Решение № 201 от 19.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Стара Загора, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900004 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главницата на основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата Г. С. Б., на 60 години.

На 02.09.2021 г. около 08:53 ч. на кръстовище в района на гр. Шипка, при управление на МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № СВ 5483 ВР, виновният водач В. В. К., нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на пътен знак „Б-2“, отнел предимството на движещия се по пътя си лек автомобил „Тойота Рав 4“ с peг. № СТ 4044 ВК, управляван от Г. Б., в резултат на което настъпил удар между автомобилите.

Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на Г. Б. водач на л.а. „Тойота“.

По случая е образувано сл.д. № 72/2021 г. на ОСлО Ст.Загора, пр.пр. № 3727/2021 г. на ОП Ст.Загора, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Посочва се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. В. К., нарушения на правилата за движение по пътищата, като в случая се твърди, че съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач В. К. и 1 настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на Г. Б..

Посочва се, че за увреждащия л.а. “Ауди А6” с peг. № СВ 5483 ВР, управляван от В. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/01/120002966573, със срок на валидност една година, считано от 25.10.2020 г. до 24.10.2021 г. със ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София, като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с о.р. на 27.09.2021 г. По случая е заведена щета № 1001/21/217/500040, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София за причинените неимуществени и имуществени вреди на доверителната ми.

При процесното ПТП Г. Б. получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия на шията със счупване на тялото на 2- ри шиен прешлен на гръбначния стълб; охлузване в основата на шията отпред вляво; кръвонасядане на дясната гърда; кръвонасядане отпред на десния хълбок; травми на корема, долната част на гърба и таза; контузия и болки в областта на гръдния кош.

След инцидента на 02.09.2021 г. пострадалата е настанена за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“, гр. Казанлък с анамнеза: загуба на съзнание, без спомен за случилото се, болки в главата, гърдите, врата и корема. Направени и били образни и лабораторни 2 изследвания и консултативни прегледи. След обсъждане на клиничната картина и резултатите от изследванията е направено заключение за състоянието й, а именно - мозъчно сътресение; контузия на шията; травми на корема, долната част на гърба и таза; контузия на гръдния кош. След проведено лечение на пострадалата, същата е изписана на 07.09.2021 г. с препоръки да носи мека шийна яка поне още 15 дни; да избягва резки движения; да не шофира поне 2 месеца; да ходи на контролни прегледи и на консултация с невролог. Издаден е болничен лист за 36 дни. На 08.10.2021 г. е издаден нов болничен лист за срок от 30 дни.

След продължаващите болки в областта на шията, на гръдния кош и на главата, на ищцата са направени компютърни томографски изследвания на мозък и шийни прешлени на 17.09.2021 г. в „ДКЦ I Габрово“ ЕООД. Видно от изследванията ищцата имала малък интракраниален остеом на мозъка и фрактура на С2 на шийните прешлени. На 17.09.2021 г. и на 21.09.2021 г. е прегледана от д-р Янко Колев, като заключението му от причиненото ПТП е, че пострадалата е получила: контузия на шията със счупване на тялото на 2ри шиен прешлен на гръбначния стълб; охлузване в основата на шията отпред вляво; кръвонасядане на дясната гърда и на десния хълбок; болки и ограничена подвижност в шията, както и в областта на гръдния кош, отпред вдясно.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Г. Б. търпяла силни болки и много страдания. Твърди се, че възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалата получила множество травми и наранявания. Преди процесното ПТП Г. била в отлично здравословно състояние, била изключително дейна, не е имала здравословни оплаквания, но след инцидента живота й се променил. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е приключено, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически. Освен болките ищцата изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Посочва се, че ищцата работи като технически сътрудник при 3 работодател „Р. и син-72“ ЕООД. Работата й е свързана с постоянно пътуване с автомобил, предлагане на продукти. Заради причинените й травми не може да изпълнява трудовите си задължения за дълго, лишена от възможността да работи, за което търпи и имуществени вреди в липса на работна заплата.

Във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на 350.00 лева от Г. Б., като разноските са за скенер, шийна яка, такса за издаване на удостоверение за нанесена телесна повреда.

С оглед изложеното е направено искане ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София да бъде осъден да заплати на Г. С. Б., обезщетение в размер на 25 500, частичен иск от 80 000 лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 350.00 лв. за причинени й имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване.

Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 09.09.2021 г.датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 27.09.2021 г., до окончателното изплащане за неимуществени вреди.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

В съдебно заседание от 15.03.2023 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск от 25 500 лв. на 50 000 лв. като частичен иск от 80 000 за причинените на Г. Б. неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата.

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че предявения иск за имуществени вреди на стойност 350 лв. е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

Посочва се, че с молба вх. № 1-101-4101-6619/29.09.2021 г пред ответното застрахователно дружество е заявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - „силни болки и много страдания" от 4

„множество охлузвания и фрактури по цялото тяло, болки в главата, гърдите, корема, както и прекъсване на шиен прешлен". В претенцията липсвало искане за изплащане на сумата от 350 лв. за причинени имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване, както и не са представяни пред застрахователя и приложените към исковата молба разходооправдателни документи.

Посочва се, че съгласно чл. 498, ал. 1, вр. с ал. 3 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г, в сила от 01.01.2016 г) увреденото лице, което желае да получи обезщетение от застрахователя, е длъжно да отправи до него писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ и може да предяви претенцията си за плащане пред съда само, ако са изпълнени изрично посочените предпоставки.

Тъй като по отношение на исковата претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди на стойност 350 лв. тези предпоставки не са изпълнени и предвид, че нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ е императивна, ответникът счита, че исковата молба в тази й част е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

На основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 124, ал. 5 ГПК е направено искане производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на наказателното производство по случая, което към момента се води под прокурорска преписка № 3727/2021 г на Окръжна прокуратураСтара Загора, следствено дело № 72/2021 г на ОСлО- Стара Загора. Посочва се, че видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, както и от данните, налични в приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 02.09.2021 г от мл. авт. Галин Грозев, в хода на гражданското производство от настоящия граждански съд се изисква да констатира престъпни обстоятелства - причинена по непредпазливост средна телесна повреда, които са от значение за правилното решаване на спора.

Гражданският съд, разглеждащ иск по чл. 432 КЗ, какъвто е настоящият, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите, визирани в чл. 300 от ГПК, поради което ответникът счита, че изходът от наказателното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор по чл. 432 КЗ, съответно производството по гражданския иск подлежи на спиране.

5

Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че такива хипотези са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда или споразумение срещу деликвента, в който смисъл е практиката на касационната инстанция.

Оспорват се исковете изцяло, както по основание, така и по размер, посочва се, че към момента не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че спрямо нея са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за да се ангажира отговорността на ответното дружество.

По отношение на предпоставките, предвидени в чл. 45 от ЗЗЛ се заявява, че няма данни за виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а „Audi А6" с ДК № СВ5483ВР - В. В. К.. Посочва се, че към исковата молба е представен единствено констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който сочения от ищцата за виновен водач е описан като участник в ПТП, който констативният протокол е административен документ, който няма самостоятелно значение в производството по установяване на извършеното нарушение, особено предвид че в случая се касае за извършване на престъпление. Посочва се, че такъв документ е годен да удостовери единствено участниците в ПТП, но не и неговия механизъм, нито обстоятелствата и причините за настъпването му. Длъжностното лицесъставител не е очевидец на катастрофата и не излага свои непосредствено възприети впечатления за начина, по който е настъпила тя, поради което констативния протокол няма характера на официален свидетелстващ документ в частта „Обстоятелства и причини за ПТП".

По отношение на предпоставките, предвидени в чл. 432 КЗ се заявява, че към момента няма преки доказателства, че Г. С. Б. е увредено лице от процесното ПТП по смисъла на чл. 478, ал. 2, вр. чл. 477, ал. 3 КЗ, тъй като няма данни за механизма, обстоятелствата и причините за ПТП.