Решение № 522 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110163345 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „С Ф А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Е. Г.,против С. Б. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 574,75 лева,представляваща вземане за данък превозно средство и 166,71 лева мораторна лихва.

В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за лизинг № 28499/15.08.2005 г.,съгласно който на ответника П. е предоставен автомобил марка пежо модел 407,а съгласно сключения договор за лизинг лизингополучателят е задължен да заплаща данъка върху моторното превозно средство. Сочи се,че за периода 2020 г.до 2024 г. данъкът е заплатен от ищеца,неговият размер възлиза на по 114,95 лева годишно,т.е. 574,75 лева общо. С оглед обстоятелството,че данъкът не е заплатен,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 166,71 лева,считано от падежа до предявяване на иска. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът С. Б. П. чрез назначения особен представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани като твърди,че срокът на договора е изтекъл през 2007 г.,при което е съществувала възможност за прехвърляне правото на собственост върху автомобила. Твърди се,че данъчно задължен е собственикът на автомобила,сочи се,че липсват доказателства за размера на данъчното задължение. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

1

Приет е лизингов договор № 28499/15.08.2005 г.,сключен между „С Ф А“АД и С. Б. П.,по който последната погасителна вноска е дължима на 05.08.2007 г. Съгласно чл.7.4 от договора лизингополучателят заплаща данък превозни средства по ЗМДТ.

Според приемо-предавателен протокол от 15.08.2005 г. автомобил марка пежо е предаден от представител на „С Ф А“АД на С. Б. П..

От свидетелство за регистрация на автомобил пежо с рег.№ ***** се установява,че е собственост на „С Ф А“АД.

Приети са преводни нареждания,с които „С Ф А“АД заплаща дължим данък МПС върху превозни средства по опис.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че договорно правоотношение съществува,от установяване уговорените права и задължения,при което при липса на доброволно изпълнение от една от страните по договора насрещната страна по договорното правоотношение може да предяви иск за реално изпълнение.

Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствена тежест,установено съгласно чл.154 от ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно доказване,че договорно правоотношение съществува и поражда задължение за ответника,а при установяване на тези обстоятелства ответникът е длъжен да докаже,че е изпълнил или да докаже,че не дължи изпълнение. Диспозитивното начало в гражданския процес задължава съда да се произнесе в рамките на предявеното от страната искане,т.е. ако паричната сума е претендирана на договорно основание съдът е длъжен да се произнесе дали има сключен между страните договор и дали договорът поражда задължение за ответната страна. Когато от анализа на доказателствата по делото не се установява,че договор съществува,съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция. Софийският районен съд счита,че предявената искова претенция за присъждане на главница,представляваща данък върху моторно превозно средство за периода 2020 -2024 г. подлежи на отхвърляне. Задължен за заплащане на данък за превозно средство е собственикът съгласно чл.53 от ЗМДТ. В конкретния случай от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС се установява,че автомобилът е собственост на ищцовото дружество. При това положение съдът приема,че иск за осъждане на ответника да заплати данък върху МПС е недоказан по основание и подлежи на отхвърляне. Изводът на съда не се променя предвид представения с исковата молба договор за лизинг,защото същият е срочен и действа за периода м.08.2005 г. до м.08.2007 г. Действително клаузата на чл.7.4 от договора поражда задължение за лизингополучателя да заплаща данъка върху моторно превозно средство,но тази договорна клауза намира приложение за времето на действие на договорното правоотношение и не се явява приложима за периода след изтичане срока на договора за лизинг. Софийският районен съд счита,че при отчитане разпоредбата на чл.345,ал.1 от ТЗ и на договорните клаузи,с изчитането срока на договора за лизинг възникват две възможности – за прехвърляне собствеността на автомобила от лизингодателя на лизингополучателя или задължение за лизингополучателя да върне на лизингодателя автомобила,за който е сключен договор за лизинг,без да може 2 да бъде счетено,че продължава действието на договора за лизинг,сключен между страните. С оглед това,че срокът на договора за лизинг е изтекъл преди периода 2020 г. до 2024 г.,за който период ищецът претендира от ответника суми за заплатен данък върху МПС,съдът счита,че искът е недоказан по основание,защото договорната клауза,на която ищецът се позовава,не може да бъде прилагана за периода след прекратяване на договора,а същевременно законът еднозначно регламентира,че данъкът е платим от собственика.

Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът за главницата е недоказан и подлежи на отхвърляне.

Съдът счита,че искът за заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД също подлежи на отхвърляне,тъй като макар да е самостоятелен иск,този иск има акцесорен характер – за да бъде уважен този иск,следва да съществува парично вземане. С оглед това,че искът за главница е отхвърлен,то и искът за мораторна лихва върху претендираната главница също подлежи на отхвърляне. Отделно от това,налице е и още едно основание за отхвърляне на този иск – ищецът не доказва да е канил ответника,с което да го постави в забава относно заплащане на задълженията за данък върху МПС.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „С Ф А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Е. Г.,против С. Б. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С, за осъждане на ответника да заплати сумите от 574,75 лева ( петстотин седемдесет и четири лева седемдесет и пет стотинки ),представляваща вземане за данък превозно средство и 166,71 лева ( сто шестдесет и шесст лева седемдесет и една стотинки ) мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 23.10.2024 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3