Определение № 20205 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20205 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20231110166613 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „*** срещу ответника ***., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

47,66 € (равностойност на 93,22 лева) – цена за мобилна телефония за номер *** за периода от 18.11.2019 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

34,62 € (равностойност на 67,71 лева) – цена за мобилна телефония за номер *** за периода от 25.11.2019 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

0,61 € (равностойност на 1,19 лева) – цена за мобилна телефония за номер *** за периода от 25.11.2019 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

102,97 € (равностойност на 201,39 лева) – вноски от четвърта до двадесет и четвърта за лизинг на мобилен телефон *** по договор от 16.09.2019 г., с падеж в периода от 18.11.2019 г. до 17.09.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

135,18 € (равностойност на 264,39 лева) – вноски от четвърта до двадесет и четвърта за лизинг на мобилно устройство – часовник HUAWEI GT тъмнозелен, по договор от 06.12.2019 г., с падеж в периода от 18.11.2019 г. от 18.12.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

3,82 € (равностойност на 7,47 лева) – застрахователни премии по застраховка на устройство към номер *** за периода от 18.11.2019 г. до 1

17.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

50,86 € (равностойност на 99,47 лева) – неустойка за разваляне на договор за мобилни услуги за номер *** в размер на три месечни вноски, начислена на 15.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

34,50 € (равностойност на 67,47 лева) – неустойка за разваляне на договор за мобилни услуги за номер *** в размер на три месечни вноски, начислена на 15.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането, и

97,27 € (равностойност на 190,25 лева) – неустойка в размер на разликата между намаления сбор на лизинговите вноски за телефон *** и пълната му пазарна цена, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането – вземания по Заповед за изпълнение № 5160/14.02.2023 г. по частно гражданско дело № 44877/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че на 21.02.2019 г. ответникът сключил с него два договора за мобилни телекомуникационни услуги за номера *** и ***, както и два договора за лизинг – за телефон *** и аксесоар – електронен часовник. По договорите следвало ответницата да заплаща месечни абонаментни такси за потреблението си – съответно за двата номера 30,89 лева и 26,99 лева, както и лизингови вноски за телефона в размер на 9,59 лева и за часовника – 12,59 лева, все за по 24 месеца, които му били определени с отстъпка, тъй като договорът бил за срок от 2 години. Отделно ищецът бил натрупал и 3,25 лева задължения за плащане на ищеца за други услуги, и 7,47 лева застрахователни премии по застраховка на телефона. Поддържа се, че ответникът не е платил задълженията си, поради което договорите били прекратени на 15.05.2020 г., като според т. 11 от договорите се задължавала при тези случаи да плати и неустойка в размер на тримесечния абонамент по договорите без отстъпка, и на разликата между намалената стойност на лизинговия телефон и пълната му пазарна цена, като тези суми възлизали съответно на 99,47 лева; 67,47 лева, и 190,25 лева. Поради това се претендират описаните по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ***., чрез особения представител адв. ***, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не е доказано ползване на услугите от страна на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, която се поддържа, че е 3-годишна. Оспорва се дължимост на неустойката след прекратяване на договора, вкл. и заради това, че противоречи на добрите нрави – ищецът получава неустойка в размер на абонамента, а не предоставя 2 услуга след разваляне на договора. По отношение на лизинговите вноски се поддържа, че договорът за лизинг е недействителен, тъй като не съдържа погасителен план – реквизит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр. Оспорва се и да е получена лизинговата вещ. Оспорва се общите условия да обвързват ответника, тъй като са написани с твърде малък шрифт, и не е носят негов подпис на всяка страница. Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца по електронен път.

НАСРОЧВА гражданско дело 66613 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 10 юни 2026 г. от 14:15 часа, за която дата и час да се призоват страните по електронен път – ищецът на ел. адрес от исковата молба, особеният представител на ответника – чрез ЕПЕП.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове за заплащане на абонаментна цена и ползвани телекомуникационни услуги по договор – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; за лизингови вноски – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и за неустойка – с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съдът служебно ще следи за това дали клаузите, уреждащи неустойка, не съдържат прекомерна по размер такава – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ответникът прави възражение за недействителност на договорите за лизинг по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 2 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр, както и за изтекла давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни телекомуникационни услуги с уговорена конкретна цена на услугата – месечен абонамент за достъп (при 3 който потребление не се доказва), и услуги с индивидуална цена, както и предоставяне на ответника на СИМ карта, а за услугите извън абонамента – и конкретно ползвания обем на услугата.

Вторият иск се уважава, ако се установи, че е уговорено ответникът да получи от ищеца телефон и аксесоари при уговорена месечна цена за ползване, и че телефонът му е бил предоставен. Той обаче ще се отхвърли, ако се установи, че към договора няма погасителен план или е изписан с твърде малък шрифт (с кегел под 12 пункта).

Исковете за неустойки се уважават, ако се установи, че са уговорени такива в договорите между страните за конкретен вид договорно неизпълнение (неплащане, довело до прекратяване на договора), както и че договорът е развален с уведомление до ответника. Въпреки това съдът няма да присъди неустойки, ако те са уговорени с неравноправни клаузи – когато в ущърб на потребителя предвиждат прекомерност на задължението, както и ако не е уговорена насрещна неустойка в полза на потребителя, което ищецът следва да докаже.

Всички искове ще се отхвърлят, ако се установи, че от падежа на вземането до сезиране на съда в заповедното производство са изминали повече от 3 години и 68 дена (съгласно чл. 3 ЗМДВИППП от 2020 г.).

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по исковете по чл. 216, ал. 1 ЗЕС – сключен договор с ответника за мобилни телекомуникационни услуги; уговорен абонамент и единична цена на услугите извън абонамента; предоставяне на СИМ карта или друг начин за ползване на услугите на ответника или негов представител; количеството индивидуално потребени услуги извън абонамента.

2. По иска по чл. 345, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД – сключен договор за лизинг с ответника; предоставяна на лизинговата вещ; размера на лизинговата вноска; размера на шрифта; наличие на погасителен план.

3. По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – уговорена неустойка при разваляне на договора; получено от ответника уведомление за разваляне; уговорен размер на неустойката.

4. По служебното правомощие на съда по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – вредите си от прекратяване по договора, с които се съизмерва размера на неустойката.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за предоставяне на ответницата на СИМ карта и мобилен телефон – обект на лизинг.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

4

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „***, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5