Акт от 05.10.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№500

05.10.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Й. Попова…………………………………………………………………..

Прокурор:………………………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело № 239 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Предмет на разглеждане по делото е оспорването на Д.Н.Д. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г. издаден от Директора на

Областна Дирекция на Държавен фонд

„Земеделие“, гр. Хасково.

Първоначално депозираната в съда жалба, по повод на която е образувано настоящото производство е била насочена против мълчалив отказ на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд“Земеделие“ –Хасково да изплати сумата по втора заявка за плащане по договор № 26/112/06044/15.02.2010г.

Впоследствие по жалба на оспорващия против Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г. издаден от Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Хасково в АдмС-Хасково е образувано адм.дело № 418/2020г. по описа на съда.

С Определение от 28.05.2020г. производството по адм. дело № 418/2020г. е било присъединено към производството по адм. дело № 239/2020г., за разглеждане в общо производство.

С определение от

24.06.2020г. по адм.дело № 239/2020г. на съда, е прието, че след депозиране жалбата срещу мълчаливият отказ, е последвал изричен отказ на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“ - Хасково да изплати на жалбоподателя сумата по подадената от същия втора заявка за плащане с № 26/112/06044/3/1 от 15.03.2013г., материализиран в АУПДВ № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г., поради което и по аргумент от предвиденото в чл. 58, ал.3 от АПК и това в т.8 от Постановление № 4/22.09.1976г. по гр.д. № 3/1976г. на Пленума на ВС, за предмет на оспорването е приет именно процесният АУПДВ.

В жалбата против обжалваният акт се излага фактическа обстановка по случая. Сочи се, че между оспорващия и ответника е сключен договор № 26/112/06044/15.02.2010г. по силата на който на последния била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни цели и дейности, заложени в бизнес - плана по проект 26/112/06044 и включени в Приложение №1 към договора. Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил всички свои задължения по този договор, като първото заплащане в размер на

24 446 лева е било осъществено надлежно. В определения в споразумението към договора срок - на 15.03.2013г., жалбоподателят направил заявка за второ плащане в размер на 24 446 лева, но ответникът не се произнесъл по нея. Атакуваният

АУПДВ № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г. бил издаден след като с влязло в сила Решение по адм.дело № 363/2016г. на АдмС - Хасково административният орган бил задължен да се произнесе по втората заявка за плащане, и след последваща кореспонденция между страните .

Жалбоподателят твърди, че е направил в срок изискуемата по договора и споразумението инвестиция, като са налице документи - фактури, доказващи направените плащания - в размера определен по договора и споразумението по него. Същевременно, според оспорващия, ответникът не изпълнил задълженията си произтичащи от нормата на чл.26, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013г.,като дори извършил незаконосъобразно проверка по т. 2 на чл.26, ал.1 от Наредба № 9/2008г. повече от година след подаване на втората заявка по договора. Междувременно стопанството на жалбоподателя останало без каквото и да било финансиране, при положение, че същото следвало да бъде извършено в четиримесечен срок от подаване на втората заявка за плащане. Според оспорващия това нарушение от страна на ДФ“Земеделие“ не следвало да води до понасяне от негова страна на неблагоприятни правни последици.

Сочи се, че в случая следвало да бъде взето предвид обстоятелството, че към датата на подаване на втората заявка за плащане - 15.03.2013г. всички изисквания по този договор са били изпълнени, тъй като съгласно представеният бизнесплан размерът на стопанството при кандидатстване следвало да бъде 2 ИЕ – т.е. 0.07ха и да бъде увеличен с 5 ИЕ – 0.175 ха, като стане 7 ИЕ – т.е. 0.245 ха. Съгласно заявката за второ плащане подадена в Областна дирекция Хасково на ДФ“Земеделие“ – РА, в договорно и установеният срок с вх. № 02-260-6500/1483 от 15.03.2013г.(обстоятелство потвърдено с решение № 7596/21.05.2019г. на Върховен административен съд), размерът на увеличението бил 0.189 ха, съответно размерът на стопанството към датата на кандидатстване за второ плащане бил 0.259 ха – т.е. с 0.014 ха повече от необходимото. Този факт бил отразен и в подаваните в Общинска служба Земеделие, с. Стамболово анкетни карти, като били представени и документи за закупени разсади и колове за ограждения.

Неправилно според оспорващия с уведомително писмо № 01-260-6500/964 от 13.12.2019г. на ДФ“Земеделие“, ответникът изисквал отново да представи същите документи, които вече били представени при подаване на втората заявка през 2013г. Договор № 26/112/06044 от 15.02.2010г. бил изтекъл на 15.02.2015г., след която дата не можело повече да се изискват каквито и да било документи и да се правят проверки.

Твърди се също, че изграждането на разсадника за който жалбоподателя бил кандидатствал, се третирал от Наредба № 80/22.06.2006г. за производство и търговия на размножителен материал от декоративни растения, извършвана между държавите членки на Европейският съюз, а не от общите разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал и изискванията, на които трябвало да отговарят производителите на размножителен материал от декоративни растения, били посочени в глава 3 - та на Наредба № 80, а не в цитираната в писмото на ответника Наредба № 9.

Излагат се и доводи, че с атакуваният акт ответникът се позовавал на споразумение от 06.11.2014г. към договора с ДФ“Земеделие“, като в същото време нелогично се посочвало, че проверката била осъществена на 25.03.2014г., т.е. повече от 8 месеца преди сключване на споразумението към договора. Неправилни в тази връзка били и изводите на ответника сторени на стр.2, абзац 9 и 10.

По изложените в жалбата съображения се моли съдът да отмени оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд

„Земеделие“, гр. Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което се моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждането на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2009г. Д.Д. подал в ДФ“Земеделие“ заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с обща обработваема площ на стопанството 5.501 дка, находящо се в имот № 273001, с. Царева поляна, общ Стамболово, от които 4.801 дка угар и 0.700 дка разсадник трайни насаждения. Съгласно приложеният към същото бизнесплан, стопанството било предвидено за създаване на разсадник с декоративна растителност на арендовани земи за 6г. в землището на с. Царева поляна, обл. Хасково, като началният икономически размер на стопанството в икономически единици бил 2.17 ИЕ, а към периода на проверка изпълнението на бизнес плана както и към петата година посочена в същия е заложено да бъде увеличено с 5ИЕ - 7.61ИЕ.

На 15.02.2010 г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и Д.Н.Д. като „ползвател“, бил сключен Договор №26/112/06044/15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът бил сключен на основание чл.21, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката. В т.1.1 от Договора е предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №26/112/06044 и включени в Приложение №1. В т.2.2 от Договора е предвидено помощта да се изплаща на два етапа, като второто плащане (т.2.4), в размер на 24 446 лева – при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Според т.4.4 от Договора, Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в изброени случаи, включително когато:б.“а“- ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнени в бизнесплана в срока по т.3.1, или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени и б.“б“ - когато ползвателят когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с три икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнесплана. Според т.4.13, Фондът се задължава да изплати на ползвателя, предвидената в т.2.4 от този договор финансова помощ в срок от четири месеца от постъпване на заявката за второ плащане, заедно с всички необходими документи. В т.3.1 от Договора е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 15.02.2013г., а в т.5.1 – че заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по - късно от един месец след изтичане на срока по т.3.1.

Първото плащане по договора е оторизирано с писмо РОТ

№26/112/06044 от 22.03.2010г. на ДФ“З“ и видно от уведомително писмо изх.№ 01-6500/9394 от 15.04.2010г. сумата в размер на 24 446 лева е изплатена на 31.03.2010г. По делото са представени и документи за извършено на 31.03.2010 г. първо плащане по договора в размер на 24 446 лева.

Под вх.№02-260-6500/1483 от 15.03.2013 г. в Държавен фонд „Земеделие“ ОД – Хасково е регистрирано с поставен щемпел, подписаното от Д.Н.Д.

Придружително писмо към Заявка за плащане по Мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ УРН 440538 и Договор 26/112/06044, ведно с изброените в писмото документи. На

02.04.2013г. под вх. № 02-260-6500/1483#1 жалбоподателя е депозирал в ДФ“Земеделие“ заявление, с които поискал да му бъдат предоставени причините, поради която не е приложена разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № 9 по отношение подадената от него заявка за второ плащане.

С Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/1483 от

16.04.2013г. на Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, Д.Д. е бил уведомен, че проектът му е недопустим за разглеждане и сключеният договор № 26/112/06044 от 15.02.2009г. е обявен за нищожен, за което вече е бил уведомен с цитирани номера на писма. Посочено е, че поради тези съображения същия няма право да подава заявка за второ плащане и не могат да бъдат прилагани разпоредбите на глава Четвърта раздел I, вкл. чл.25, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. на МЗХ

По жалба на Д.Н.Д. против мълчалив отказ на Директор на ДФ „Земеделие“ към Разплащателна агенция гр.София, чрез Областна дирекция град Хасково по Заявка за второ плащане по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ УРН 440538 и Договор 26/112/06044 от 15.02.2010 г., подадена с вх.№02-260-6500/1483 от 15.03.2013 г., е било образувано адм.дело №237/2013 г. по описа на АС – Хасково, изпратено с Определение от 05.11.2013 г. по подсъдност на Административен съд – София-град.