Решение № 26 от 12.02.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Силистра, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д.В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20243420200949 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Н. Ф. М. от с.В. ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 002047/ 21.10.2024г., издадено от Р. С. М. на длъжност директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, с което и е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и наложена такса по чл.10а, ал.2 от ЗДвП в размер на 9 / девет / лева.

Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Административнонаказващ орган – Р. С.М. Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител.

Актосъставител- Н. В. И., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Свидетел- Т. Г. Т., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят М., редовно призована, явява се лично. Заявява пред съда, че не е 1 разбрала за какво става въпрос, поради което не отправя никакво искане пред съда.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:

На 24.05.2024г., в 16,15 часа жалбоподателят М. управлявала собствения си лек автомобил „...“ с рег. № ....по път II-21, на км 97+000, разклона за с. Сребърна по път РусеСилистра. Същата била спряна от контролните органи на АПИ, тъй като електронната им система ги уведомила, че същия автомобил е бил засечен за извършено нарушение, а именно за това, че на 15.05.2024г. в 17,19 часа по път II-21, км 103+200, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за горепосоченото превозно средство не е била заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Нарушението било установено след като управлявания от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка от св.И. и св.Т. и същите чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство установили, че за този автомобил не е била заплатена винетната такса, дължима по закона.

Имайки предвид констатираното от св.И. и Т. на жалбоподателя М. бил съставен и връчен акт за установяване на административно наказание № 002047/ 24.05.2024г. за извършено от нея нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение от жалбоподателя М. против съставеният му АУАН.

Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него наказателно постановление № 002047/ 21.10.2024г. за извършено от нея нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, по смисъла на чл.189е, ал.1 във вр. с чл.167а ЗДвП. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице, каквото е актосъставителя, видно от приложената по делото Заповед на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество, няма спор, че пътният участък, по който се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на 2 пътната инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са показанията на актосъставителя.

Няма спор и че към датата на проверката за автомобила не е имало заплатена т. нар.

"електронна винетка", което се доказва отново с показанията актосъставителя, както и с приложената по делото извадка от Електронната система на АПИ. За извършеното административно нарушение е б и л генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображениявидеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40902) - част от системата.

При заплащане на винетна такса, същата важи само за превозното средство, за което е закупена, като номерът на ППС, следва да е правилно декларирано и това е отговорност на собственика на автомобила. В случая, по делото не е ангажирано каквото и да е доказателство, санкционираното лице да е изпълнило адекватно задължението си по заплащането на винетна такса, при положение, че изпълнението на посоченото задължение е положителен факт от обективната действителност, който подлежи на доказване от лицето, което черпи благоприятни за себе си правни последици.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че изводите на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и почиващи на събраните по делото доказателствата.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа, се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси, на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа; винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Към дата на извършване на проверката, не се доказа закупуването на валиден винетен стикер, поради което, правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано като нарушаващо разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното 3 нарушение. Компенсаторна такса по АУАН № 002047/15.05.2024 от 24.05.2024 г. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

Задължението на жалбоподателя да управлява превозно средство по Републиканската пътна мрежа само когато за същото е заплатена дължимата винетна такса, е регламентирано в нормата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, тоест то произтича пряко и непосредствено от Закона, като неговото непознаване не го оневинява и той е бил длъжен да се убеди, че винетната такса за управляваното от него превозно средство е действително заплатена. Нещо повече „Незнанието" на жалбоподателя в процесния случай е практически недоказуем факт, защото следва да се допусне, че той може и да е установил, че не е заплатена винетна такса, но да е бил сигурен, че няма да бъде санкциониран, черпейки по този начин права от собственото си недобросъвестно поведение. В този смисъл е и константната съдебна практика (Решение № 87 от 26.03.2020 г. по АНД № 88/2020 г. на PC - Силистра. Решение № 1829/15.10.2013 г. по АНД № 520/2013 г. на АС - Бургас; Решение № 1475 от 23.09.2014 г. по АНД № 7/2014 г. на АС - Бургас и др.).

Горното обосновава извода, че фактическият състав на нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП е бил осъществен от жалбоподателя, поради което АНО се е произнесъл по една неоспорена фактическа обстановка в изпълнение на чл.52, ал.4 от ЗАНН и правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М., в качеството и на водач на ППС и и е наложил наказание по чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната норма, размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може допълнително да бъде редуциран от съда.

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Нарушението е формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид нарушение. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Конкретно установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение, за което разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП въздига деянието в нарушение. Въпреки, че процесното нарушение е такова на просто извършване, то законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки отделен случай. В конкретния случай наистина е 4 налице формално нарушение, но крайната цел на административнонаказателната отговорност за това нарушение е да защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от нарушението. Ето защо наличието на противоправен резултат от процесното деяние, състоящ се в ощетяването на фиска чрез незаплащането на дължимата винетна такса е от значение за прилагането на чл.28 ЗАНН и в конкретния случай е неприложим.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 , ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от ЗАНН, Районен съд- Силистра