Решение № 594 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Анелия Щерева

Дора З. Илиева при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602817 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от НПК. Образувано е по постъпил протест от прокурор при СРП срещу определение от 10.02.2025г. по НОХД № 15378/2024г. по описа на СРС, 104-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.

В протеста се твърди, че определението е незаконосъобразно, тенденциозно и неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че съдът се е позовал на бланкетни констатации за несъставомерност на деянието.

Отбелязва се суверенното право на прокуратурата да формулира обвинение по начин, какъвто намери за правилен, съответно да изрази признаците на извършеното според нея престъпление. Иска се отмяна на горепосоченото определение и връщане на делото на СРС за произнасяне с акт по същество по отношение на повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание прокурорът от СГП заявява, че поддържа протеста. Изразява становище, че е право на съда да използва прекратителното основание по чл.250 от НПК, но смята, че въпросът за деянието, за което е предадено на съд лицето, е преждевременно решен. Моли 1 за отмяна на определението и връщане на делото за провеждане на разпоредително заседание.

Защитникът на подсъдимия счита определението на първата инстанция за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Счита, че съдът основателно е приел, че се касае за несъставомерно деяние съгласно внесения обвинителен акт, като намира изводите на съда за добре мотивирани.

Подсъдимият И. Р. поддържа становището на защитника си.

Съдът, след като провери изложените в протеста доводи, становищата на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден в установения от закона срок и от надлежна страна, с правно основание чл.250, ал.4 от НПК.

Разгледан по същество се явява основателен по следните съображения:

На 05.11.2024г. е образувано НОХД № 15378/2024г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу И. В. Р. за престъпление по чл.159, ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 26.04.2021г. в гр.София, в градинка до църква „Свети Георги“ представил порнографски материал – осъществяван в момента видео разговор по телефона с друго лице – очевидно гола жена, на лицата, ненавършили 16-годишна възраст – Б.Г.Н. – родена на ********, Я.Е.М. – роден на ********, Д.Ф.М.-П. – роден на ********. и С.Ф.М.-П. – роден на ********

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 10.02.2025г. по НОХД № 15378/2024г. по описа на СРС, 104-ти състав, съдът е констатирал, че описаното в обвинителния акт деяние се явява несъставомерно, тъй като не са налице елементите от обективна страна на разпоредбата на чл.93, т.28 от НК. Съдът е отбелязал, че нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива на същия е посочено какво е съдържанието на „порнографски материал“, както и че инкриминирания с обвинението израз „очевидно гола жена“ не попада в хипотезите, визирани в чл.93, т.28 от НК. Тези обстоятелства са дали основание на първата инстанция да приеме, че обвинителният акт не съдържа данни за престъпление по чл.159, ал.3 вр. ал.1 от НК, нито за друго престъпление от общ характер.

2

Въззивният състав не споделя изводите на районния съд, изложени в атакуваното протоколно определение.

Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.

Действително, в разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК е предвидено съдът да прекрати наказателното производство, „когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление“, с което се цели процесуална икономия и приключване на делата в разумен срок. Тази възможност е налице, когато изложените факти в обвинителния акт сочат на несъставомерно деяние, т.е. същото не осъществява обективните и субективни признаци на даден вид престъпление, като следва да се отбележи, че това се отнася не само за посочената правна квалификация в обвинителния акт и съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация. При тази преценка съдът е обвързан от изложената от прокурора фактическата обстановка, без да анализира на този етап дали същата се подкрепя от събраните по делото доказателства (Реш. № 281/28.06.2011г. по н.д. №1519/2011г., II н.о. на ВКС; Реш. № 10/ 2024 г. по н.д.

№ 804/2024г. на I н.о., ВКС).

В атакуваното определение от 10.02.2025г. по НОХД 15378/2024г. по описа на СРС, 104-ти състав, съдията-докладчик е мотивирал становище, че описаното поведение от страна на подсъдимия И. Р. не осъществява представяне на порнографски материал, като е изтъкнал липса на описание на съдържанието на „порнографския материал“ в обвинителния акт. В тази връзка настоящият състав счита, че изводите на първата инстанция за наличие на предпоставките на чл.250, ал.1, т.2 от НПК са преждевременни, а евентуалните непълноти или пороци в обвинението биха могли да бъдат отстранени чрез връщане на делото на прокуратурата. Що се касае до 3 инкриминирания израз „очевидно гола жена“ и попада ли същият в обхвата на понятието „порнографски материал“, съответно представен ли е такъв, то същото касае въпрос по същество, който следва да бъде обсъден с крайния съдебен акт, като за пълнота следва да се отбележи, че проверяваната инстанция е изтъкнала съображение за несъставомерност на вмененото престъпление единствено по отношение на чл.159, ал.3 вр. ал.1 от НК, а законовото съдържание на нормата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК изисква деянието, описано в обвинителния акт, да не съставлява престъпление въобще, в каквато връзка няма аргументи в обсъждания акт.

С оглед всичко изложено, въззивният съд счита, че подаденият протест се явява основателен, като приема, че е налице нарушение, което е довело до нарушаване процесуалните права на страните, доколкото въз основа на иницииращия съдебното производство обвинителен акт са направени изводи в обем, надхвърлящ правомощията на съдията-докладчик по смисъла на чл.247б от НПК. Наличието на посочените по-горе нарушения обуславя необходимостта от отмяна на постановеното Определение на СРС от 10.02.2025г. и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.02.2025г. по НОХД № 15378/2024г. по описа на СРС, 104-ти състав, с което на основание чл.250 ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4