Определение № 17488 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17488 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100506639 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 18168/22.04.2025г. по гр.д. № 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав, е оставил без уважение молба вх.№ 101421/21.03.2025г. на „Дженерали Застраховане“ АД чрез адв. Х., за изменение на решение № 3971/10.03.2025г. по гр.д.

№ 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав, в частта за разноските.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба вх.№ 162121/09.05.2025г. от „Дженерали Застраховане“ АД, с която се иска отмяната му поради неправилност и уважаване изцяло на поисканите разноски. Сочи се, че по делото били извършени редица действия, които не обосновават присъждане на адвокатско възнаграждение под определения в НМРАВ минимум, съдът не е обосновал защо не приема да прилага НМРАВ, съответно какъв е справедливият и обоснован размер на адв. възнаграждение.

Ответникът по жалбата в срока по чл.276 ГПК не е подал отговор.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок (определението е връчено на 07.05.2025г.) от активно легитимирана страна, поради което съдът пристъпи към проверка на нейната основателност, като по същество, настоящият състав намира следното:

Производството по ч.гр.д.43818/2024г. по описа на СРС, 174 състав, е образувано по заявление от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, въз основа на което е издадена заповед по чл.410 ГПК, с която е разпредено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати вземане с материален интерес от 5 277,48лв., вкл. е разпоредено да плати и 676.61лв. с ДДС адв.възнаграждение, за което към заявлението е представено пълномощно, фактура за адв.услуги /№ 19 касателно процесната щета/, както и 1 платежно нареждане за превод на суми по фактурата с ДДС /вкл. касателно процесната/, както и доказателства за регистрация по ЗДДС.

Производството по гр.д. № 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав, е образувано по предявени от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания по издадената по реда на чл.410 ГПК заповед, след подадено възражение от длъжника.

Към иницииращата искова молба има представено пълномощно, а към молба от 16.12.2024г. има представен списък с разноските по чл.80 ГПК, към която са представени фактура и платежно нареждане за плащане на сумите по фактурата, както и доказателства за регистрация по ЗДДС. По делото от страна на ищеца няма представен договор за правна помощ, в който да е договорено възнаграждение за процесуално представителство, както за заповедното така и за исковото производство.

Исковите претенции са с материален интерес от 5277.48лв., в исковата молба има релевирани доказателствени искания за приемане на редица писмени доказателства, има искания за събиране на гласни доказателствени средства, за изискване на адм. преписка, за допускане на САТЕ и ССчЕ по конкретно формулирани искания. По делото е проведено едно о.с.з., преди което с молба от 16.12.2024г. процесуалния представител е взел становище по хода и по същество, вкл. по доклада, поставил е въпроси при разпита на допуснатия свидетел. В проведеното о.с.з. е разпитан поисканият от ищец свидетел, вкл. по въпросите по молбата от 16.12.2024г., прието е заключението на вещото лице по САТЕ, приобщена е изисканата адм.преписка, съдът е приел делото за изяснено от фактическа, даден е ход на устните състезания, в хода на които процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на разноските на ищеца и делото е обявено за решаване. Въпреки липсата на искане от ищеца, съответно предоставена възможност ищецът е представил писмена защита.

С решение № 3971/10.03.2025г. съдът е уважил изцяло исковете. В частта за разноските е приел, че е основателно своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, поради което е присъдил разноски за адв. възнаграждение за исковото в размер на 480лв. с ДДС /от поискани 993.30лв./, а за заповедното в размер на 240лв. с ДДС /от поискани 676.61лв. с ДДС/.

С молба вх.№ 101421/21.03.2025г. ищецът е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските касателно присъденото адв. възнаграждение като бъдат присъдени поисканите разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК. В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът намира искането за неоснователно. За да постанови процесното определение СРС е приел, че с решението по С-438/2022г. на СЕС е прието, че НМРАВ противоречи на чл.101, §1 ДФЕС вр. чл.4, §3 ДЕС, като определението с нея минимални размери на адв.възнаграждение не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от 2 определения. СРС е приел, че по делото липсва фактическа и правна сложност, с оглед неголемия брой процесуални действия извършени от процесуалния представител на ищеца – депозиране на искова молба и молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител, както и приключване на делото в едно съдебно заседание, в което не се е явил, то не са налице основания за изменение на поставеното решение я в частта за разноските, определени за адв. възнаграждение за исковото производство в размер на 480лв. с ДДС, съответно 240лв. с ДДС за заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Налице е практика на ВКС, в която се приема, че договорът за правна защита и съдействие няма форма за действителност, и няма пречка такъв договор да не бъде представен пред съда, респективно да не бъде сключен в писмена форма. Нещо повече, такъв договор може и да не бъде подписан изобщо по аргумент чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, но са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име по делото, при наличие на надлежно упълномощаване, това плащане следва да се определи като реално извършено по смисъла на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При доказване на извършени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, дори и да липсва договор за правна защита, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора, в който смисъл е практиката на ВКС /Вж. Определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на I ТО, Определение№234/24.04.2018г. по ч.т.д.№2624/2017г., Определение №14/14.01.2021г. по ч.т.д.№2032/2020г.,1 т.о., и др/. Следователно следва да се приеме, че установяването на извършени разноски за адвокатско възнаграждение чрез фактура и платежно нареждане е доказано и без представяне на изричен писмен договор за правна защита и съдействие, след като процесуалният представител е надлежно упълномощен.

Съгласно задължителните разяснения в т.3 от ТР №6/2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия.

Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС /Вж. Определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д.

№1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д.

№2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г.

3 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./. Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Въззивният съд, извършвайки преценка на фактическата и правна сложност на делото, приема че справедливият размер за осъществено процесуално представителство възлиза на претендираните разноски от 676.61лв. с ДДС за заповедното и 993.30лв. с ДДС за исковото производство, доколкото разноските са сторени преди развитие по същество на съответното производство (представени са доказателства за сторени разноски за заповедното преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, съответно доказателства за сторени разноски за исковото преди подаване на исковата молба по чл.422 ГПК) и по размер са били съобразени /като ориентир/ с минималните размери по НМРАВ (чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 НМРАВ), като ответникът е станал причина за завеждане и на двете производства преди образуването им (както видно от регресна покана л.26, така и с оглед подаденото възражение по чл.414 ГПК, съответно отговора на исковата молба, с твърдения за неоснователност на претенциите). Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което съдът стига до извод, че договореният и заплатен от ищеца размер на адв.възнаграждение, който като ориентир е определен в размер на минимума по НМРАВ не следва да бъде допълнително редуциран. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се измени решението в частта за разноските и се присъди на ищеца в цялост претендирания адвокатски хонорар.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 18168/22.04.2025г. по гр.д. № 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК, вх. № 101421/21.03.2025г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, за изменение на решение № 3971/10.03.2025г. по гр.д. № 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав, в частта за разноските, в частта относно разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3971/10.03.2025г. по гр.д. № 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, 4 гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков – Корсаков“ № 68, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 949,91лв. с ДДС, от които 436,31лв., представляващи разликата между присъдените 240лв. с ДДС от общо дължимите 676.61лв. с ДДС по ч.гр.д. № 43818/2024г. по описа на СРС, както и 513,30лв., представляващи разликата между присъдените 480лв. с ДДС от общо дължимите от 993.30лв. с ДДС по гр.д. № 55132/2024г. по описа на СРС, 174 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5