Решение № 4422 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4422 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100505868 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, длъжник по изп.д. № 20257880400220 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу разпореждане от 22.04.2025 г. в частта, с която съдебният изпълнител отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 300 лв. Жалбоподателят поддържа, че единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което и съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС дължимото възнаграждение следвало да бъде в размер на 200 лв. Не били осъществени процесуални действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г., поради което дължимо било възнаграждение само по т. 1 от посочения текст. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Е.С.Л., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище 1 за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изп.д. № 20257880400220 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, е образувано по молба от 04.04.2025 г. на Е.С.Л., чрез пълномощник адв. К.М. от САК, въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2025 г., издаден по адм. дело № 3769/2023 г. на АССГ, съгласно който СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на взискателя разноски за производството пред АССГ в размер на 10 лв. – държавна такса, и 800 лв. – адвокатски хонорар, както и разноски за касационната инстанция в размер на 70 лв. – държавна такса, и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Молбата за образуване на изпълнителното дело е нередовна – в нея не е посочен изпълнителен способ, нито е извършено възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Поискано е събиране на сумите по изпълнителния лист, както и разноските в изпълнителното производство.

Към молбата е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което взискателят упълномощава адв. К.М. да го представлява в изпълнителното производство, образувано за събиране на вземанията по изпълнителния лист. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 03.04.2025 г., съгласно който за процесуално представителство е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв. Посочен е начин за плащане в брой. Не е удостоверено плащане на възнаграждението, посочено е „след събирането й от ЧСИ“.

На 07.04.2025 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 10.04.2025 г. длъжникът подал възражение, с което поискал редуциране на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя на 200 лв. по съображения, изложени и в жалбата.

След становище по възражението от взискателя, с обжалваното разпореждане от 22.04.2025 г. съдебният изпълнител намалил адвокатското възнаграждение на 300 лв. и оставил без уважение искането за намаляването му до размер от 200 лв.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.

С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ бр. 14 от 2025 г.) в относимата й за спора и сега действаща редакция, за защита по изпълнително дело е предвидено, че 3 минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение п о чл. 7, ал. 2, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според материалния интерес.

Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.

Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на делото, количеството извършена работа – в този смисъл определение № 2813 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 2053/2024 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., І ТО на ВКС, определение № 2609 от 10.10.2024 г. по т. д. № 1883/2024 г., І ТО на ВКС, цитираната в тях друга практика и много други.

В случая по изпълнителното дело не са представени доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено от взискателя на пълномощника му, с оглед на което незаконосъобразно ЧСИ е приел такова да се дължи от длъжника към 22.04.2025 г. Освен това по арг. чл. 426, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител не е надлежно сезиран, а не е дал и указания за отстраняване на нередовността на сезиращата го молба. Доколкото обаче с жалбата се признава дължимостта на възнаграждение до размера от 200 лв., и съобразно диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК, възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 200 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА разпореждане от

22.04.2025 г. по изп.д. № 20257880400220 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на 4

КЧСИ, в частта, с която с която съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до 200 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимото от длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА на взискателя Е.С.Л., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20257880400220 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, както следва: от 300 лв. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5