Решение № 288 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Миглена Р. Маркова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601267 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. И. Р. – защитник на подсъдимия В. С., срещу Присъда № 22/27.01.2023г. по НОХД №4067/2021г. на ПРС, ХІти н.с.

С Присъда № 22/27.01.2023г. по НОХД № 4067/2021г. на ПРС, ХІ- ти н.с., е признал подсъдимия В. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 1 НК и го е осъдил на 1/една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 300лева.

На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е отложено за срок от три години.

На осн. чл.343г вр. с чл.343б ал.1, вр. с чл.37 ал.1 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 19.01.2021г. до датата на влизане на присъдата в сила.

1

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски за експертиза.

Веществените доказателства е постановено да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

Срещу постановената осъдителна присъда е постъпила жалба от адв. И.

Р. – защитник на подсъдимия В. С. , в която се иска присъдата да се отмени, като неправилна и необоснована и да се постанови нова оправдателна присъда. В срока по чл 320 ал.4 от НПК е постъпило допълнително изложение към жалбата, в което се сочи, че първостепенният съд неправилно е оценил събрания доказателствен материал, приемайки че подсъдимият е употребил алкохол преди влизането му на бензиностанция „Лукойл“, като така е игнорирал обясненията на подсъдимия и е постановил съдебен акт изграден върху предположения. Наведени са доводи, че неправилно контролирания съд е приел, че не е доказано подсъдимият да е бил задействал ръчната спирачка на управлявания от него тежкотоварен автомобил.

Изложени са съображения за неприложимост на ППВС №1/1983г. на ВС на РБ. Алтернативно се иска, ако ОС-Пловдив приеме, че подс. С. е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, предвид малозначителността на деянието или да се намали размера на наложените му наказания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея.

Подсъдимият редовно призован за съдебното заседание не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване 2 по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. С. /V. S./ е роден на ********** г. в гр. Г., Република Северна Македония, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г., Република Северна Македония, ул. „******“ № **, гражданин на Република Северна Македония, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с персонален № ********.

Подсъдимият бил правоспособен водач на моторно превозно средство с категории: В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, F, G, M, за което притежавал СУМПС № ********, издадено от Република Северна Македония. Работел като ********* на тежкотоварен автомобил (ТИР) към фирма „********“ със седалище в гр. *******.

Свидетелите: Г.Г.Р. и И.Г.Х. работили като ********* на бензиностанция „Лукойл Б017“, находяща се на Автомагистрала „Тракия“, 154 км - юг, в землището на село Белозем, обл. Пловдив. Съобразно служебните им задължения те зареждали гориво и обслужвали клиентите с автомобили, а вътре в залата на обекта работела свид. В.Г..

На 19.01.2021г. свидетелите- Г.Р., И.Х. и В.Г. били на смяна за времето от 07:00ч. до 19:00ч. Бензиностанцията била собственост на „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД, а неин управител била свид. И.Т.. На 19.01.2021 г. свид. Р., свид.Х. и свид. Г. застъпили на работа на бензиностанцията около 06:50 часа.

Те били отвън до колонките, когато видели тежкотоварен автомобил марка „Скания“ с рег. № ****** с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.

№ ****** да се насочва към газколонката. Мястото било тясно и оттам не можели да преминават големи камиони, а и бензиностанцията не разполагала с паркинг за товарни автомобили, поради което свид. Р. застанал на пътя пред камиона и започнал да маха с ръце, така че да покаже на водача, че не може да навлезе там с управлявания от него товарен автомобил. Водачът възприел дадените му знаци, спрял и започнал да прави маневра – движение назад, искайки да излезе от бензиностанцията. При движението си назад водачът не успял да насочи правилно задната част на ремаркето и то ударило, намиращия 3 се зад него електрически стълб за осветление, част от оградата на бензиностанцията и пътен знак, регулиращ движението в района на бензиностанцията. В същия момент свид. Р. вече бил с гръб към него и се връщал към свид. Х., когато чул шума от сблъсъка. Обърнал се, видял какво се случва и застанал пред камиона, пак махайки с ръце, за да даде сигнал на водача да спре, дори почукал по кабината му. С вид. Х. също се опитвал да сигнализира на водача да спре, когато последния ги видял и спрял товарния автомобил. Първоначално водачът останал в кабината, като свид. Р. му казал отвън да остане така, че ще бъде извикана полиция и отишъл да вземе конуси и да огради товарния автомобил. Същите събития видяла и свид. Г., която се обадила на управителката на обекта, за да я информира за случилото се. Покъсно същият ден тя пристигнала на място, където й бил предоставен протокол за ПТП с материални щети № 2021-1024-86/19.01.2021 г. с бланков № 1768155.

Докато свид.Р. от ишъл да взима конусите , до товарния автомобил останал свид. Х.. В този момент водачът на камиона слязъл от шофьорска кабина, погледнал към задната част на камиона и се качил обратно, без да разговаря със свид. Х.. Свид.Р. се върнал и оградил товарния автомобил.

Междувременно в 06:59 ч. от телефона на свид.Г. той подал сигнал на тел.

112. Сигналът бил приет от дежурния оператор на ЕЕН 112, който го предал последователно към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, ОДЧ на ОД на МВР - гр. Пловдив, ЛПИ и EVN - „Електроразпределение Юг“.

На място първоначално пристигнал полицейски екип от служителите : свид. И.И. и колегата му К.К. - ******** към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, назначени като автопатрул № *** за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 19.01.2021 г. Те обслужвали участък от Автомагистрала „Тракия“ от 106 км до 133 километър. Колегите им, които обслужвали магистралата на изток /от 133 до 157 км/, започвали работа от 08:00 часа и тъй като те все още не били застъпили, около 07:40 часа свид. И. и К. отишли на място да проверят сигнала, получен в ОДЧ. На място те разговаряли със служителите на бензиностанцията и установили паркирания тежкотоварен автомобил /ТИР/ марка „Скания“ с македонски рег. № ****** с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с македонски рег. № ****** , който бил с работещ двигател и включени светлини и стоял на мястото на настъпване на въпросното ПТП. Те видели деформираната ограда, както и 4 изкривения пътен знак и електрически стълб с три осветителни тела. Свид. И. забелязал, че водачът спи в кабината на леглото и му отнело известно време и усилия, за да го събуди. От документите на водача и превозното средство установили, че това е подсъдимият В. С. /V. S./, гражданин на Република Северна Македония, притежаващ съответната категория за управление на тежкотоварен автомобил с ремарке. Полицейските служители решили да го тестват за употреба на алкохол, тъй като той миришел на алкохол , а и при слизане от кабината на камиона залитал. Подсъдимият се съгласил и бил тестван от свид. И.И. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM - 0245, който в 07:57 часа отчел 1,78 промила алкохол в издишания от водача въздух. Пробата била извършена в присъствието на свид. И. Х. и колежката му свид. В.Г., на които бил показан резултата от положителната проба. Подсъдимият С. от своя страна също бил запознат с показанията на техническото средство, като не направил възражения, но по-късно изразил желание да даде и кръвна проба.

Междувременно бил изгасен двигателя на превозното средство. Свид. И.И. и колегата му К.К. докладвали случая на ОДЧ и изчакали пристигането на място на колегите им от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР — гр.

Пловдив- свид. М.З. и И.Г., които продълж или работата по случая. Свид.З. и Г. също усетили, че подсъдимият лъхал на алкохол, говорът му бил завалян, очите му видимо зачервени и не бил много адекватен. Свид. З. го попитал какво точно се е случило, но подсъдимият не могъл да обясни ясно, освен, че искал да ползва паркинга на бензиностанцията. Свид.З. попитал подсъдимият дали е употребил алкохол, на което последния отговорил, че бил изпил две бири. Въз основа на запазеното местопроизшествие и личните с и възприятия свид. М.З., в присъствието на колегата си И.Г. съставил на подс. С. АУАН серия АА с бланков № 491836 за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за допуснатото ПТП, с който били иззети като доказателства притежаваното от подсъдимия СУМПС и свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС, както и АУАН серия АА с бланков № 491837 - за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно - за управлението на МПС след употреба на алкохол. Подсъдимият се запознал със съдържанието на двата акта и ги подписал без възражения. Свид. З. издал на подсъдимия С. и талон за изследване с бланков № 0055400, като с него му било указано, че има право да се яви в здравно заведение в съответствие с 5 изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. на MЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, за което подсъдимият се съгласил. Затова той бил съпроводен до ЦСМП - гр. Раковски, където му били взети кръвни проби от медицинско лице - Н.М.Ш.. Бил издаден и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който било записано по данни на самия С., че бил изпил 5-6 бири, всяка по 500 мл.

Подсъдимият В. С. бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за временно задържане на Шесто РУ при ОД на МВР - гр.

Пловдив, като била оформена заповед за задържане на лице с рег. № 329зз14/19.01.2021 г. Посолството на Република Северна Македония било надлежно уведомено за задържането.

Първоинстанционният съд е приел назначената и изготвена в хода на досъдебното производство, химична експертиза № 46/20.01.2021 г., видно от чието заключение в изследваната проба кръв, дадена от подсъдимият е установено наличие на етилов алкохол от 1.34% промила.

Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Мотивите на съда относно това кои доказателства кредитира и въз основа на какви съображения, както и изградената от тях фактическа обстановка се споделят и от настоящата съдебна инстанция.