Решение № 2820 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2820 гр. ***, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110200096 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “***“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 752495-F726497/29.01.2024 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП *** и с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч. е наложенo наказание „имуществена санкция“ в размер на 11709,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че в НП неправилно било посочено, че възраженията не са били подадени от жалбоподателя, а такива били подадени, ведно с доказателства, като същите останали необсъдени. Твърди се, че формално е било изпълнено от дружеството задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., доколкото е било подадено заявление за обявяване на годишни финансови отчети (Г2) № 20220929100551 от 29.09.2022 г. за Годишния финансов отчет (ГФО) и Годишния доклад на дейността (ГДД) на дружеството – жалбоподател. Поради допусната техническа грешка, вместо по партида на жалбоподателя, актовете били заявени за публикуване по партида на друго дружество, която грешка била констатирана през март месец 2023 г. Били предприети незабавни действия 1 чрез подаване на заявление за обявяване на годишни финансови отчети (Г2) № 20230315122130 от 15.03.2023 г. по почин на жалбоподателя, което продължавало да бъде със статус „обработва се“ година и девет месеца след заявлението. Указания в този смисъл били дадени указания едва на 08.04.2024 г. Твърди се, че случаят е маловажен. Твърди се, че дружеството през други години стриктно е изпълнявало задължението си, като процесният пропуск е изолиран случай. Наказващият орган само бланкетно е посочил, че случаят не е маловажен. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание, в което е даден ход на съдебни прения, жалбоподателят, редовно призован, не е бил представляван. В молба с вх. № 233454/03.07.2025 г., депозирана непосредствено преди заседанието, са преповторени накратко оспорванията и исканията, вече заявени в жалбата.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган е била представляван от процесуален представител – упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Посочено е, че от събраните доказателства се установявало нарушението, а заявяването за обявяване на ГФО по чужда партида не променял факта на осъществения състав на нарушението. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от разпечатките на справките за подадени заявления по партидите на дружеството – жалбоподател и дружеството „***“ ЕООД, находящи се от л.

16 до л. 30, от л. 99 до л. 112 и представените с административнонаказателната преписка, и представени Указания № 20220929100551/08.04.2024 г. със заявление с вх.

№

20220929100551/29.09.2022 г. били подадени за обявяване в ТРРЮЛНЦ ГФО и ГДД за 2021 г., касаещи дружеството-жалбоподател, по погрешка по партидата на дружеството „***“ ЕООД. След констатация за допуснатия пропуск жалбоподателят подал заявление с 20230315122130 за обявяване по неговата 2 партида на ГФО и ГДД за 2021 г.

На 17.07.2023 г. в ЦУ на НАП била получена информация от Агенцията по вписванията относно юридическите лица, които не са подали ГФО за 2021 г. в ТРРЮЛНЦ в законоустановения срок и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.

В хода на извършена проверка свидетелят А. Й. В., заемаща длъжност „старши инспектор по приходите“ в НАП – ТД на НАП – ***, на 31.08.2023 г. след справка в ТРРЮЛНЦ било установено, че жалбоподателят не е подал заявление за вписване и представяне за обявяване в регистъра на годишния финансов отчет за 2021 г. в законоустановения срок. Свидетелката установила, че дружеството е подало ГФО на 15.03.2023 г., т.е. със закъснение. Посоченото се установява и от разпечатка за справка по партида на дружеството от 15.09.2023 г., като към тази дата заявлението все още било със статус „обработва се“.

Свидетелката В. приела, че срокът за изпълнение на задължението за подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР на ГФО бил изтекъл 30.09.2022 г., както и че дружеството е имало търговска дейност през 2021 г., въз основа на подадената от него декларация по чл. 92 ЗКПО, като по делото не се оспорва извършването на търговска дейност за съответната година и се подкрепя от представените отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и счетоводен баланс на „***“ ЕООД към 31.12.2021 г.

На 01.09.2023 г. по имейл до дружеството била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН за така констатираното нарушение.

На 07.09.2023 г. свидетелката В. съставила АУАН № F726497 за описаното нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срещу дружеството за това, че не е подало в срок до 30.09.2022 г. ГФО за 2021 г. Актът бил връчен на упълномощено лице срещу подпис на същия ден. В акта не са отразени възражения на дружеството, като такива са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН по имейл.

При сходство във фактическите и правни изводи, на 29.01.2024 г. било издадено от заместник директора на ТД на НАП – *** обжалваното НП за това, че дружеството като задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване 3 в ТРРЮЛНЦ на годишния финансов отчет за 2021 г. в законовия срок. В НП е отбелязано, че към момента на съставянето на АУАН финансовия отчет е подаден за обявяване със закъснение от 166 дни. В НП било прието, че нарушението е извършено на 01.10.2022 г.– денят, следващ крайния срок за подаване на ГФО. На основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч. на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 11709,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на дружеството на 18.12.2024 г., а на 30.12.2024 г. била депозирана и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени и доказателствени средства разпечатките на справките за подадени заявления по партидите на дружеството – жалбоподател и дружеството „***“ ЕООД, находящи се от л. 16 до л. 30, от л. 99 до л. 112 и представените с административнонаказателната преписка; заповед № 3857/05.04.2019 г.; доклад на независим одитор; отчет за приходите и разходите на „***“ ЕООД към 31.12.2021 г.; отчет за паричните потоци на „***“ ЕООД към 31.12.2021 г.; отчет за собствения капитал на „***“ ЕООД към 31.12.2021 г.; счетоводен баланс на „***“ ЕООД към 31.12.2021 г.; възражение с разпечатка на имейл от 15.09.2023 г. за подаването му и разпечатка на екран, отразяващ постъпването му в системата на НАП на л. 116 от делото; Указания № 20220929100551/08.04.2024 г.; пълномощно със заверка от 27.07.2024 г.; пълномощно от 24.06.2015 г.; покана с изх. № 1553-06877/01.09.2023 г. и разпечатка на имейл от 01.09.2023 г. за изпращането ; заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел относно времето и мястото на извършената проверка и процедурата по съставяне на акта, явяващо се в съзвучие с останалата доказателствена маса. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

4

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, като е спазена процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. АУАН е съставен от инспектор по приходите съгласно изискванията на чл. 78, ал. 1 от ЗСч., вр. чл.

7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 78, ал. 2 от ЗСч. предвид представената заповед ЗМФ-644/28.08.2020 г.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба, която от своя страна съответства на словесното описание на нарушението. Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. всички търговци по смисъла на Търговския закон чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година, публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 5

ЗСч., тъй като до 30.09.2022 г. не е изпълнила задължението си да публикува ГФО за 2021 г. Това е сторено едва на 15.03.2023 г. с подаване на заявление Г2 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Този вид нарушение се явява формално, т.е. такова на просто извършване, при които фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици и е достатъчно изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде процесното заявление за обявяване на годишния финансов отчет за 2021 г. в посочения с чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. срок (до 30.09.2022 г.) и с неспазването на този срок е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат.

Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Преценката относно наличие на основанията на чл.

28 ЗАНН следва да се извърши, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите евентуални вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. По делото не са представени доказателства, установяващи настъпили несъставомерни вредни последици, като видно от вписаното в обжалвания акт и липсата на доказателства в противен смисъл нарушението е извършено за пръв път. От представените извлечения от партидите в ТРРЮЛНЦ за жалбоподателя и странично за производството дружество, както и дадените указания на последното, се установява, че по погрешка със заявление с вх. № 20220929100551/29.09.2022 г., т.е. в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., ГФО на жалбоподателя е бил подаден за обявяване в ТРРЮЛНЦ по партидата на друго дружество – на дружеството „***“ ЕООД. Няколко месеца по-късно, преди стартиране на административнонаказателната процедура, жалбоподателят по своя инициатива е предприел действия по подаване на ГФО по правилната партида 6