Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 11.12.2023, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 257/2023
Вид
Решение № 90
Подписан
11.12.2023
В сила
27.03.2024
Състав
Анна Иванова Кайтазка

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104 ал.1 т.5 · Закон за горите
  • чл.108 ал.1 т.2 · Закон за горите
  • чл.266 ал.1 · Закон за горите
  • чл.20-22 · Наказателен кодекс
  • чл.20-22 · Наказателен кодекс
  • чл.20-22 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Белоградчик, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. А. от с. Д.Л., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 761/15.09.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което са му наложени две наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв., на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и двете, за извършени нарушения съответно: по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ и по чл.108 ал.1 т.2 от ЗГ.

Жалбата на А., депозирана чрез адвокат, е бланкетна, но в с. з. процесуален представител на жалбоподателя, излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради разминаване във фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП, от една страна и твърденията на актосъставителя в с. з. - от друга, също - липса на доказателства за авторство на деянието, недоказаност и неправилно формиране количеството дървесина, предмет на нарушението. Претендират се разноски - адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно

1 призована, изпраща процесуален представител в с. з. , който оспорва жалбата и изразява становище за доказаност на извършеното нарушение, законосъобразност на АУАН и НП и за основания за потвърждаване на издаденото НП. Прави също така възражение за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 03.08.2023 г. служители на РДГ-Берковица – горски инспектори Д.

В. и И. И., и ст. експерт Ал. П., придружени от М. М. – лесничей в община Ч., следвало да извършат проверки в горските територии, собственост на самата Община Ч.. Така, в посочения ден, те посетили землището на с. Д.Л., общ. Ч., обл. В.. В посоченото землище, имало имот, за който било издадено Позволително за сеч № 0727802/27.06.2023 г. С него се разрешавала сеч на 179 пл. куб. м. дървесина, в отдел 92 „с“, землище на с. Долни лом, ОГТ, в полза на конкретно ЮЛ – „ЕКО ЛЕС“ ЕООД, а то самото било с вписан получател Ив. Каймакански – лицензиран лесовъд. С друго позволително за сеч - № 0727781 също от 26.06.23 г., се разрешавал добива на дървесина от същото землище, но отдел 92 „г“ в количество 145 пр. куб. м., от същото ЮЛ , и отново с записан получател на документа – Каймакански. Когато обходили територията на тези две сечища обаче, визирани в цитираните позволителни за сеч, проверяващите установили, че в двете имало отрязани малко дървета, доста по-малко от позволените с разрешенията за добив. Тогава извършили проверка на превозните билети, издавани за транспорта на добитата от двете сечища дървесина. Така установили, че билетите били издадени от самия М.

М., с място на издаване – временен склад към сечищата. От двете сечища , съгласно издадените превозни билети били извозени общо 178 пл. куб. м. дървесина, но реално отсечените дървета в сечищата били с количество от общо 153 куб. м.

Същевременно в имот, намиращ се в отдел 92 „х“, съседен на отдел 92 „с“ и „г“, имало нерегламентирана сеч – на немаркирани дървета от вида „бук“, и без да е издавано позволително за сеч за този отдел.

Проверяващите си направили извода, че разликата от 25 пл. куб. м. дървесина „бук“, измежду добитата реално в отделите 92 „с“ и „г“, и 2 транспортираната по превозни билети от сечищата в тези два отдела, се формира от незаконно отсечените, немаркирани дървена от близкия отдел 92 „х“. Затова и провели разговор с М. М., който ги информирал, че знаел кои са секачите, работещи за ЮЛ, на което са издадени позволителните за сеч, сочени по-горе / „ЕКО ЛЕС“ ЕООД /. Той съобщил на служителите на РДГБерковица кои са тези лица, като едно от тях бил жалбоподателят Ал. А..

В присъствието на другите представители на РДГ-Берковица и лесничея на общината М. М., св. Д. В. съставил Констативни протоколи № 147037 и № 147038/04.08.23г. с подробно описание на установеното в сечищата и съседния им отдел – 92 „х“, както и по превозните билети, вписал разпореждане за издирване извършителите на незаконната сеч, с оглед съставяне на АУАН по ЗГ, като и съставяне на такъв акт на Ив. Каймакански – за не упражнен контрол при извършване на сечта.

След което, служителите на РДГ-Берковица си изяснили броя и самоличността на секачите, работещи за „ЕКО ЛЕС“ ЕООД – пет човека. При среща с тях, разбрали, че те най-вероятно не са се съобразявали с границите на сечищата, и са си позволили да режат дървета, без да са маркирани, независимо дали попадат в тези сечища. Самите секачи пък, дали идеята количеството нерегламентирано добита дървесина – общо 25 пл. куб. м., да се раздели по равно и да се напишат актове на всеки, за по равно количество добив.

Така свид. И. Бл. И.– съставил АУАН по ЗГ на всички осигурени им лица – като секачи. Конкретно на 11.08.2023 г. , на Ал. А. бил оформен АУАН № 761/2023 г. за извършени нарушения по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ и по чл.108 ал.1 т.2 от ЗГ – отсичане, с моторен трион, на 5 пл. куб. м. дърва от вида бук, без да са маркирани с КГМ и без позволително за сеч. Като място на извършване на нарушението бил посочен: отдел 92 “х”, ДГС-Миджур, землище на с. Д.Л., ОГТ – община Ч.. Нарушението било определено за осъществено в период от време – 30.06.23 г. – 02.08.23 г. – момента на действие на позволителното за сеч, като начало, и деня, преди момента на проверката от служителите на РДГ-Берковица – като крайна дата, тъй като в деня на самата проверка – 03.08.23 г. не се провеждала сеч. В акта било отразено, че е съставен въз основа на констативния протокол № 147037 и сортиментна ведомост, в присъствието на свидетел – М. М., такъв и на 3 установяване на нарушението. Актът бил подписан от нарушителя, връчено му било копие, а в него той не отразил възражение .

На 15.09.2023 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 761/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Съдът не намира за необходимо дори по делото, изнесеното като обяснение от АНО в мотивировката му преди определяне санкцията на нарушителя – относно дата на нарушението. Същата е определена първоначално от актосъставителя – в условията на продължено деяние, като крайна такава – на 02.08.2023г., и се приема явно и от АНО. Няма никакво законово изискване установяването на нарушението /което в случая е станало на 03.08.2023 г./ да съвпада с дата на извършването му / или поне приключването му/. Контролните и санкционни органи свободно, по свое усмотрение, определят кога според тях е осъществено едно нарушение, като следва само да докажат и правилността на изводите си за тази преценка, за да е правилно проведено адм. нак. производство и наложено наказание на виновното лице.

По съществото на казуса, на първо място, съдът не намира за безспорно установени вина и авторство на деянието на Ал. А., приписвано му с акта и НП. Свидетелят по делото – той и актосъставител, заяви, че в провереното от тях сечище, не имало лица, които да са осъществявали сеч на дървета към момента на проверката, но няколко лица са му заявени – съобщени от М. М., лесничея към общината. Последният също няма данни да е видял, именно тези няколко лица да са отрязали немаркираните дървета от имота без позволително за сеч, но по думите на свид. И. – той – М., просто знаел, че това са секачите, работещи за ЮЛ „ЕКО ЛЕС“ ООД, което имало позволително за сеч в съседен имот. Така и самоличността на лицата, работили за „ЕКО ЛЕС“ ООД не е била изяснена своевременно – в деня на 4 проверката на 03.08.23 г., а след това. И след като на св. И. били осигурени физически и няколко лица, за които му било заявило, че това са били търсените от 03.08.23 г.– секачи в имота, той преценил, че на тях следва да бъдат съставени АУАН, вкл. и на А.. Последният, според свид. И. не е оспорил авторството на деянието, като признал при подписване на акта , че е рязал „дърва в гората“ с моторен трион. Според съда, приетата от актосъставителя фактическа обстановка не е формирана по надлежния, законов ред, а изградена на предположения и по този начин се внася достатъчно съмнение в автора на провинението, вменено на А.. И. Бл. И. е приел за несъмнени фактите, излагани му от друго лице – М. М., а именно, че Ал. А. е бил нает от ЮЛ, получило позволително за сеч, да сече маркираните дървета в имот, попадащ в отдел 92 „с“ в землището на с. Д.Л., общ. Ч., и поради това е сякъл и в друг, близък имот, немаркирани дървета. Не е налице обаче, според съда, безспорно доказателство, че именно А. в целия период на деянието – от 30.06.2023 г. до 02.08.23 г., е сякъл дърва, немаркирани с КГМ, в сечището, съседно на това, за което има позволително за сеч с № 0727802/ 27.69.2023 г. Никой реално не е видял именно жалбоподателят, в този период от време да се намира в горските имоти, собственост на община Ч., землище на с. Д.Л.. Встрани от казуса остава въпроса кой е следвало да бъде и защо не е, ако неистина не е бил уведомен за издаденото позволително са сеч в отдел 92 „с“, за реалното отпочване на сечта в този отдел и присъствието на място, докато трае сечта, с оглед контролирането й – в частност работниците – секачи. Защото иначе безспорно установено е, че такава - нерегламентирана сеч, в отдел 92 „х“ от ГФ, землище на с. Д.Л., е осъществена – но кога и от кого – не е доказано по никакъв начин.

Съдът се съгласява и с аргумента на представителя на жалбоподателя, относно количеството дървесина – начин на определянето й, приписано на Николов, като нерегламентирано отсечено.

В хода на съдебното следствие се изнесоха пред съда факти, респ. и той прие за установена такава фактическа обстановка – за незаконна / в насока без маркиране на дърветата с КГМ и без надлежно разрешение – позволително за сеч/ сеч на дървета, общо 25 пл. куб. м. / съгласно КП № 147037 и 147038 /, от вида „бук“, които са изрязани в отдел 92 „х“ от ОГФ в землището на с.

Д.Л., общ. Ч., според проверяващите органи от няколко лица, едно от които 5 според актосъставителя и АНО – бил жалбоподателят А.. Наказателната отговорност, вкл. и админ. нак. такава, е лична – всеки следва да понесе санкция за своето, виновно, протИ.правно поведение, при безспорно доказване на такова поведение - с надлежните доказателства и чрез определените от закона средства за събирането им. От една страна няма никакви доказателства, че жалбоподателят е присъствал в целия период от време „30.06.23 г. – 02.08.23 г., в сечището в отдел 92 „с“, като е излязъл извън границите му – а именно , навлизайки и в отдел 92 „х“, че е осъществявал такава сеч – на немаркирани дървета, и че ако и да е бил там – е имал предварителната уговорка /сговор/ с останалите секачи – какви /кои – немаркираните/ и колко дървета ще отсекат. Ако би имало такава уговорка, и бе доказана – то съгласно правилата на наказателното производство би могло всеки от секачите да бъде подведен под отговорност за нерегламентирания добив на 25 пл. куб. м. дървесина общо, при условията на съучастие – съизвършителство / съгл. чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.20-22 НК/. Но в настоящия казус, такова общо обвинение няма отправено, а към жалбоподателя се отправя упрека, че е отрязал, сам, точно определено количество дървета /5 пл. куб. м./. Липсват доказателства в тази насока – ако действително Ал. А. е бил един от секачите в сечището с позволително и съседното му, колко дървета като брой, респ. после изчислено колко като куб. м., е отрязал той, въпреки не маркирането им. Съдът не може да приеме за безспорно доказан и този елемент от обвинението – че жалбоподателят е отсякъл дървета, приравнени на 5 пл. куб. м. дървесина по сортиментна ведомост. Св. И. Бл. И. даде показания пред съда, които последният не приема за сериозни и юридически издържани – за начина на определяне незаконно отсечената дървесина от жалбоподателя / и всеки един от другите секачи/ – механично разделяне, поравно, на общото количество дървесина – на броя на секачите и то „по тяхно желание“ да се определи така. Съдът, така, от друга страна, с оглед изложеното за този елемент от нарушението – начин на установяване на количеството дървесина, предмет на АУАН и НП, и методът, описан от свид. И., счита за определено в разрез със закона количеството на предмета на приписаното нарушение.