Решение № 4050 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4050 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100500419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10433 от 27.09.2022 г., постановено по гр.д. № 2116/2022 г. по описа на СРС, 77-ми състав, са отхвърлени предявените от Г. Р. обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ срещу „Н.Т.“ ООД, Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на осн. чл. 78 от ГПК.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца Г.

Р.. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно. Релевират се възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че отговорът на исковата молба е подаден извън преклузивните срокове, поради което неправилно районният съд е подложил на преценка наведените от ответника по исковете възражения, доводи и оспорвания, както и приложените писмени доказателства. Оспорва съдържанието на депозирано с отговора на исковата молба разрешение № 47 от 09.09.2021 г. за ползване на неплатен отпуск. Навежда твърдения, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил в неплатен годишен отпуск, поради и което се ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по исковете „Н.Т.“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Р., с която срещу „Н.Т.“ ООД били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване 1 за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 421 от 30.11.2021 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ , както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4888,40 лв. за времето от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Твърди, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконно, тъй като не са налице основанията на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ – липсвало произнасяне на ТОЛЕК относно възможността на ищеца да упражнява заеманата от него длъжност, липсвало преценка на здравния орган каква друга длъжност може да заема ищеца, не била предложена друга подходяща за здравословното състояние на ищеца длъжност.

Навежда фактически твърдения, че към дата на прекратяване на правоотношението ищецът се е ползвал от неплатен годишен отпуск в размер на 220 дни, считано от 10.09.2021 г..

Ответникът „Н.Т.“ ООД , в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, както и че със Заповед № 421 от 30.11.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено.

Оспорва предявените искове, като поддържа, че в решенията на ТЕЛК от 06.08.2021г. и от 01.10.2021г. изрично е посочено, че е противопоказно за ищеца да работи като шофьор.

Излага доводи, че дружеството не е обявило позиции за трудоустроени лица за 2021г., защото броят на щатните места към 01.01.2021 г. е 7, не са откривани нови щатни бройки през годината и към края на годината само 4 до тях са заети. Поддържа, че в дружеството няма подходяща длъжност, която да отговаря на препоръките на ТЕЛК. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява от фактическа страна следното:

От трудов договор № 407/15.02.2018 г., се установява, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Р. е бил назначен на длъжността: „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, с основно месечно възнаграждение към момента на сключване на договора в размер на 600 лева.

Със заповед № 421 от 30.11.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.

Според актуална справка от ТД на НАП-София относно действащи трудови договори за периода 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „Н.Т.“ ООД въззивникът ищец Р. не е сключвал друг трудов договор.

С ЕР на ТЕЛК № 2201 от 06.08.2021 г., въззивникът ищец Р. е бил освидетелстван, като е определена 71 % трайно намалена работоспособност за срок от три години – 01.08.2024 г.. В решението е записано, че лицето не може да работи като шофьор до произнасянето на ТОЛЕК. Експертното решение е влязло в сила на 29.09.2021 г..

С ЕР на ТЕЛК № 2468 от 01.10.2021 г., издадено по молба на работодателя с вх. № 014/16.09.2021 г., е било допълнено ЕР на ТЕЛК № 2201 от 06.08.2021 г.. В т. 15 са допълнени следните противопоказания – големи нервно-психични натоварвания, нощен труд, тежка работа от типа на вдигане и преместване на предмети над 8 кг, неблагоприятни външни климатични условия. В решението е посочено, че лицето не може да изпълнява заетите разкрити длъжности, като е необходимо трудоустрояване в съответствие с посочените условия.

На 09.09.2021 г. въззивникът ищец Р. подал молба за получаване на разрешение да ползва неплатен годишен отпуск в размер на 220 дни, считано от 10.09.2021 г., като 2 работодателят с разрешние № 47/09.09.2021 г. е позволил ползването на 57 дни, считано от 10.09.2021 г.

Към 01.06.2021 г. при работодателя ответник са съществували 4 вида длъжности – „мениджър, връзки с обществеността“ – 1 щатна бройка, „ръководител отдел в транспорта“ 1 щатна бройка, „шофьор, товарен автомобил (международни превози) - 3 щатни бройки, „общ работник“ - 1 щатна бройка, като всички са били заети. С ново щатно разписание от 01.12.2021 г. е била съкратена една щатна бройка за длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози).

По делото са приложени писмо от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София с изх.

№ 21073747 от 20.10.2021 г., адресирано до въззивника ищец Р. по повод подадена от него жалба, според който при проверка на трудовото досие е установило молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 220 дни, считано от 09.09.2021 г., която била разрешена със заповед на работодателя.

По делото е приета съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, която е изчислила дължимо възнаграждение за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г., с оглед уговореното брутно трудово възнаграждение и промяната на минималната работна заплата, считано 01.04.2022 г..

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че са били валидно обвързани от сключен трудов договор № 407 от 15.02.2018 г., по силата на който въззивникът Р. е бил назначен на длъжността: „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, с основно месечно възнаграждение към момента на сключване на договора в размер на 600 лева.

Процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 421 от 30.11.2021 г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.

Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ визира хипотеза на прекратяване на трудовия договор от работодателя в случаите, когато са налице две кумулативни предпоставки: 1) невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и 2) липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.

Първата предпоставка – установяването на невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, е медицински въпрос и се изследва по установен нормативен ред – Наредба за трудоустрояване. В компетентността на ТЕЛК, съответно НЕЛК, е със заключение по експертно решение да посочи болестта, довела до трайната неработоспособност, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто или повече. Здравният орган по Наредбата за трудоустрояване 3 се произнася не само по въпросите необходимостта от трудоустрояване, но и за определяне на подходяща работа или условия на труд, както и за срока на трудоустрояването.

Предписанията на ТЕЛК, съответно НЕЛК, са задължителни за работника и за работодателя, независимо от това дали работодателят е участвал в производството по издаването му.

Въпросът, дали конкретна работа е подходяща за трудоустроения, също е медицински и е от компетентността на здравните органи по Наредбата за трудоустрояване, като не подлежи на изследване в трудовоправния спор. / в този смисъл решение № 332 от 21.10.2011 г. по гр. д.

№ 565/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 195 от 17.09.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС Решение № 65 от 03.07.2019г. по дело № 1666/2018г. на ВКС, ІІІто г.О.; Решение № 188 от 23.01.2018г. по дело № 793/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О./.

Прекратяването на трудовото правоотношение не се допуска в случаите, когато при работодателят има друга работа подходяща за здравословното състояние на служителя и последният е съгласен да я заеме. Основанията за трудоустрояване са закрепени с императивната норма на чл. 314 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен да трудоустрои работник/служителя на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи, когато работникът/служителят поради болест или трудова злополука не може да изпълнява трудовите си функции. Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване от 4% до 10% от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност, ако има повече от 50 работници и служители. В останалите случаи работодателят не е длъжен да определя такива работни места, т.е. работодателят не е длъжен да организира дейността си така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън задълженията му по чл. 315 от КТ. Когато работодателят, по обективни причини не може да изпълни изискванията по чл. 314 от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ (В този смисъл Решение № 144/22.07.2014г. по гр.д. № 4053/2013г. на ВКС, І.-то Г.О.;

Решение № 137/13.05.2014г. по гр.д. № 4811/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 192:22.05.2015г. по гр.д. № 6866/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.).

Въззивният съд с оглед приетата фактическа обстановка намира, че безспорно се установяват предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. С експертното решение на ТЕЛК с № 2201 от 06.08.2021 г., влязло в сила на 29.09.2021 г., въззивникът ищец Р. е бил освидетелстван, като е определена 71 % трайно намалена работоспособност за срок от три години – 01.08.2024 г.. В решението е записано, че лицето не може да работи като „шофьор“ до произнасянето на Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК).