Решение № 10 от 11.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Г.

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500639 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15 от 21.01.2022 г. постановено по гр. дело № 508/2020 г. К.ският районен съд е отхвърлил исковете на В. И. Г., представляван от законния си представител И.

С. Г., за осъждане на ответника „Ю.“ ООД, с. П., община К. да му заплати сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на С. Г. – дядо на ищеца, настъпила при трудова злополука на 12.06.2017 год., както и сумата 6 361,11 лева – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от датата на настъпване на злополуката до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата исковата молба до окончателното изплащане. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1710 лева, представляваща направените по делото разноски, от които: 1310 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за вещо лице, като съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски до пълния претендиран размер от 2920 лева. С определение № 222/13.04.2022 год. КРС е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените 1 искове.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от ответника срещу определението от 13.04.2022 год. на КРС по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Моли съда да го отмени и да уважи претенцията за разноски в пълния предявен размер.

Ищецът оспорва подадената частна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че на 12.06.2017 год., управлявайки товарен автомобил с рег. № СВ 1985 АТ с прикрепено към него полуремарке, изпълнявайки трудовите си задълженията на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ответника „Ю.“ ООД по магистрала А14 в Република Италия около 7.30 ч. в района на гр. И. С. И. Г. претърпял ПТП на км. 55+900 юг, община С., в резултат на което на следващия ден починал. С разпореждане № 5104-22-81/02.10.2017 год. на ТП на НОИ-С. област злополуката била призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Ищецът В.

Г. е син на И. Г. - син на починалия и внук на С. Г.. Ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на смъртта на своя дядо, изразяващи се в негативни емоционални преживявания от загубата на близкия роднина, с когото е имал силна връзка на привързаност, обич и взаимопомощ. Винаги, когато не е бил на работа, дядото прекарвал времето с внука си, като двамата имали специална емоционална връзка, тъй като ищецът бил най-големият от внуците му. Те често се виждали и прекарвали времето си заедно, като дядото полагал грижи за благоденствието на внука си, като му осигурявал грижа, помощ, емоционална подкрепа и доверие. В. Г. много обичал да бъде в присъствието на дядо си, като през цялото време с него се чувствал щастлив и обичан. След смъртта на дядо си детето започнало да задава въпроси къде е неговият роднина, кога ще си дойде, а след като разбрал, че повече няма да го види, загубата на близкия човек му причинила дълбока скръб и душевни болки. Детето понесло тежко загубата на дядо си, като за репариране на причинените от смъртта на С. Г. неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение в размер на 20 000 лева, както и мораторна лихва върху главницата за периода от датата на настъпване на злополуката – 12.06.2017 год. до датата на подаване на исковата молба в размер на 6 361,11 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност поради изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тригодишен давностен срок от настъпването на смъртта на наследодателя. Счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служители и длъжностни лица при ответника във връзка с процесната злополука. Оспорва твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и страдания във връзка с претърпяната злополука, които да подлежат на обезвреда. Прави възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в 2 размер на 95%, поради което моли в случай, че съдът приеме за осъществени останалите елементи на фактическия състав по чл. 200 от КТ, да намали обезщетението на основание разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Счита, че починалият е нарушил приложимите в Република Италия разпоредби за движението по пътищата /чл. 141, ал. 2-11 от Пътния кодекс/, вследствие на което е настъпила злополуката. Нарушението представлява проява на груба небрежност, като причината за смъртта на С. Г. са субективните му действия, свързани с нарушаване на правилата за движение по пътищата като водач на МПС. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск или да намали размера на дължимото обезщетение.

Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки от 29.07.2020 год. на Столична община, район „Н.И.“, ищецът е внук на С. И. Г.. Същият е низходящ на И.

Г. – син на починалия.

С разпореждане № 5104-22-81/02.10.2017 год. на ТП на НОИ-С. област злополуката със С. Г. на 12.06.2017 год. е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е настъпила, докато Г. е изпълнявал служебните си задължения при ответника въз основа на сключен трудов договор № 45/23.03.2012 год. на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като видно от приложената длъжностна характеристика същият е имал за основна трудова функция да извършва международни превози на ответната фирма и е бил командирован със заповед № 121/10.03.2017 год. да извършва превози в страните от Европейския съюз. По време на злополуката С. Г. е управлявал товарен автомобил DAF 460 с рег. № СВ 1985 АТ с прикрепено към него полуремарке марка Кроне с рег. № С 5440 ЕС, собственост на „Ю.“ ООД и е претърпял ПТП на автомагистрала А14, км. 55+900 юг, община С.. Пострадалият е починал на 13.06.2017 год.

Според показанията на св. Ч. – прабаба на ищеца по майчина линия, от навършването на 1 годинка ищецът В. живее при свидетелката, която го гледа, тъй като майката учела и нямала възможност да полага грижи за него. Детето останало да живее при свидетелката в с.

К.. Майка му живеела в К., Н.И., а бащата – в с. К., Н.И.. И двамата родители имат други семейства и други деца. В. бил на една година, когато родителите му се разделили. В момента детето е в пети клас и учи в с. К.. Родителите го виждат отвреме навреме и помагат финансово, когато имат възможност. Свидетелката познава бабата и дядото на ищеца по бащина линия, като отношенията им били прекрасни. Родителите на И. също помагали в грижата за детето В.. Винаги, когато се връщал от пътуване, дядо С. се обаждал и веднага отивал да вземе В. при себе си и го гледал по няколко дни или цяла сеедмица. Помагал с каквото може. Взимал детето от детска градина, водел го на разходка, в зоологическата градина или в магазина, за да му купи нещо. Това се случвало след всеки от курсовете му.

Детето винаги чакало дядо си с нетърпение и много обичало да остава в дома му. Когато научило за катастрофата, детето казало „Бабо, помоли се на дядо господ това да не е дядо С., моля ти се, бабо, не искам дядо да умре“. С тъга приело загубата му, като често го споменава и досега и съжалява, че вече го няма. Много обичало дядо му да го вози с камиона си.

Случва се вечер, когато си легне да си спомня за него и още тъгува.

Съгласно показанията на св. Г.а – баба на детето по бащина линия и преживяла 3 съпруга на С. Г., за злополуката същата разбрала вечерта след инцидента от телефонно обаждане от юрисконсулта на ответника. По време на катастрофата ищецът В. живеел в същия квартал в гр. Н.И. при прабаба си В. Ч. /“К.“, „А. В.“/; баща му в този момент бил в следствения арест на „Г.М Д.“, а майка му вече имала друго семейство и живеела също в Н.И., но в друг квартал. Отношенията между С. Г. и внука му били силно емоционални.

Детето винаги го чакало с нетърпение след курс. Когато дядото се връщал в България след 3-месечен курс, веднага отивал да вземе В., който бил най-голямото му внуче. Към този момент С. имал и внучка от дъщеря си, която по това време била бебе и живеела в С., кв.

„И.“ с майка си и баща си. Връзката на С. с внука му била особено силна и поради факта, че В. отраснал без родители, тъй като същите се разделили, когато бил на една година. Дядото и бабата по бащина линия гледали да поддържат много близък контакт с внучето си, за да не чувства толкова силно липсата на нормално семейство. В. оставал при тях по няколко дни, понякога – 15-16 дни, през които С. и В. били непрекъснато заедно – ходели на зоологическа градина, в парка, на цирк, в пицарията, като през повечето време били само двамата. По това време свидетелката работела на дежурства по 24 часа в СОТ като охрана. Дядото и внучето обичали заедно да ходят на игрището и да ритат топка, играели много и вкъщи с конструктори, четяли заедно книжки, ходили на пикници и др. След смъртта на дядо си В. се затворил в себе си. Когато отишла да съобщи за смъртта на съпруга си, детето вече знаело за случилото се, като плачело и казвало: „Дядо нали там горе звездичка вече ще бъде и там ще го гледаме?“, „И сега вече няма да си идва?“ Независимо, че са минали повече от четири години от смъртта му, детето продължава да споменава дядо си, пита кога ще ходят на гробищата и само иска да ходи на гроба на дядо си. На самото погребение роднините решили детето да не присъства, но впоследствие на 40 дни и на всички следващи помени детето посещавало редовно гроба на дядо си. И досега детето често се сеща и започва да говори за дядо си и за това как няма никога да се върне. Приживе на дядо си детето винаги го чакало с нетърпение да се върне от курс, като знаело точно в кой ден ще се прибере и прабаба му споделяла, че непрекъснато излизало и проверявало дали си идва. При срещи и раздели детето не искало да го пуска и стояло дълго сгушено в дядо си, като питало: „Дядо, нали няма да тръгваш пак на път?“ Сега детето продължава да поддържа близки отношения с баба си по бащина линия.

Според показанията на св. Д. – диспечер в „Ю.“ от 2014 год., а понастоящем – ръководител на диспечерите, същият познавал С. Г. по времето, когато работил като шофьор в дружеството. Свидетелят бил негов пряк ръководител, като следял ежедневния му график, товарни и разтоварни дейности, инструкции, обработката на превозните документи и маршрути. Нормалният график на международния шофьор включвал курсове в продължение на около три месеца, след което – почивка в продължение на две седмици.

Към момента на произшествието С. пътувал за разтоварни дейности в Италия. След като бил почивал в събота и неделя в паркинг в кабината, в понеделник сутринта същият следвало да пристигне с товара на указания адрес. След като GPS системата показала, че има инцидент на пътя, диспечерът се опитал да се свърже с шофьора, но без успех. Впоследствие разбрали за катастрофата от разпространени снимки от инцидента. Състоянието на С. било много 4 тежко в резултат на изгаряния и през нощта след катастрофата същият починал. Знае, че съпругата на С. идвала в дружеството всеки месец, за да получи командировъчните пари, тъй като семейството изплащало кредит. Свидетелят е виждал С. в Н.И. с негова внучка, като не е виждал сина му до делото. При разговори със свидетеля С. споменавал по-често дъщеря си, а за сина си не говорел, като казал, че има проблеми с него. С. бил опитен шофьор, с 5-6 години стаж. Понякога са му правени устни и писмени забележки заради закъснения в курсовете, но не са му налагани други дисциплинарни наказания.