кредита, и чрез невключването му в ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че чл. 5 от договора за кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и противоречи на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че поръчителството от ******************** не е задължително условие за възникване на кредитното правоотношение, като изборът на обезпечение бил предоставен на потребителя. Твърди, че на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, като на електронната си поща получил необходимата преддоговорна информация.

Оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че договорът за гаранция е услуга от трето лице, поради което разходът за нейното предоставяне не следва да бъде включван в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че на 20.03.2023г. В. С. С. и ********************* са сключили Договор за потребителски кредит № 1248344, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 500 лв. при ГЛП - 2,35 % и ГПР – 49,74 %.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ********************** г. Уговорена е заемна сума в размер на 500 лева със срок за въщане от 21 дни, считано от датата на 2 превеждане на сумата на заема, съобразно чл.3.2. от Общите условия.

Уговорен е лихвен процент на кредита 2,35 %. Предвидено е обезпечение – поръчителство от „********************“. Начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други налични способи.

Представен е и приет като писмено доказателство Договор за гаранция от 20.03.2023 г.,в който е уговорена такса за гаранцията в размер на 108,25 лева. Не се установява да е сключван договора за възлагане на поръчителство и да са претендирани от ищеца суми за възнаграждение за поръчителство.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ГПР е 49,74%, като в него като разходи, възложени в тежест на заемателя, определени по чл. 19, ал.1 от Закона за потребителския кредит е включена само договорна лихва. Вещото лице е установило, че при изчисляване на ГПР, като се вземат предвид единствено предоставената главница, договорната лихва и срокът на кредита от 21 дни, ГПР е 49,74%, какъвто е посочен и в договора. При включване на възнаграждението за поръчителство в размер на 108,25 лв. в общите разходи по кредита изчисленият ГПР е 4 104,92%.

Съдът кредитира заключението в частта относно установените счетоводни операции и извършените изчисления, доколкото същите са основани на проверени счетоводни данни и предоставени документи.

Правната преценка относно включването на възнаграждението в ГПР и последиците от евентуалното му невключване е от компетентността на съда.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК общите разходи по кредита за потребителя включват всички разходи, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за потребителски кредит, включително разходите за допълнителни услуги, когато сключването на договор за такава услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

В случая от доказателствата по делото се установява, че поръчителството е било необходимо за получаването на кредита при предложените условия. Поради това възнаграждението за предоставянето му не представлява несвързан с кредита, доброволен разход, а разход, обусловен от получаването на финансирането.

Между ищеца и

********************* са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички 3 други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и 5 възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК

В договора за кредит не е посочен Годишен процент на разходите по ясен и разбираем за потребителя начин, определящ финансовата тежест от сключване на договора за кредит. Условията за прилагането на ГПР са неясни, както и не ясно какво се включва в него, доколкото се говори за различни лихвени проценти, при които се взима предвид най високата стойност от тях.

В това число не е ясно, уговорената по договора лихва от 2,35 %, как се начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли, фиксирана ли е или се променя, което отново води до неяснота за размера на ГПР, какво включва същия и каква лихва се включва в него, какви други стойности и разходи го формират, което на практика води до липса на ясно посочен и приложим по делото ГПР и ясни условия за прилагането му.

Обстоятелството, че гаранцията е предоставена чрез отделно правоотношение или от трето лице, не е достатъчно, за да изключи възнаграждението от общите разходи по кредита. При преценката следва да се отчете действителната икономическа връзка между договора за кредит и обезпечението, както и необходимостта от последното за получаване на кредита.

Ето защо съдът приема, че възнаграждението за поръчителство в размер на 108,25 лв. е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР.

Невключването на този разход води до съществено несъответствие между действителните разходи по кредита и посочения в договора ГПР.

При тези обстоятелства договорът не отразява действителния размер на общите разходи по кредита и не осигурява необходимата информация на потребителя относно реалната цена на финансирането. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което следва да бъде преценено с оглед последиците по чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени предвидените в закона задължителни 4 изисквания. При установяване на такова нарушение законът предвижда специални последици за страните, включително ограничаване на задължението на потребителя до връщане на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.

С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК Неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

По изложените съображения главният установителен иск следва да бъде уважен, доколкото са установени предпоставките за недействителност на договора поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Предвид уважаването на главния иск съдът не следва да разглежда предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е заплатил общо сума в размер на 620 лв., от които 108,25 лв. са отнесени от ответника като възнаграждение за поръчителство. Следователно плащането на процесното възнаграждение е доказано.