Решение № 111 от 02.05.2023, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 160/2023
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 24.05.2023
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 и ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 и ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 43 · Закон за измерванията
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Свиленград, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200160 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от З. А.
Б. с ЕГН ********** от село
*********************************, със съдебен адрес: град Бургас, ул.
„Пиротска” № 26, партер, офис № 2, чрез адвокат С. К., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6898045 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.
4, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 200 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, тъй като техническото средство не било одобрен тип и описанието на нарушението не било пълно и коректно.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят З. А. Б., не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат С. К. иска от Съда да отмени ЕФ на основанията, изложени в Жалбата, по повод на 1 която е образувано настоящото производство. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 13.08.2021 година в 12.04 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Асен Златаров” на кръстовището с улица „Генерал Гурко”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока град Любимец, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ГЛС 350 Д 4 МАТИК” с държавен регистрационен номер *********, със скорост 9 7 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 47 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 6898045 на името на жалбоподателя З. А. Б. в качеството му на съдружник и получател на Свидетелството за регистрация на процесното превозното средство – собственост на „БИС” ООД с ЕИК 102904211, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и Справката от търговския регистър. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
2 разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 200 лв.; посочено е също така, че нарушението е на улица „Сан Стефано”. Фишът е връчен на лицето н а дата 23.02.2 0 2 3 година (, видно от Справката за нарушител и Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 13.08.2021 година, когато е установено нарушението , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият (в четливо копие) е приложен по делото и приет като доказателство. В посочения Протокол липсват имената и подпис на длъжностното лице (служителя), което го е съставило. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 13.08.2021 година и времето (10.30 часа до 12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, на улица „Асен Златаров” на кръстовището с улица „Генерал Гурко” , за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведено с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната система за 3 видеоконтрол, при измерена скорост на движение 100 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 5 0 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена с пътен знак В26, като превишението е 47 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2 0 2 1 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП, както и има наложена принудителна административна мярка.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от 4 надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, част от които са идентични с тези посочени от процесуалния представител на жалбоподателя в Жалбата и в Писмената му молба:
1. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има посочени номер на заснетия клип и наименованието и номера на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява, т.е. не се вижда.
Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
Изложеното определя снимките като обективно негодни веществени доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че не снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила.
Горното е основание съставеният
5
ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на З. А. Б. административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
2. По делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна е посочено, че нарушението е в град Свиленград на улица „Стефан Стамболов” (в ЕФ, в разпечатката към клипа и в Придружителното писмо), а от друга – в град Свиленград, на улица „Асен Златаров” (в Протокола за използване на АТСС), т.е. издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.