Решение № 340 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6923/2023
- Вид
- Решение № 340
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, ал. 1, т. 4, и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4, и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 12, буква В · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330206923 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
23-6207000929/13.11.2023г. на Началник група в РУ Труд при ОДМВР Пловдив, с което на Б. А. С., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и допълнението към нея. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, но се представлява от процесуален представител адв. М. К.. Същата моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено по съображенията посочени в допълнението към жалбата, като алтернативно моли да бъде приложен закона за по-лекото наказание тъй като техническата неизправност е незначителна. Моли да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Началник група в РУ Труд при ОД МВР гр.
Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено 1 следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от правоимащо лице и в законово установения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 02.11.2023г., около 21:35 часа в с. Рогош, ул. Изток № 49, жалбоподателят Б. А. С. управлявал лек автомобил "Фолксваген голф" с рег.
№ **, собственост на О.К.К., като бил спрян за проверка от свидетеля Й. П.
П., на длъжност *** в РУ Труд при ОДМВР гр. Пловдив. В автомобила се возила свидетелката Ж. А. Я.. В хода на проверка било установено, че водачът управлявал автомобила, с включени дълги светлини, като късите светлини с които бил оборудван автомобила не работели.
Свидетелят П. приел че е налице техническа неизправност в управлявания от водача С. автомобил и за констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 992791 от 02.11.2023г. против жалбоподателя за това че на същата дата, около 21.35ч., в с. Рогош, ул. Изток № 49, жалбоподателят Б. А. С. управлявал лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. № **, собственост на О.К.К., като водача управлявал МПС което е техничечски неизправно /неработещи къси светлини в тъмната част на денононщието/ - нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу цифровата квалификация на административното нарушение актосъставителя отразил „движи се с опасна техническа неизправност“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал без възражения. Получил и препис от него, за което е приложена разписка.
Административнонаказващият орган /АНО/ изцяло е възприел фактическата обстановка, изложена от актосъставителя и въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление. В него описанието на нарушението и неговата правна квалификация са сходни с тези в издадения АУАН.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел по делото актосъставителят Й. П. П., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Свидетелят категорично заявява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал конкретния лек автомобил без да е включил късите светлини, като заявява че жалбоподателя е карал на дълги светлини което е представлявало опасност за другите участници в движението. Същия заявява че се е уверил лично в това че не работят късите светлини, като е накарал жалбоподателя да ги превключи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
В съдебно заседание, по молба от страна на жалбподателя бе разпитана в качеството на свидетел Ж. Я., която разказа че се е возила в колата на жалбоподателя, като на околовръстното шосе, светлините на автомобила са угаснали. нейния приятел е слязъл за да провери какво става и е констатирал 2 че късите светлини не работят. Поради повредата, жалб. С. насочил автомобила към с. Рогош, като за да се прибере пуснал дългите светлини които свалил максимално надолу за да не пречи на другите участници в движението. Съдът кредитира показанията и на св. Я., доколкото същите са логични, последователни и съответни на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се доказа по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно че на посочената в НП дата и място е управлявал МПС с техническа неизправност, като е шофирал със светнати дълги светлини, поради неработещи къси светлини. Независимо от това обаче в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до неговата отмяна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, което се доказва от приобщената по делото оправомощителна заповед.
На първо място следва да се отбележи че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Кое МПС е технически неизправно обаче е нормативно уредено в чл. 10, ал. 1, т. 12, буква В от ППЗДвП и именно тази е нарушената правна норма, която обаче не е намерила място нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6 ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни - т. 1, значителни - т. 2 или опасни неизправности т. 3 /какъвто е настоящия случа/ - понятия, дефинитивно определени в параграф 6, т. 71, 72, 73 от ДР на ЗДвП. Така, законодателят приема в § 6, т. 73, че "опасни неизправности" включително при укрепването на товара, са тези откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Тези обстоятелства не са конкретизирани в описателната част на акта и постановлението и липсва яснота защо неизправността е опасна и от какво произхожда тя.
По-нататък, случаите, в които следва да се счита, че моторно превозно средство е технически неизправно, са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, а по отношение на осветителната уредба – конкретно в т. 12 буква "В" - когато не светят дългите, късите, габаритните светлини или стопсветлините. Каква е опасната техническа неизправност обаче се изясняна едва в съдебното заседание, след разпита на актосъставителя и св. Я., който еднопосочно твърдят че жалбоподателя не се е движел изобщо без светлини, а се е движел с работещи дълги светлини. Това обстоятелство обаче не е 3 намерило място нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП, въпреки че е от съществено значение за да може да се установи точно какво е направил жалбоподателя и в какво се състои опасната техническа неизправност, по какъв начин водача е представлявал риск и за кого. Има огромна разлика, дали едно МПС в тъмната част на денонощието се движи изобщо без светлини или се движи на дълги светлини. Опасността произлиза от съвсем различно естество и липсата на тези факти при описанието на нарушението засягат пряко правото на защита на жалб. С. и е неотстранимо съществено процесуално нарушение. Недопустимо е тези факти които са елементи от извършеното административно нарушение да се изясняват чрез разпити на свидетели в съдебното производство. Следователно в настоящия случай се визира хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "В" от ППЗДвП, но освен, че не са изложени всички съставомерни факти от извършеното нарушение, липсва и препращане към съответната пояснителна и допълваща текста на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, разпоредба от ППЗДвП, с което отново е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо вече, освен самото описание на нарушението, така също и пълното, т. е. правилното изписване на квалификацията му – явяващо се самостоятелно основание за отмяна на НП.
Както вече се посочи, не става ясно и защо контролният орган е приел, че неизправността е опасна без да е отразено в описателната част на АУАН, впоследствие и в НП обстоятелствата, които се свързват с това понятие, които по-горе бяха посочени от Съда като: кога са открити неизправностите, представляват ли пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда, така че да се съотнесе към наказанието, предвидено в санкционната разпоредба.
Коментираните нарушения съществено са засегнали правото на защита на жалбоподателя и са отнели възможността да организира защитата си по всички, релевантни за нарушението факти, както и да разбере за какво точно поведение е наказан, като не са били съобразени реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4, и т. 5 от ЗАНН, досежно АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, досежно НП, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на които се основава, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното и доколкото Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство, което води до отмяна НП като незаконосъобразно.
Д о ко л ко т о съдът намери претенцията на жалбоподателя за основателна, и отмени издаденото наказателно постановление, то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя С. и адв. М. К.. В договора е отразено че е договореното 4 предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – материално затруднено лице. Адв. К. се е явила в съдебно заседание и е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. В случаи като настоящия, в които адвокат предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Договора за правна помощ и съдействие е сключен на 05.12.2023г. и съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на делото, а именно отмяната на обжалваното наказателно постановление, възиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К., сумата от 400лв. за предоставена от нея безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-6207-000929/13.11.2023г. на Началник група в РУ Труд при ОДМВР Пловдив, с което на Б. А. С., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.