Определение № 379 от 27.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Бургас, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Р. К. Калиманова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500281 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. К.“ № ** чрез пълномощник адвокат Р. Д. С. от Адвокатска колегия - Б., с адрес на кантора: гр. Б., ул. „Х. К.“ № **, ет. * против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1696 от 12.06.2026 год. по гр. дело № 809/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му като длъжник, отправена против действията на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ с район на действие- Окръжен съд-Бургас, по изпълнително дело №20238050401381, изразяващи се в насрочване на опис на недвижим имот на Н. за дата 26.02.26г.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Изразява несъгласие с аргументите на първата инстанция, че искането за замяна на един обект, спрямо който е насочено изпълнение с друг, следва да бъде разгледано от ЧСИ по същество, а ако последният откаже да изпълни молбата на длъжника, отказът не подлежи на съдебен контрол, тъй като не попада в хипотезата на чл.435 от ГПК. Страната акцентира, че вече е поискала от ЧСИ изпълнението да бъде насочено към апартамент № 7, тъй като е проектирала апартамент № 15 с предназначение да се ползва като единствено жилище. Искането не било взето предвид, което наложило и воденето на настоящото производство, за да направи съдът съответната преценка и да го уважи като основателно. Длъжникът счита, че има правото да прецени спрямо кое имущество да бъде насочено принудителното изпълнение, още повече, че правата на кредитора били еднакво гарантирани и от проданта на предложеното друго жилище - апартамент № 7. Изтъква, че апартамент №5 е специално съобразен с изискванията на длъжника за жилище и за това се счита за негово основно и единствено задоволяващо жилищните му нужди такова. За това и на основание чл.443 от ГПК длъжникът бил предложил на ЧСИ изпълнението да бъде насочено към апартамент № 7, който да бъде продаден, като средствата от продажбата да погасят част от задълженията му, но искането не било уважено. Страната не оспорва описа като изпълнително действие, а насочването на описа към апартамент № 15, вместо към предлагания за продажба апартамент № 7.

В обобщение моли съдът да постанови определение, с което да отмени ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1696 от 12.06.2026 год. по в. гр. дело № 809/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, оставило жалбата на страната без разглеждане и да разпореди спазването на направения от длъжника избор на обекта за изпълнение, за което чл.443 от ГПК му осигурява възможност. Не ангажира нови доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ответника по нея- взискател по горепосоченото изпълнително дело- „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Московска“ №19 чрез ю.к. Р.А. със съдебен адрес: гр. София, 1 бул.“Витоша“ №15,ет.2 .В отговора жалбата се сочи за неоснователна и се моли да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при условие на евентуалност – да бъде оставена без уважение, като неоснователна, необоснована и недоказана, респективно обжалваното определение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Страната поддържа изложените от ОС-Бургас съображения за недопустимост на обжалването. Излага доводи и по същество, като твърди, че се е съобразила с даденото от длъжника предложение за насочване на изпълнението към друг недвижим имот, съгласила се е за отмяна на насрочения за 26.02.26г. опис и е приела да бъде изготвена експертна оценка от независим оценител за пазарната цена на двата притежавани от длъжника апартамента.Обаче окачествява поведението на длъжника след изготвянето на оценъчните експертизи на ап.15 и ап.7- да оспорва констатациите и да иска ново независимо оценяване, въз основа на което да заплати разликата в стойността на двата имота, за недобросъвестно упражняване на процесуални права в изпълнителното производство, целящо неоправдано протакане на процеса. Ето защо и приемайки, че този имот е на по- висока стойност и ще задоволи по добре интереса му, кредиторът държи на изпълнение спрямо ап.15. Счита също, че чл.443 от ГПК дава само възможност на длъжника да избере имущество, върху което да се насочи изпълнението, но преценката за това е възложена на ЧСИ и не подлежи на съдебен контрол.

Изтъква също, че принципно длъжникът отговаря с цялото си имущество спрямо своя кредитор, а правото да избере способ и активи за удовлетворението си, принадлежи на последния. Не ангажира нови доказателства.

Проверката по чл.275 от ГПК, извършена от БАС сочи частната жалба за допустима и редовна, като подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения в закона процесуален преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната въззивна инстанция, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Апелативен съд-Бургас намира жалбата за неоснователна , като съображенията за това са следните:

Производството пред БОС е било образувано по жалбата на Н. Н.- длъжник по изп.д.

№20238050401381 по описа на ЧСИ Станимира Николова, чрез процесуален представител – адв.

Р.С. от *АК, срещу действията на посочения съдебен изпълнител по същото дело, изразяващи се в насрочен опис на недвижим имот, собственост на жалбоподателя за 26.02.26г.

По повод обжалването е постъпило становище от взискателя по изпълнението- „Банка ДСК“АД, с което жалбата е сочена за недопустима, а по същество се излагат евентуални доводи и за нейната неоснователност.

Постъпили са на основание чл.436, ал.3 от ГПК и мотиви на ЧСИ Ст.Н.а, сочещи жалбата за недопустима, а при евентуалност – за неоснователна, като се излагат подробни съображения.

С обжалваното определение ОС-Бургас е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима, т.к. преценката на ЧСИ за уважаване на молбата на длъжника по чл.443 от ГПК не подлежи на инстанционен контрол, видно от хипотезите, залегнали в чл.435,ал.2 от ГПК, а и защото атакуваното процесуално действие не е било извършено- то е отложено за друга дата и реално предприетото не е предмет на настоящото обжалване.

Апелативният съд намира обжалваното определение за правилно.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от ОС-Бургас на база събраните в производството данни, от становището на ЧСИ Николова, депозирано пред първа инстанция и от отговора на взискателя-ответник.

Изпълнително дело 20238050401381 е образувано пред ЧСИ Николова по молба на банката от 27.07.23г. за прехвърляне на делото, образувано преди това по нейно искане пред ЧСИ Наско Георгиев, въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист от 02.11.11г. по ч.гр.д.№ 9242/11г. по описа на РС-Бургас, срещу длъжник Н. Н., за следните суми: 114570 евро- главница, ведно със законната лихва от 28.10.11г. до изплащането й, за договорна лихва от 16 171,85 евро, за санкционираща лихва от 6203,35 евро и за 8485,25 лв. разноски по делото.

Изпълнението е насочено към недвижими имоти на длъжника, като един от тях е СО в сграда, с идентификатор 67800.503.***.*.**, находящ се в гр. С., община С., обл. Бургас ,м. „М.“, ет. *, ап. ** с площ по документи от 69.86 кв.м., ведно с открита тераса от 99,69 кв.м.,ведно с прилежащо складово помещение- изба №5 и със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

2

С призовка за принудително изпълнение от 05.02.26г., длъжникът е уведомен от ЧСИ, че по молба на взискателя изпълнението е насочено върху горепосочения имот, като на дата 26.02.26г. от 11.00 часа ще се извърши опис на същия.

Жалбоподателят е потвърдил получаването на горната на 06.02.26г. в жалбата си до ОСБургас, подадена в срок – на 13.02.26г.и е заявил, че предлага изпълнението да се насочи към друг негов имот, находящ се в същата сграда с идентификатор 67800.***.***.*-представляващ апартамент №7 с по- малка квадратура, ведно с доплащане на разликата в цената на по-големия имот. Помолил е ЧСИ за отмяна на насрочения за 26.02.26г. опис.

Предложението е сведено от ЧСИ до знанието на взискателя, който в отговор е депозирал становище от 20.02.26г. с молба за отлагането на описа на апартамента и с искане за назначаване на независим оценител на двата имота. Заявил е че в зависимост от неговите констатации и за да не се насрочва публична продан на ап.15, иска в 7-дневен срок длъжникът да посочи сумата, която ще доплати като разлика в стойността му спрямо по-малкия апартамент.

На 23.02.26г. ЧСИ е изпратил уведомление по ел. път до адв. Р.С., че описът е отложен за дата 22.04.26г.от 11.00 часа. На 27.02.26г. е назначена и оценъчна експертиза на ап.7 и ап.15, изготвена и представена по изпълнителното дело, съгласно която е установена разлика в стойността на двата имота от 14 600 евро в полза на ап.15.

На 24.03.26г. длъжникът е изразил пред ЧСИ несъгласие с така направените оценки, поискал е изготвянето на втора независима експертиза за оценка на двата имота, след сравнение на резултатите от която с първоначалната заявява, че ще заплати съответната разлика в стойността на имотите на кредитора си.

Взискателят намира искането за отлагане на оценяването и плащането от страна на длъжника за недобросъвестно, поради което моли за продължаване на спрените по повод горните искания на длъжника изпълнителни действия.

След това ЧСИ е извършил опис на ап.15 на новата дата и е назначил повторна експертиза за оценката на същия имот от друго вещо лице.

При тези данни и като съобразява петитума на отправената до БОС жалба , съдът приема, че действителният спор между страните по изпълнителното дело е не за правилността на техническото действие- опис на недвижим имот, макар жалбоподателят формално да го атакува, а е насочено срещу неприемането от ЧСИ на волята му да поиска замяна на обекта, върху който да се насочи принудителното изпълнение по висящото пред ЧСИ Ст.Н.а производство, на основание чл.443 от ГПК.

Предвид горното, Апелативен съд - Бургас заявява следното:

С оглед предприетото в понастоящем действащия ГПК ограничение на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, сведено до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от изрично определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, се изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Така обжалването на насрочен опис на недвижим имот в производство по принудително изпълнение е недопустимо, защото това действие не се предвижда като подлежащо на самостоятелен инстанционен контрол по инициатива на длъжника в никоя от хипотезите на чл.435, ал.2 от ГПК.Следователно длъжникът няма право на жалба срещу това действие, предприето от ЧСИ в образуваното изпълнително производство.

Извън това следва да се съобрази също обстоятелството, установено и от БОС, че обжалваното по делото процесуално действие въобще не е било осъществено от ЧСИ. Напротивто е било отложено за друга дата, реалното му провеждане на която не е предмет на настоящото обжалване.Следователно изобщо липсва действие и акт на ЧСИ, които да бъдат атакувани.

На следващо място практиката на ВКС (вж. - Решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., Решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.)приема, че съдебният изпълнител не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. За да се освободи от тази произтичаща от закона зависимост, последният разполага само с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга негова вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение.Обаче съдебният изпълнител(СИ) 3 не е обвързан от искането и законът му дава право да прецени дали предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя или не, а отказът му да се съобрази с молбата не подлежи на обжалване- не е посочен в някоя от хипотезите на чл.435, ал.2 от ГПК.