Определение № 118 от 03.02.2025, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Ямбол, 03.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Частно наказателно дело № 20252330200013 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалбата на А. С. М. срещу постановлението на ЯРП от 11.12.2024г., с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 57/2023 г. по описа на ОД на МВР Ямбол, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Жалбоподателят не оспорва фактическите положения, залегнали в оспореното постановление, и конкретно обстоятелствата, че по негово настояване и с негово съгласие изплатеното му в Ирландия трудово възнаграждение за 2022г. било превеждано по банковата сметка на св. С.а, с която живеел на семейни начала, както и че по време на съвместното им съжителство сумите били разходвани за техни нужди, отново с негово знание и съгласие. Счита обаче, че след като се разделили по сметката на С.а останали и негови средства, които последната отказала да му върне и по този начин се е обогатила. По тези съображения намира прекратителното постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

След като обсъди събраните по делото доказателства и прецени доводите в жалбата, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – изпратена е по пощата в рамките на срока по чл.243, ал.4 от НПК и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Наказателното производство по ДП № 57/2024 г. по описа на ОД на МВР - Ямбол е образувано и се води за това, че през месец януари 2023г. в обл.

Ямбол са присвоени чужди движими вещи – пари в размер на 24 000 лева, собственост на А. С. М., които били владяни на основание устен договор за влог – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Фактическите положения, залегнали в атакуваното постановление, съответстват на събраните по делото доказателства, не се оспорват от жалбоподателя и в общи линии се свеждат до следното:

През 2020 г. свидетелите С.а и М. се запознали в социалните мрежи. Към този момент С.а се намирала в Република Кипър, където се устроила да работи и живее от около 20 години, а М. бил в България. През м. ноември 2020г. С.а се завърнала в България и малко след това двамата заживели на семейни начала в дома на М. в *** Преди да се срещнат, а и след като заживели на семейни начала, С.а помагала финансово на М., като му изпращала различни суми за покриване на текущи нужди, включително и за погасяване на изтеглен от него заем и за подаръци на негови ближни. През 2021г. С.а отново отишла да работи в Кипър и помогнала на М. също да започне работа там. Изпратила му пари за пътни, приела го в квартирата си и докато М. си намери работа - в продължение на около месец-два, същият бил на нейна издръжка. Около месец и половина след като започнал работа в Кипър М. се върнал в България, а С.а останала да работи там и продължила да му помага финансово. В края на 2021г. последната се прибрала окончателно в България и заживяла с М. в дома му в ***, където донесла и вещите си от Кипър, сред които черна и бяла техника и посуда. Дала и значителна сума парични средства – около 3000 евро, за изграждане вътрешни баня и тоалетна в дома на М..

На 22.01.2022г. С.а и М. заминали да работят в Ирландия. Установили се в *** и започнали работа в предприятие за производство на хляб. Тъй като нямал банкова сметка, М. пожелал заплатата му да се превежда по сметката на С.а, открита в кипърска банка, а впоследствие по нейната сметка в Револют.

До м. ноември 2022г., когато отношенията им се изострили и двамата се разделили, със съгласието на М. от сметките на С.а били теглени различни суми за техни общи нужди, така и за нужди на М., който подпомагал финансово роднините си в България. След като се разделили М. открил сметка в Револют на свое име и на два пъти превел всички налични средства, които 2 останали по сметката на С.а, в размер на 5690 евро по своята сметка в Револют. После по настояване на С.а й превел обратно 1500 евро, за които последната имала прененции. Едва след това, М. решил, че не следвало да връща на С.а претендираната сума, а напротив, че тя следвало да му върне половината от изплатеното му в Ирландия трудово възнаграждение в размер на 12000 евро.

При така установените факти, ЯРП правилно е заключила, че липсват доказателства за престъпление от общ характер, включително и такова по чл.206, ал.1 от НК, а се касае неуредени гражданскоправни отношения, и правилно и законосъобразно е прекратила производството на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.

Според чл.206, ал.1 от НК, обсебването представлява противозаконно присвояване на чужда движима вещ, с тази особеност, че вещта се намира във фактическата власт на дееца на определено основание. Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез акт на противозаконно (без знанието и съгласието на собственика) фактическо или юридическо разпореждане с чуждата вещ, като според трайната съдебна практика, неправомерният отказ да се върне вещта и нейното противозаконно задържане също представляват обсебване по смисъла на закона.

От доказателствата по делото, в т.ч. и от показанията на самия жалбоподател, се установява, че всички разпоредителни действия с паричните средства, налични по сметките на С.а, сред които и трудовото му възнаграждение, са извършени по време на съвместното им съжителство за задоволяване на текущи потребности и с негово знание и съгласие, а разпоредителните действия след раздялата им, свързани с превеждането на парични средства в размер на 5690 евро от сметката на С.а в Револют по неговата сметка в Револют, и в размер на 1500 евро от сметката на М. по сметката на С.а в Ревоюлт, са извършени лично от него. Т.е., не се касае за противозаконно присвояване, а за разходване на общи средства със знанието и съгласието на жалбоподателя и за разпоредителни действия на самия жалбоподател с остатъка от общите средства. Отказът на С.а да върне на М. значителна по размер сума, с която последният счита, че същата се е обогатила неправомерно по време на съвместното им съжителство, не сочи на извършено престъпление, а налага извод за неуредени гражданскоправни 3 отношения.

По изложените съображения съдът намери, че ЯРП правилно е заключила, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер, включително и такова по чл.206, ал.1 от НК, и прекратявайки наказателното производство е постановила правилен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден. Затова и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на ЯРП от 11.12.2024 г., с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 57/2024 г. по описа на ОД на МВР - Ямбол, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване или протестиране пред ЯОС в 7мо дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на ЯРП.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4