Решение № 4526 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100512214 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена от М. Т. въззивна жалба срещу Решение 20098521/26.07.2023г. по гр.д. 22899/2021г. на СРС, 54 с-в, с което са отхвърлени исковете по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5 т. 2 от

ЗМВР срещу СДВР за заплащане на сумата от 972,40 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.01.2017г.-05.11.2018г. при преизчисляване с коефицент от 0,143 ведно със законна лихва върху тази главница от датата на иска.

Изложени са аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Счита, че следва да се прилагат по аналогия разпоредбите за преизчисляване на нощен към дневен труд по КТ. Счита изводите на СРС за липса на празнина в закона и за неприложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за неправилни. Позовава се на практика на СЕС. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, като няма доказателствени искания.

Не е постъпил отговор на жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

1

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

Фактическата обстановка е безспорно установена по делото и няма спор за нея.

Ищецът е служител на ответника за исковия период. Не е оспорен часовете нощен труд твърдени в исковата молба, както и отчетените часове извънреден труд.

Спора по делото е правен и е свързан с въпросите дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3).

Съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР в приложимата редакция /сега ал. 7/ работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и 2 приложими Наредба № 81213-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, отменена с решение от 10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020г. с ДВ, бр. 4/ за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В наредбата фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

През релевантния по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР е издадена и действала и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм., бр. 78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г./ за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з908/02.08.2018г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 до 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.

В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл.

31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи действала в периода 19.08.2014г. - 02.08.2016г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са 3 приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г./ и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ (обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г.), поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент.

Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя т е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.

178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда 4 през деня. Не е налице противоречие и с определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23, което потвърждава направеното вече тълкуване на правото на ЕС с решението по дело С-262/20 относно допустимостта на разликата в третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В мотивите си СЕС посочва, че преценката дали разликата в третирането е основана на допустима от закона цел е правомощие на националния съд на държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице задължително за българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на разпоредби от първичното и вторичното право на ЕС. Следва да се посочи и че служителите в МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани спрямо останалите служители от тяхната категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд, определено за процесния период със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 часа и 06: 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лева на час, т. е. не е налице неравно третиране между двете категории служители, доколкото полагащите нощен труд получават компенсация за тази потежка форма на труд под формата на възнаграждение в увеличен размер.

Изложеното налага обоснован извод, че в действащото позитивно право за процесния период по отношение на служители в структури на МВР не е предвидено при сумирано изчисляване на работното време и нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, което води до извод за неоснователност на предявения иск за сумата 972,40 лева.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5e5a279-1fc1-405a-b889-9b6effbd5225