Решение № 449 от 09.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 405/2024
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.261, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 262, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 7/02.01.2024 г., по т.д.№ 2805/2021 г., TO VI-9 състав e осъдил „Интерком.БГ" ЕООД да заплати на „Блик 8” ЕООД, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 ЗЗД сумата 105 289.70 лева, представляващи стойността на извършени строителномонтажни и ремонтни дейности в имот УПИ V-087085, кв.40 по плана на с.Маркоцево, община Горна Малина, област София, по договор от 27.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата напредявяване на иска – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 8 913.99 лева.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Интерком.БГ" ЕООД, което моли въззивният съд да го отмени и да отхвърли предявения иск. Поддържа, че съдът е постановил решение без да събере всички относими факти и доказателства за изясняване на спора, кредитирайки единствено и само твърденията на ищеца, при наличието на опровергаващи писмени доказателства и при съществени процесуални нарушения, нарушавайки принципа на равнопоставеност на страните в съдебното производство. Съдът неправилно отказал допускане на допълнителна задача към ССчЕ. В хода на производството било установено, че всички издадени данъчни фактури, отговарящи на извършени и приети дейности след подписване от двете страни на Актове - Обр.19, неразделна част от фактурите, са платени по банков път. Освен по банков път между страните било налице разплащане с ордери, като последното плащане било от 18.08.2021 г., което опровергавало твърденията в исковата молба, че ответникът е спрял плащането през месец юли 2021 г.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установило, че Интерком.БГ" ЕООД е 1 заплатило всички издадени и получени фактури, които съответствали на протоколите за СМР, приети и подписани от двете страни и дружеството нямало други задължения.
За претендираните суми в размер на 105 289.70 лв. по Договор за извършени строително - монтажни и ремонтни дейности от 27.04.2021 г. от „Блик 8" ЕООД, в съответствие със ЗСч. и ЗДДС, липсвали издадени и осчетоводени фактури. Претенцията по проформа фактурите, които били оспорени с отговора на исковата молба била неоснователна. Имало спор по обема на извършена работа, използвани материали. Работата не била приета по реда на чл.6.1 и чл.6.2, във вр. с чл.4.6 и чл.5.3 от Договора за СМР. Не било доказано възлагането на ответника и изпълнението от ищеца на описаните СМР в протоколи: Констативен протокол от 20.09.2021 г., Акт №7, Акт №1 , който не съответствал на проформа фактурата /такъв имало издаден към фактура № 56/05.05.2021 г., подписан надлежно от двете страни по Договора за СМР/; Акт 0 , Акт № 6 - два броя, Акт №3, неподписани от страната възложител, доколкото ищецът основавал претенцията си на договора от 27.04.2021 г., в който процесните доставки и работи не били описани. Освен, че не била възложена, работата не била и приета изрично или с конклудентни действия.
Проформа фактурите не били подписани и не били достигнали до Интерком.БГ" ЕООД.
Същите не пораждали задължение за плащане на извършени СМР. Издадените и неприети Констативен протокол от 20.09.2021 г., Акт №7, Акт №1 , който не съответствал на проформа фактурата /такъв имало издаден към фактура № 56/05.05.2021 г., подписан надлежно от двете страни по Договора за СМР/; Акт 0 , Акт № 6 - два броя, Акт №3 не установявали възлагане на описаните работи, тъй като вещото лице не установило еднозначна връзка между приетата с акта работа и претендираните от ищеца материали и услуги по протокола.
Съдът неправилно приел, че не е налице прекратяване на сключения договор за СМР, на база представено Уведомление с дата 19.08.2021 г.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението било дължимо след приемането на работата като в конкретния случай работата не била приета и падежът на задължението за плащане на възнаграждението за същата не бил натъпил, поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение върху всяка една от главниците по проформа факурите.
Заплатените суми в брой били в общ размер на 62 517.64 лева, като ищецът не ги е оспорил, но по делото не било ясно дали тази сума е включена в първоначалната претенция, к акто и дали тези суми са включени в проформа факурите, за които в нарушение на процесуалните правила не била допусната допълнителна задача към ССчЕ.
Съдът не изложил мотиви дали приема плащанията по следните разписки: разписка №1/09.05.2021 г. за събаряне на ограда - сумата от 11 600 лева в брой; разписка № 2/23.06.2021 г. за монтаж на фаянс и теракота, сумата от 6 200 лева в брой; разписка № 3/24.06.2021 г. за покупка и доставка на арматура, сумата от 9 721 лева в брой; разписка № 4/03.07.2021 г. за скеле - доставка и монтаж, сумата от 4 000 лева в брой; разписка № 5/05.07.2021 г. за топлоизолация, сумата от 5 850 лева в брой; разписка № 6/07.08.2021 г. за топлоизолация , сумата от 5 000 лева в брой; разписка № 8/18.08.2021 г. за топлоизолация сумата от 2000 лева в брой; разписка № 9/19.08.2021 г. за кофраж ограда - 8 000 евро; разписка № 10/19.08.2021 г. за дървена облицовка 3 ет. сумата от 2 500 лева.
Жалбоподателят не оспорва, че извършените СМР могат да бъдат установявани дори и когато не са съставени изобщо актове и протоколи по реда на Наредба №3 от 31.07.2003г., но по силата на Договор от 27.04.2021 г., раздел VI „Предаване и приемане" се изисквало предаването да става с приемо-предавателен протокол - Акт Обр.19, подписан от страните. В тази връзка съдът неправилно не кредитирал и изводите на вещото лице в СТЕ, в частта, с която поради липсата на актове в хода на строителството, установената работа се приемала за неизвършена.
Въззивникът поддържа, че разполага с писмени доказателства за реализация на същите СМР от трети лица, различни от ищеца в прозводството, но те не били приети от съда в нарушение на процесуалните правила. Съдът неправилно приел за преклудирани 2 доказателствените искания. Същите били заявени във връзка с разпределена доказателствена тежест и опровергаващо твърденията на насрещната страна.
В решението не било посочено от кои факти и обстоятелства е прието, че дейностите по описаните актове и съставени проформа фактури, са извършени.
Допуснатата съдебна компютърна експертиза установила, че между страните е водена подробна кореспонденция, но не и че въпросните проформа - фактури са достигнали до страната. Вещото лице не е установило приложени документи към имейлите, поради което съдът неправилно приел, че спорните проформа фактури са изпратени в електронен вариант.
Съдът неправилно приел, че на ответника е връчено уведомление за плащане с изпратената нотариална покана. Интерком.БГ" ЕООД оспорил връчването, тъй като същата била изпратена на адрес, на който възложителят знаел, че няма лице, което да получи поканата. Цялата комуникация между страните била по електронен път и по телефон.
Уведомяването с нотариална покана с дата 02.11.2021 г. сочело на недобросъвестност, при положение че нямало отправено искане за плащане, изпратено по електронен път и при знание, че управителят на Интерком.БГ" ЕООД не е български гражданин и живее постоянно в чужбина. Това показвало единствено желание документите да не бъдат получени.
Неправилни били изводите на съда по отношение възраженията на „Интерком.БГ“ ЕООД за недостатъци на възложената работа. Съдът не дал възможност за установяване на същите, приемайки искането за преклудирано.
Във връзка с показанията на свидетеля Х. С. Д. жалбоподателят представил доказателства, установени от органите на приходната администрация, че същият не е работил нито по трудов, нито по граждански договор в ищцовото дружество. Съдът не изложил мотиви, защо кредитира неговите свидетелски показания, след като този свидетел не бил работил на обекта.
С отговора на исковата молба ответникът поискал разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което не било допуснато.
Въззиваемият „Блик 8” ЕООД не взема становище по подадената въззивна жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Блик 8” ЕООД срещу Интерком.БГ" ЕООД , с която твърди, че на 27.04.2021 г. между страните е сключен договор за извършване на основен ремонт, топлоизолация на къща и гараж и изграждане на масивна ограда в имот, представляващ УПИ V-087085, кв.40, по плана на село Макоцево, община Горна Малина, област София. При подписването на договора бил уговорен видът на ремонтните работи, тяхното количество и единична стойност - отразени в Приложение № 1 и 2 към договора. Работата в обекта, съгласно договора, започнала непосредствено при подписването на договора, като първоначално там била определена бригада от 5-6 човека. Едновременно се изпълнявали ремонта на къщата и гаража топлоизолация, шпакловане, боядисване и др., както и подготовка за изграждането на масивната ограда на имота. След приключването на даден етап от работата се издавала фактура с акт 19 и същата била плащана своевременно от възложителя. На 10.06.2021 г. представителя на възложителя Д. П. поискала да се ускорят дейностите и да бъдат включени повече хора, с цел по-бързо приключване на ремонтните дейности в имота. По тази причина 3 бригадата била увеличена двойно. През втората половина на месец юли 2021 г. възложителят престанал да плаща, въпреки че ищецът продължавал да работи и да изпълнява ангажимента си към него. В продължение на два месеца били извършени следните дейности: към 22.07.2021 г. е изпълнена топлоизолация на къщата и гаража и е закупен и използван кофраж за изливане бетон на оградата, към 11.08.2021 г. - ремонт на тавански етаж с монтаж OSB на под и таван, към 14.08.2021 г. - закупени и доставени материали, към 20.08.2021 г. - направен гипс-картон на таван, стени и куфари, към 28.08.2021 г. извършена шпакловка на стълбище и тавански помещения, към 08.09.2021 г. изпълнен монтаж на оградата с бетонови тухли. За всяка една от тези дейности била издавана фактура и Акт 19, които били представяни от инженер Т. Н. и изпращани на електронния адрес на възложителя, описан в договора - [email protected]. На 20.09.2021 г. при отиване на работа Т. Н. установил, че всички ключалки в имота са със сменени патрони и ищецът няма достъп до същия. Опитите за свързване с Д. П. били безуспешни, поради което бил съставен констативен протокол, установяващ това обстоятелство. В обекта останало оборудване и машини на обща стойност от 3 300 лв. В продължение на месец ищецът напразно опитвал да се свърже с възложителя на посочените в договора телефон и мейл адрес. На 02.11.2021 г. изпратил Нотариална покана, в която отново било описано подробно извършеното и стойността на неплатените фактури за извършената работа. На 24.11.2021 г. е съставен протокол от Нотариус Г. per. № *** на НКРБ, с който било установено, че на уговорената дата не се е явил представител на дружеството.
До момента на прекратяването на договора от страна на Интерком.БГ" ЕООД на 20.09.2021 г. извършените, но неплатени дейности били на стойност 105 289. 70 лева. С молба от 04.02.2022 г. ищецът е уточнил, че за всички извършени, но неплатени дейности по Договора от 27.04.2021 г. са съставени проформа-фактури и Акт. Обр.19. В молбата подробно са описани и е уточнено съдържанието на всяка една проформа–фактура.
Ищецът е поискал от съда да осъди Интерком.БГ" ЕООД, да заплати на „Блик 8” ЕООД сумата 105 289.70 лева, представляващи стойността на извършените строително монтажни и ремонтни дейности в имот УПИ V-087085, кв. 40, по плана на село Макоцево, община Горна Малина, област София, по Договор от 27.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на завеждането на иска до окончателното плащане на задължението и направените разноски за делото.