Решение № 219 от 27.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500216 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

І. Развитие на съдебното производство .

Районен съд Велинград е сезиран с искова молба, подадена от Х.А. М. , ЕГН **********, от гр. С. , ул. „П. „№ 16, против Р. С. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.„ № 1.

С Решение № 40/ 18. 02 .2022г. на районен съд Велинград ,постановено по гр. д. № 349/2021г. по описа на същия съд, предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Осъден е ищеца да заплати в полза на ответника сторените съдебно –деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила .Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

1

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

ІІ. Правни изводи .

Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това ,че иска е останал недоказан по своето основание.

От съдържанието на исковата молба се установява ,че районния съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот.

1.По отношение на правния интерес от предявяване на иска.

Задължителни за съдилищата указания относно правната природа и съдържанието на този вид искова защита са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Посочено е ,че наличието на правен интерес се преценява конкретно по всяко дело,въз основа на обосновани твърдения ,наведени в исковата молба , като при оспорването им ищеца следва да докаже фактите, от които те произтичат.Посочено е съща така,че съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и следи служебно за правния интерес при всяко положение на делото . Когато констатира ,че ищеца няма правен интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенциятадали ответника притежава или не претендираното от него и отричаното от ищеца право.

В ТР са посочени три хипотези на правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост , а именно:

-Когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се оспорва от противната страна, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот.

-Защита на фактическо състояние,(когато владението е смутено , но не е отнето, преди да са изтекли 6 месеца от установяването му, от лице , което неоснователно претендира ,че е собственик) -Когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция , ако отрече претендираните от ответника права .

В исковата молба ищеца твърди,че е собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот ( североизточната част от имота ) , тъй като в негова полза е изтекла придобивна давност за периода 1965- 1995г. Твърди се ,че въпреки това обстоятелство през 1975г. бащата на ответника Р.С. М., С.А. М. се е снабдил с нот.акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия имот , след което заедно със своята съпруга е прехвърлил имота чрез продажба на синът си Р.С. М. (ответник по иска ) .

От съдържанието на исковата молба се установява ,че ищеца заявява самостоятелни права върху част от имота ,които се оспорват от ответника чрез снабдяването му с констативен нот. акт за целия имот,както и че ищеца има възможност да придобие част от имота на огиринерно основание( по давност ) , ако отрече претендираните от ответника права . Налице са първата и третата хипотеза от посочените по –горе за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

2. По същността на спора.

Ответникът Р.С. М. се легитимиран ,като собственик на процесния имот с два документа:

-констативен нот.акт № 157/ 22. 02. 1975г. за собственост върху недвижим имот , придобит по регулация и конститутивен нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.

С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този 2 нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото.

Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. При отмяна на т.н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо.

Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.

Това са разрешенията ,които са дадени в ТР № 3/2012г. от 29.11. 2012г. на ОСГК на ВКС по въпросите за правната природа на констативния и конститутивния нот. акт.

От доказателствата по делото съдът прави извода ,че не е оборена материалната доказателствена сила на констативен нот.акт № 157/ 22. 02. 1975г. за собственост върху недвижим имот , придобит по регулация и конститутивен нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.

По делото е приложена Скица на имота № С- 0028/ 11. 02. 2021г. , издадена от Община С. , отдел „ТСУ“ , в която ответника Р.С. М. е посочен , като собственик на имота ,въз основа на издадения в негова полза конститутивен нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.;

Както бе посочено по – горе ,основното възражение на ищеца е, че е собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот ( североизточната част от имота ) , тъй като в негова полза е изтекла придобивна давност за периода 1965- 1995г.Това възражение е останало недоказано в съдебното производство .

Какво е нужно да се установи в съдебното производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност?

Нужно е да се установи едновременното( кумулативното ) наличие на три обстоятелства :

-основанието ,на което се упражнява фактическа власт ,върху имота;

-факта на владението ;

-срокът от време ,за който е владяно ;

По отношение на владението следва да се установи следното:

-да се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС( animus i korpus), а когато страната се позовава на добросъвестно владение и признаците на чл. 70 и чл. 78 от ЗС;

-непрекъснатост на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;

3

-несъмнителност( сигурност) на владението ;

-владението трябва да е спокойно( да не е опорочено ), което означава да не е установено с насилие ;

-владението трябва да е явно ( да не е установено тайно или по скрит начин ) ;

Фактът на владението може да се доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК доказателствени средства

Според утвърдената съдебна практика на ВС и на ВКС( виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на ОСГК на ВКС) ,за да се придобие по давност един имот или придобият по давност идеални части от съсобствен недвижим имот трябва съсобственика да владее за себе си и против волята на собственика или съсобственика.

Да владееш за себе си означава :