Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 19.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3223/2025
Вид
Решение № 299
Подписан
19.05.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Илияна Папазова, Джулиана Петкова, Майя Русева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20258002103223 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 485/03.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд с № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. за проверка съответствието на дадените в същото разрешения относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения на неотглеждащия родител с най – добрия интерес на децата, обусловен от установените по делото обстоятелствата и конкретната им преценка.

Касаторът К. М. М. иска родителските права за децата В. и С. да бъдат възложени нему за упражняване, а на майката да бъде предоставен подходящ режим на лични отношения с тях, а при условията на евентуалност – ако майката упражнява родителските права - определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, позволяващ им прекараното време заедно да е „равно, или почти равно“ на това, прекарано с майката. Обосновава искането си с твърдения, че извода на въззивния съд относно пригодността на бащата да упражнява родителските права е направен в нарушение на процесуалните правила и с оплаквания, че режимът на лични контакти с децата е определен в противоречие с интересите им.

Насрещната страна по жалбата –- ответницата Т. Т. Т., възразява срещу оплакванията за процесуални нарушения и сочи, че същите, дори да съществуват, са ирелевантни за 1 преценката на съда на нея да възложи упражняването на родителските права. Заявява, че липсва основание за промяна на режима на лични отношения, доколкото определеният такъв гарантира добрия контакт на бащата с децата и активното му участие в живота им.

За да постанови решението си, настоящият състав съобрази следното:

Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, според която:

1/ Чрез решението по 127, ал.2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства.

Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

2/ Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, към който препраща чл.127, ал.2 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, 2 с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител.

Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.

С оглед така изложеното, настоящият състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията на касатора срещу избора на майката като родител, който да упражнява родителските права и за основателни тези досежно определения му режим на лични отношения с децата.

Съображенията на касационната инстанция, предвид установеното от доказателствата по делото и становищата на страните, са следните:

И двамата родители разполагат с необходимите морални качества, материални възможности и жилищни условия да отглеждат и възпитават децата си – В., на ...г. понастоящем и С. – на ...г. понастоящем. С оглед пола и възрастта на децата, и двамата родители са еднакво пригодни да ги отглеждат и възпитават. И двамата родители изразяват готовност да им се възложи упражняването на родителските права, и двете деца са еднакво емоционално привързани към родителите си. Различни са възпитателските похвати на родителите, но разликата не е обусловена от различно отношение към децата – и майката, и бащата обичат децата си и всеотдайно се грижат за тяхното добруване. Социалното обкръжение на никой от родителите не крие риск за възпитателната среда на децата.

Правилно въззивният съд е определил майката за родителя, който да упражнява родителските права, изхождайки от безспорно установеното по делото, че тя, като непосредствено отглеждащ родител за продължителен период /от раздялата на страните през 2021г./, е съумяла да запази емоционалната близост на децата с баща им, не е допуснала отчуждаване между тях, нито негативизиране на образа на бащата. От особена важност за отглеждането и възпитанието на детето е родителите да приемат, признаят и демонстрират пред него осъзнаване на ролята на другия родител. Усилията на майката в тази насока са ползотворни, а бащата остава концентриран върху разочарованието си, че е изолиран от възможността да възпитава децата си .

Основателно е оплакването на касатора за необосновано кредитиране на заключението по СПЕ в частта относно дадената от вещото лице квалификация на типа родителско поведение на бащата – „симбиоза“ и свързаните с него отрицателни характеристики /липса на контрол; невъзможност от поставяне на граници; отнемане възможността за самостоятелност на децата/. Заявеното от вещото лице е принципно, без посочване на конкретни примери от поведението на ищеца, които да се вписват в така определения модел. Въпреки това, доколкото въззивният съд не е извел дефицитите на родителството тип “симбиоза“, а способстващите усилия на майката за запазване на топлата връзка с баща им като приоритетни за избора кому да предостави упражняването на родителските права, то така 3 допуснатото нарушение на процесуалните правила остава ирелевантно.

Основателни са оплакванията на касатора по отношение на определения му основен режим на лични контакти с децата /всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна календарна седмица от месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с преспиване, а всяка сряда от седмицата за периода от приключване на занятия на децата до 19:30 часа/. Въззивният съд е игнорирал естествената потребност на децата да общуват истински и с двамата си родители и не е отчел установеното от доказателствата по делото, че всяка от страните разполага с нужния родителски капацитет; децата обичат и са еднакво емоционално привързани към двамата си родители, а тази привързаност следва да бъде съхранена и стимулирана, което, заедно с пола и възрастта на децата, изисква пълноценно участие на баща им в живота им. Не съществуват обстоятелства застрашаващи здравословно, физически или емоционално децата, които да налагат ограничаване на това участие. Следва да се отбележи, че такова не е желано и от майката – последователна е изразената й по делото позиция, че децата имат нужда от пълноценни контакти с баща им. Осезателното присъствие и на двамата родители във всички аспекти от живота на децата в случая е в техен най - добър интерес, което налага режимът на контакти с бащата да бъде разширен, като му се предостави право да прекарва с децата си време всяка четна седмица от вторник до неделя, като ги взема във вторник след приключване на учебните/ извънкласни занимания от мястото, където се провеждат, или от дома на майката, когато децата не са на училище/нямат извънкласни занимания и ги връща в неделя в дома на майката до 18,00 часа.

Този режим е съобразен с настоящата възраст на децата, ученическата им заетост, близкото местоживеене на страните и професионалната им ангажираност, както и с необходимостта всеки от родителите да прекарва с децата си време както в делнични, така и в почивни дни, за която не държи сметка предложения от касатора режим / всяка седмица от четвъртък до неделя/. Ефикасното му изпълнение изисква да не се пренебрегват инициираните от другия родител извънучилищни занимания (спортни дейности, частни уроци, кръжоци и др. подобни), като се оказва нужното съдействие за осъществяването им и се контролира подготовката за тях; подобряване комуникацията между страните в тази връзка, както и зачитане правото на контакт /по телефон, вайбър или подобен/ на всяка от тях с децата по време, когато те са с другия родител.

В касационната жалба не се съдържат оплаквания срещу режима на лични отношения през лятната ваканция, другите ученически ваканции, Великденските, Коледните и Новогодишните празници, както и за личните празници на бащата и децата, а касационната инстанция приема, че в тази част същият е съобразен с интереса на децата.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е 4 предоставено на основание чл. 127, ал.2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М., ЕГН [ЕГН] на майката Т. Т. Т., ЕГН [ЕГН]; определено е местоживеенето на децата при нея и е осъден К. М. М., ЕГН [ЕГН] да заплаща на малолетните В. К. М. и С. К. М. чрез тяхната майка и законен представител Т. Т.

Т. месечна издръжка в размер на по 300,00 лева, считано от 26.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й.