Акт от 21.03.2024, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр.Силистра,

21.03.2024 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.

Георгиева-Железова ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов

Маргарита Славова при секретаря Анета Тодорова и с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП гр.Силистра Свилен Тодоров, разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №11 по описа на съда за 2024г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение №194/24.11.2023г., постановено по АНД №426/2023г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №ЗОП-70/26.04.2023г., издадено от Г.Н.Г.-К., като председател на Сметната палата на Република България, с което на П.Д.Д.

***, в качеството ѝ на възложител на обществена поръчка по аргумент от чл.7 ал.2 от Закона за обществените поръчки ЗОП) и Заповед №РД-024/19.01.2021г. на кмета на община гр. А.,на основание чл.247 ал.1 пр.1 ЗОП, е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер на 1 256.79 лв., за извършено нарушение на чл.2 ал.2, във връзка с чл.59 ал.2 и чл.177 от ЗОП.

Производството е образувано по касационна жалба на Председателя на Сметната палата на Република България, подадена чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Ю. Б. (л.29), с искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и липса на мотиви по съществото на повдигнатия пред въззивния съд спор. Същият бил възпроизвел основните факти, по начина по който са установени от АНО, без да формира изводи и, съответно да изложи мотиви за тях, относно главния предмет в производството - има ли осъществено нарушение (възведените в процеса са три), кой е неговият автор и виновно ли е извършено. Касаторът поддържа неправилност на главния решаващ извод на съда за липса на компетентност на издателя на процесния пред него юрисдикционен акт. Позовавайки се на Решение №7/21.11.2023г., постановено по к.д.№12/2023г. на Конституционния съд на РБ, което е било публикувано в Държавен вестник, брой 99/28.11.2023г. и влязло в сила три дни след това, на 24.11.2023г.,т.е. значително преди оповестяването му, съдът бил извел основния си извод на базата на посочения (не просто невлязъл в сила, а и неоповестен) акт на конституционната юрисдикция. Освен това счита, че прогласеното за противоконституционно Решение на Народното събрание от 20.01.2023г. за освобождаване като председател на Сметната палата (СмП) на Ц.Ц.и определяне на заместник-председателя Г.Н.Г.-К. за председател на СмП до избора на нов такъв, имало действие само по отношение на преките последици и не засягало останалите правни резултати, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Позовава се на Решение №3/28.04.20г. по к.д. №5/2019г. на КС.В този контекст твърди,че процесните правоотношения били изведени извън прякото действие на решението на КС, тъй като чл.260 ал.2 ЗОП, уреждал компетентността на Председателя на СмП като административно-наказващ орган, като какъвто е действала издателката на процесното пред районния съд наказателно постановление, упражнявайки компетентността на Председател на СмП, относно извършени нарушения на ЗОП, което сочело именно на правомощие по друг закон. Същите не били правна последица на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не попадали под ретроактивното действие на решението на КС. Релевира аргументи, почерпени от базовия принцип за непрекъснатост на функционирането на администрацията на СмП, който се осуетявал напълно при буквалното приемане на последиците от действието ex tunc на обявената противоконституционност на Решението на НС от 20.01.2023г. (Обн.ДВ,бр.8/25.01.23г.). В същия контекст развива оплакване и затова, че при евентуално изчакване на произнасянето на КС, биха изтекли регламентираните с чл.34 ЗАНН давностни срокове, което би препятствало упражняването на публичното право на органа по чл.260 ал.2 ЗОП, каквато не била целта на закона.

В съдебно заседание доводите от жалбата се поддържат от гл.юрисконсулт Б., включително и в подробно Писмено становище по делото (л.30-л.33).

В обобщение на изложеното се настоява за отмяна на решението на СРС и при условията на чл.222 ал.2 т.1 АПК, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК се развива подробно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат от ответницата по касация, вкл. за недоказаност изобщо на сторени разноски от такъв вид. В тази връзка се настоява за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски от нейна страна.

Ответникът по касация- П.Д.Д. ***, чрез представител по пълномощие адв.П.Й. *** (л.17) и допълнително упълномощен адв.Л.Д. ***,поддържа становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения в Писмен отговор (л.13-л.18) и отделно развити в съдебно заседание от процесуалните представители. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд, като допълнително твърди несъстоятелност на довода за процесуална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Същият бил подробно мотивиран и отговарял на въведените в процеса възражения, противно на твърденията в жалбата.Счита, че изводите на съда относно липсата на материална компетентност на автора на оспореното наказателно постановление са обосновани, още повече, че решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, по аргумент от чл.14 ал.6 от Закона за КС (ЗКС), а относимите към настоящия процес решения на КС са конкретни и ясни. Ето защо настоява за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Възразява срещу подробните несъгласия на касатора с искането за присъждане на съдебни разноски, още повече,че плащането на възнаграждението на един адвокат е извършено в брой, както е отразено в Договора за правна помощ и съдействие и е в определения минимален размер с Наредба №1/ 2004г., като нищо повече от това не претендира, видно и от Списъка по чл.80 ГПК на л.16 от делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт, развивайки няколко хипотези,водещи до един и същи резултат. Застъпва становище за недопускане на хаос в обществените отношения свързани със Сметната палата и дейността ѝ през конфликтния период, през който, от една страна, е бил отстранен председателят и определен негов заместник да изпълнява функциите му, а от друга, съобразявайки обратното действие на релевираните две решения на КС следва,че освободеният на 20.01.2023г. председател, всъщност не е преставал да бъде такъв, което изцяло дерогира/ирелевира определянето на автора на оспореното НП, като орган с нормативната компетентност от чл.260 ал.2 от ЗОП. Счита, че при оневиняване на привлеченото към процесната отговорност лице, е допустимо касационната инстанция да се произнесе за първи път по фактите и тяхната относимост към възведеното административно нарушение,за което поддържа мотивите си от предходни производства по аналогични случаи,че реално извършено нарушение на ЗОП няма. Твърди, че от тълкуването на чл.163а ал.4 ЗУТ,във връзка с чл.2 ал.2 ЗОП, не следва извод за ограничително въздействие/възпиращ ефект на въведеното изискване по отношение на техническия ръководител на обекта, координатора по безопасност и здраве и отговорника по контрола на качеството, по процесната обществена поръчка. Поради несъставомерност на деянието, предлага да бъде потвърдено като правилно по своя резултат решението на районния съд.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция, е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 63в ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.2 НПК), като касаторът счита, че въпреки вярно установените факти от районния съд, същият необосновано не е формирал изводи относно тяхната съставомерност по възведените административни нарушения, което не означавало нищо друго освен липса на мотиви по главния спорен предмет. В същото време приемайки, че издателят на оспореното НП, е нямал материална компетентност да издаде акт от процесния вид, съдът бил тълкувал неправилно двете относими към спора решения на КС. Това било така защото, от една страна, второто по ред, към датата на постановяване на съдебното решение, не е било обнародвано в Държавен вестник (ДВ),а още по-малко са били изтекли трите дни след това, за да се приеме, че обявеният за противоконституционен акт на НС не е действал, а от друга страна - КС в Решение №3/28.04.20г. по к.д.№5/2019г. изрично е посочил, че ретроактивното действие на решение, обявяващо противоконституционност на правен акт с еднократно действие, засяга само преките последици на същия, но не и останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони.

Следователно, централният спорен въпрос пред настоящия състав е сведен до следното - съответен на закона и задължителната сила на решенията на КС ли е главният решаващ извод на СРС за липса на компетентност на издателя на процесното пред него НП или не. Априори следва да се уточни, че става въпрос за персоналната компетентност, защото административният орган, от чието име е издадено НП, несъмнено е с нормативна такава, произтичаща пряко от чл.260 ал.2 ЗОП. Проверката на съдебния акт следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и съобразно чл.218 ал.2 от АПК.

Установяването на правнозначимите факти е станало на базата на писмени доказателства (свидетелите само са ги потвърдили), изхождащи от възлагащата Община гр.А., поради което СРС е приел, че случаят от фактическа страна е изяснен и спорът е за приложението на правото. Правилно съдът е установил относимата фактическа обстановка, която се свежда до това, че със Заповед №РД-024/19.01.21г. кметът на община гр. А., като „публичен възложител“ съгласно чл.5 ал.2 т.9 ЗОП, е оправомощил ответницата по касация на длъжност директор на дирекция „Административно-правно обслужване и финанси“, да изпълнява функциите на възложител, съобразно нормативната възможност, произтичаща от чл.7 ал.2 ЗОП. В това си качество е открила процедура „публично състезание“ по чл.18 ал.1 т.12 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Извършване на СМР за подобряване условията на труд в административна та сграда на Община А.“.С Решение №D85429/20.01.21г. одобрила документацията и обявлението за ОП с прогнозна стойност 52 400 лева без ДДС, публикувани на 20.01.2021г. в Регистъра на обществените поръчки към АОП по партидата на възложителя с уникален номер на поръчката:00290-20 21-0001.С тях са въведени и конфликтните изисквания към ръководителя на обекта; координатора по безопасност и здраве и отговорника по контрола на качеството. Същите са структурирани в част „Технически и професионални възможности“ от обявлението; раздел „Критерии за подбор“. Съдът не е формирал изводи относно приетото с НП за ограничително условие във връзка с поставените изисквания за образование и опит на горните членове в екипа за изпълнение на ОП, но е установил,че са постъпили две оферти, които са били допуснати до оценка на техническите предложения, след което, при съобразяване и на ценовите им предложения, са били класирани от Комисия, назначена със Заповед №РД-069/11.02.21г. на възложителя. Последният е сключил договор за изпълнение на ОП с класирания на първо място участник, който (договор) ведно с нарочно обявление за възлагане на ОП, също са били публикувани в регистъра на ЦАИС АОП.

Проследявайки процесуалната дейност на длъжностните лица при касатора, съдът е констатирал, че АУАН е издаден от служител на СмП с нужната компетентност, съгласно чл.260 ал.1 ЗОП и Заповед №ОД-02-03-014/26.05.22г. на заместник председател на СмП (арг.чл.22 ал.1 ЗСмП) и при спазване на изискванията от чл.42 ЗАНН. Наказателното постановление, обаче, като юрисдикционен акт ангажиращ административно-наказателната отговорност на неговия адресат, е свързано със стриктна нормативна регулация, като основно изискване за неговата валидност е да бъде издадено от орган, разполагащ с нормативно възложена му компетентност за това.Съдът е установил, че процесното пред него НП №ЗОП-70/26.04. 2023г. е издадено от Г.Н.Г.-К., определена за председател на Сметната палата до избора на нов председател, с Решение на Народното събрание от 20.01.2023г. (Обн.ДВ,бр.8/25.01.23г.). Със същото е освободен дотогавашния председател на СмП Ц.Л.Ц., като целият персонален състав е с изтекъл мандат, по аргумент от чл.12 ал.2 ЗСмП. Актът на НС е атакуван пред Конституционния съд, който с Решение №5/22.06.23г.,постановено по к.д.№5/2023г., е приел, че за преодоляване на съществуващата ситуация (орган с изтекъл мандат и липса на действия от страна на две Народни събрания - 47-то и 48-то за избиране на нов състав на СмП, включително председател), се налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността, за да бъде гарантирано осъществяването на възложената от КРБ основна функция на Сметната палата. Ето защо, както освободеният председател, така и неговите заместници и другите двама членове на СмП, независимо от изтеклите 7 години от избора им, са продължили да изпълняват дейността си, което е преценено за съответно на Конституцията. При тези условия, с оспореното пред КС решение на НС, предсрочно (преценено в горния контекст)са прекратени правомощията на председателя на Сметната палата, което е станало извън регламентацията от чл.19 ал.1 ЗСмП, т.е. при отсъствието на нормативно определените предпоставки за това. При условията на ал.2 на същия чл.19 ЗСмП,