Определение № 724 от 22.10.2025, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Шумен, 22.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20253630201787 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д ал.1 от ЗАНН.

С Определение №648/23.09.2025г. настоящият състав е прекратил производството по АНД №1787/2025г.

В срока за обжалване е депозирана молба от В. Г. А., чрез адв. Б.С., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя, в която излага, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за които към жалбата са били приложени доказателства - адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. Моли бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е бил надлежно връчен на наказващия орган на 13.10.2025г. чрез представител на АНО , като в едноседмичния срок, изтекъл на 20.10.2025г. не е постъпил отговор по делото.

Молбата е подадена в срока по чл.248 ал. 1 от ГПК, от заинтересована страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира направеното искане за основателно.

Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 ал.3 от АПК е регламентирано, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответната страна има право на разноски, освен ако с поведението си е дала повод за завеждане на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение като за неуредените въпроси чл.144 от АПК препраща към ГПК.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, в случай че са изрично и своевременно поискани. Съдът не е задължен служебно да се произнесе по възлагане на разноските.

Разпоредбите на чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.4 от ГПК предвиждат правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установяват обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда.

Производството по настоящото дело е прекратено, доколкото ЕФ срещу който е била подадена жалбата е бил анулиран и не може да бъде предмет на проверка. В конкретният случай съдът е прекратил производството в закрито съдебно заседание и в тази хипотеза устни състезания не могат да бъдат провеждани, поради което най-късният момент, в който страната следва да заяви искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадения ЕФ е с първото си процесуално действие непосредствено след узнаването на акта за приключване на производството.

В настоящия случай жалбоподателят е заявил претенцията си за разноски още със жалбата, поради което искането е допустимо.

От материалите по преписката се установява, че процесния ЕФ е бил анулиран, след 1 извършената проверка инициирана по повод подадената жалба, при която е установено, че същият е незаконосъобразно издаден на жалбоподателя. Следователно е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с поведението на жалбоподателя.

Тъй като жалбата е била изготвена от адв. Б.С., жалбоподателят е бил представляван пред районния съд от упълномощен адвокат с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лв., видно от приложените адвокатско пълномощно / стр.6/ и договор за правна защита и съдействие/ стр. 7/, поради което искането се явява основателно.

Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1/2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, при материален интерес до 1 000 лв., както е в процесния случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв., т.е . договореното и платено възнаграждение от жалбоподателя в случая е под минималния размер, поради което възражението за прекомерност на ответната страна заявено в придружителното писмо се явява неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение №648/23.09.2025г. по АНД №1787/2025г. по описа на ШРС, като: ОСЪЖДА ОДМВР - Шумен да заплати на В. Г. А., ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение.

Настоящото определение е неразделна част от Определение №648/23.09.2025г. по АНД №1787/2025г. по описа на ШРС.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

2