Решение № 5 от 16.01.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 288/2025
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 211 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 43 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 421, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Варна, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Д.а
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20253000600288 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК .
Образувано е по искане на и. ф. главен прокурор на Р. България за проверка по реда на възобновяването на влязло в сила Определение № 40/14.02.2025г. постановено по НОХД № 124/2025г. по описа на РС – Добрич.
В молбата се иска, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, да бъде възобновено наказателното производство и да бъде отменено постановеното Определение №40/14.02.2025г. по НОХД № 124/2025г. по описа на РС – Добрич в частта, с която е било одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство по реда на гл. XXIX от НПК между прокурор от РП – Добрич и адв. М.С. – защитник на обвиняемите по делото Д. А. и А. А..
Твърди се, че при постановяване на процесното определение, РС – Добрич е допуснал съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Акцентира се върху неправилното приложение на нормата на чл.67, ал.3 от НК, доколкото постановените от съда въз основа на нея пробационни мерки по чл.42а, ал.2 от НК трябвало задължително да бъдат с продължителността на изпитателния срок, а не с продължителност, съобразена с предвидената в чл.42а, ал.3 от НК.
От Апелативния съд се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа изцяло искането за възобновяване, 1 като моли същото да бъде уважено.
Осъдените лица Д. А. и А. А., редовно призовани, се явяват лично и се представляват от адв. М. Т.. Чрез защитника си излагат становище за основателност на искането предвид допуснатите груби процесуални нарушения. Молят същото да бъде уважено.
Варненският апелативен съд, след преценка на съображенията, развити в искането за възобновяване, изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание и след проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Република България, в изискуемия от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
С Определение № 40/14.02.2025г. постановено по НОХД № 124/2025г. по описа на РС – Добрич е одобрено споразумение, с което обвиняемите са се признали за виновни за следните престъпления:
Обвиняемите Д. Д. А. и А. М. А. се признали за виновни в извършването на престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като приели да им бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от пет години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК през изпитателния срок им били наложени следните пробационни мерки - по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично; по чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК – включване в програми за обществено въздействие, а именно „Корекционна работа с осъдени на пробация за извършване на измами“ за срок от две години; по чл. 42а, ал.
2, т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа годишно, за не повече от две поредни години.
Обвиняемият Ц.С.К. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Обвиняемият В.А. Д. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения:
2
Основният довод изтъкнат в искането за възобновяване е свързан с неправилното приложение на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК. На Д. А. и на А. А. били наложени пробационни мерки за срок от две години, които да бъдат изпълнени в рамките на определения им петгодишен изпитателен срок.
В искането се твърди, че е допуснато нарушение на закона доколкото продължителността на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2 от НК, наложена по реда на чл. 67, ал. 3 от НК, зависела от продължителността на изпитателния срок и на съда била предоставена възможността да прецени само необходимостта от постановяването на такава мярка, но не и да определя срока на продължителността й в размер, различен от този на изпитателния, в който тя следва да се осъществява. Настоящият състав на АпС – Варна не споделя изложената аргументация. Действително пробационната мярка, налагана по реда на чл.67, ал.3 от НК, не е отделно наказание и за нея не важат ограниченията и сроковете по чл. 42а - чл. 43 от НК. Тълкувайки разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК обаче, не може да се достигне до заключение, че срокът на съпровождащата пробационна мярка непременно трябва да обхваща целия период на изпитателния срок. Единственото ограничение предвидено в нормата, свързано с продължителността на пробационната мярка, е че тя трябва да бъде в рамките на изпитателния срок т. е. нейната продължителност да не надвишава продължителността на изпитателния срок. В рамките на правомощията на решаващия съд е както да прецени необходимостта от постановяване на мярка по чл. 42а, ал. 2 от НК, така и да определи нейният срок като вземе предвид всички обстоятелства, касаещи личността на дееца и причините за извършване на конкретното престъпление. Като допълнителен аргумент в тази насока следва да се посочи и разпоредбата на чл. 267а, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно която изпълнението на мярката за пробационен надзор, постановена през изпитателния срок по чл.
67, ал. 3 от НК, започва от деня на явяване на осъдения в пробационната служба т. е. срокът на мярката фактически винаги би бил по-кратък от изпитателния срок, който започва да тече от влизане в сила на определението.
В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика през последните години - Решение № 371 от 30.07.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 302/2025 г., Решение № 116 от 4.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 424/2020 г., Решение № 389/03.07.2024 г. по н. д. № 133/2024 г. и др.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Апелативен съд – Варна не констатира допуснати нарушения на материалния закон, нито процесуални нарушения от категорията на съществените. Счита, че не са налице основания за възобновяване на делото с частична отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния съд. В тази връзка искането за възобновяване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Варненският апелативен съд на основание чл. 425 от НПК РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и. ф. главен прокурор на Р.
3
България за възобновяване на производството по НОХД № 124/2025г. по описа на РС – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4