Определение № 44 от 15.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. София, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600017 по описа за 2026 година

Настоящото въззивно производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивен протест вх.№135554/13.11.2025 година на прокурор от Софийска градска прокуратура и по въззивна жалба,вх.№138358/19.11.2025 година,допълнена надлежно,подадена от адв.В. Е. Н. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Б. К. С.,с установена самоличност,ЕГН**********,против присъда №145 /11.11.2025 година,постановена по нохд №5933/2025 година по описа на Софийски градски съд.

С цитираната присъда подсъдимият

Б.

К.

С.,с установена самоличност,ЕГН**********,роден на ******** година в гр.***,български гражданин, неженен ,с висше образование,неосъждан е признат за виновен в това,че на 12.02.2024 година около 12,30 часа в гр.София,ул.“Железопътна“, пред № 15,при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Опел-Зафира“,рег.№ ******** с посока на движение от ул.“Мара Бунева“ към ул.“Христо Станишев“ нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП,и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г.

Н.,която настъпила на ******** година,поради което на основание чл.343 ал.1,б.“В“ вр.чл.342 ал.1 НК и чл.55 ал.1,т.1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две /години.

С присъдата,на основание чл.343г НК и чл.37 ал.1,т.7 НК съдът е наложил на Б. К. С. наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2/две/ години.

На основание чл.66,ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на Б. К. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години,считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. К. С.,с установена 1 самоличност,да заплати направените по делото разноски в размер на 1231,56 лева по сметка на СДВР, сумата от 3000 лева на частния обвинител Я. Н. Я. за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение,както и държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на съда за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

Безспорно въззивното производство по гл.21 НПК се образува по плротест на прокурора и/или по жалба на страните,като подадените въззивен протест,респ.въззивна жалби/жалби следва да отговарят на изискванията на чл.319 НПК и чл.320 НПК.Задължение на на въззивният съд е да провери редовността им ,след като такова задължение по реда на чл.323 НПК е вменено и на съдия от първоинстанционния съд.Видно е,че такава проверка от съдията-докладчик е сторена на 07.01.2026 година,л.3 от делото,като е приложен протокол за „проверка по допустимостта на въззивнитте жалби/ протести,адресирани до АССофия“.Приета е редовност както на подадения въззивен протест,така и на подадената въззивна жалба и допълнението към нея,включително в частта,касателно стореното искане на прокурора.

Настоящият съд намира,обаче,че подаденият въззивен протест не отговаря на нормата на чл.320 НПК в съдържанието си,касателно изясняване на това „в какво се състои искането“.Това е така,защото е безспорно,че в обстоятелствената част на въззивния протест прокурора е описал несъгласие „…срещу така постановената осъдителна присъда относно размера на наложеното наказание“.Няма спор,че на подсъдимото лице Б. С. са наложени две отделни наказания-„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок,а във въззивния протест прокурора излага съображения общо за „размера на наложеното наказание“.Намерено е,че в тази част присъдата е неправилна и следва да се измени.Визирани са общи оплаквания за наложената на подсъдимия санкция /„наложеното наказание“/ на основа на нормите на чл.35 ал.3 НК,чл.54 НК и чл.36 НК.

Обобщаващо е подчертано,че „…определеното наказание не е справедливо,не отговаря адекватно на обществената опасност на деянието и дееца и следва да бъде увеличено“.

Едва в диспозитивната част на въззивния протест е посочено,че се иска увеличаване по размер на наказанието „лишаване от свобода“ към средния размер и отмяна приложението на чл.66 ал.1 НК за това по вид наказание.

Не се коментира какво е отношението на държавното обвинение към наложеното наказание на подсъдимия „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок,на основа исканото увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ и нормата на чл.49 ал.2 НК,като така се внася неяснота по отношение стореното цялостно оплакване и искане на държавното обвинение.

Въззивният съд намира,че следва да прекрати съдебното производство по делото и го върне на първия съд,като съдия-докладчик /съдия от първоинстанционния съд/ се произнесе по реда на чл.323 ал.1,т.1 вр.чл.320 ал.1 НПК и укаже на държавното обвинение в 7-дн.срок от съобщението да изясни какво конкретно искане се прави по отношение наложеното наказание /наложените наказания/ на подсъдимото лице,с оглед горните мотиви на 2 настоящия съд.

По изложените съображения и на основание чл.327 НПК,Софийския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява съдебното производство по внохд №17/2026 година по описа на Апелативен съд-София.

Връща делото на първоинстанционния съд,като по реда на чл.323 ал.1,т.1 НПК вр.чл.320 ал.1 НПК съдия-докладчик /съдия от първоинстанционния съд/ укаже на прокурора в 7дн.срок от съобщението да посочи какво конкретно искане се прави по отношение „наложеното наказание“ /наложените наказания/ на подсъдимото лице.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3