Решение № 32 от 14.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500473 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 121/4.10.2021 година по гр. д. № 173/2021 година на Окръжен съд Габрово Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Г. Г. сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, точка 12, във връзка с чл. 129, ал. 2 от НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 26.03.2021 година до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер като неоснователна и недоказана.

С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Г. Г. сумата 400 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, точка 12, във връзка с чл. 129, ал. 2 от НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 26.03.2021 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

1

Със същото решение е отхвърлена претенцията заплащане на обезщетение за имуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер като неоснователна и недоказана.

С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Г. Г. сумата 1 082.50 лева –разноски, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор в Окръжна прокуратура Габрово против Решение № 121/4.10.2021 година по гр. д. № 173/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Във въззивната жалба се излага, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено – не е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съставът на Окръжен съд Габрово не е направил преценка на доказателствата, не е проследил осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е изложил мотиви за причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди в личния, социалния и професионалния живот на ищеца; показанията на свидетелите не са ценени съобразно чл. 172 от ГПК. Присъденото обезщетение не съответства на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Отговорността на Прокуратурата на Република България е ангажирана за вреди, търпени за времето от 4.06.2014 година до 26.03.2021 година. Първостепенният съд не е изложил аргументи какви процесуални действия и с какъв интензитет са осъществили органите на Прокуратурата на Република България след образуване на наказателното производство (4.06.2014 година) до 17.05.2017 година, когато ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, точка 12, във връзка с чл. 129, ал. 2 от НК. В недостатъчна степен е съобразено обстоятелството, че независимо от тежестта на обвинението ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и други мерки за процесуална принуда не са прилагани спрямо него. Не е отчетена невъзможността за разграничаване на търпените вреди от паралелно водените дисциплинарни проверки и незаконното обвинение. Първостепенният съд е формирал извод за влошаване на физическото и психическото здраве на ищеца без да посочи в какво се изразява то, единствено въз основа на показанията на разпитаните свидетели, без да назначи експертиза и да обсъди приобщената медицинска документация. Съставът на Окръжен съд Габрово не е посочил кои конкретни факти относно икономическата обстановка в страната към момента на търпене на вредите от ищеца (17.05.2017 година – 26.03.2021 година – меродавен период за тяхното определяне) е съобразил при отсъждане на обезщетението за неимуществени вреди. Не е отчетен и факта, че оправдателната присъда сама по себе си представлява морално обезщетяване и компенсира до известна степен търпените страдания.

Направено е искане да се отмени Решение № 121/4.10.2021 година по гр. д. № 173/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта за присъденото обезщетение за 2 неимуществени вреди и да се постанови друго такова, с което да се намали размера на обезщетението на М. Г. Г. за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, точка 12, във връзка с чл. 129, ал. 2 от НК, присъдено на основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от М. Г. Г..

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат М.В. – пълномощник на М. Г. Г., оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на решението, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д № 173/2021 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от адвокат М.В. – пълномощник на М. Г. Г., против Прокуратурата на Република България искове с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В исковата молба се твърди, че на 4.06.2014 година е образувано следствено дело № 37/2014 година на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Габрово (прокурорска преписка № 159/2014 година на Районна прокуратура Габрово). М. Г. Г. е привлечен като обвиняем на 17.05.2017 година и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“ от същата дата. Той е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 83, точка 7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години. През цялото време на разследването – от първоначалното привличане на М. Г. Г. като обвиняем на 17.05.2017 година до постановяване на окончателния съдебен акт на Върховен касационен съд на Република България, той бил с мярка за неотклонение „Подписка“, с която по закон са въведени ограничения в правото на свободно придвижване и е осъществяван контрол от органите на полицията. Проследява се развитието на наказателното производство от внасянето на обвинителен акт в Районен съд Габрово на 1.06.2017 година до постановяването на Решение № 54/26.03.2021 година по наказателно дело № 42/2021 година на Върховен касационен съд на Република България. Изтъква се, че наказателното производство е продължило шест години, десет месеца и двадесет и един дни – от неговото образуване на 4.06.2014 година до приключването му на 26.03.2021 година, което надхвърля разумните срокове.

От началото на образуване на производството ищецът изпитвал страх от евентуалното наказание и последиците в трудовия му, семеен, обществен и здравословен статус. Той търпял неимуществени вреди – негативни емоции, унижаване на неговите чест и достойнство, злепоставяне на доброто му име пред обществото. Познатите му започнали за избягват контакти с него, променило се отношението на колегите му, авторитетът и 3 достойнството му били заличени чрез насочената към него наказателна репресия. М. Г. Г. очаквал всеки момент да бъде уволнен от работа, а бил служител на полицията повече от тридесет години. Поради нервното напрежение и тормоз той напуснал работа в органите на МВР. Полагащото му се обезщетение било блокирано чрез запор въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр. дело № 125/2019 година на Районен съд Габрово на 23.10.2019 година, поради което останал без доходи. Тези преживявания се отразили трайно и непоправимо върху физическото и психическото здраве на ищеца. Той започнал да употребява медикаменти за високо кръвно налягане (хипертония). Семейството му също търпяло негативни емоции, психологически терзания и тягостни изживявания. Налице е причинна връзка между претърпените от М. Г. Г. неимуществени вреди, свързани с незаконен тормоз, призовавания, явяване пред следователи, прокурори и в съда, влошения трудов, социален, семеен и здравословен статус и наказателното преследване за посочения период. Той претърпял и имуществени вреди в размер на 800 лева – минималното възнаграждение за един адвокат, 400 лева – пътни разноски, във връзка с воденото наказателно производство. Цитира се съдебна практика.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на М. Г. Г. сумите: 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 1 200 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.03.2021 година до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, с който се оспорват претенциите.

Пред първостепенния съд представителят на Прокуратурата на Република България оспорва размера на претендираните обезщетения.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 121/4.10.2021 година по гр. д. № 173/2021 година на Окръжен съд Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от М. Г. Г. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно разпоредбата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е 4 образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).

При определяне на дължимото обезщетение за незаконни обвинения се изхожда от броя и тежестта на обвиненията; взетите мерки за неотклонение; продължителността на периода, през който са поддържани обвиненията; осъществено ли е ефективно разследване в разумен срок, какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия; поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса; по какъв начин обвиненията са се отразили върху личността на обвиняемия, неговия начин на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на причинените телесни и психични увреждания – физически и душевни болки, други страдания и неудобства, причинено ли е разстройство на здравето, а при трайно увреждане – медицинските прогнози за развитието на заболяването.

Основание за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективният факт, че лицето е обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, за което впоследствие е оправдано. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.