Решение № 6450 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6450 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110119837 по описа за 2022 година Предмет на делото са предявените от М. В. Ч. срещу „(фирма)“ АД, обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 883,92 лева, представляваща парична стойност на наредената на 05.02.2022 г. неразрешена платежна операция, изпълнена от Банката на 08.02.2022 г. към държавата М., гр. К. Л., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 122,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.02.2022 г. до 12.04.2022 г., и сумата от 34,42 лева, представляваща начислени такси и комисионни от банката във връзка с извършване на оспорената операция.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2020 г. страните сключили Договор за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето семейство“, съгласно който банката се задължила да открие и води безсрочна разплащателна сметка в лева IBAN BG62BPBI**************, както и да издаде на ищеца дебитна карта Виза Класик; Договор за разплащателна сметка на физически лица, съгласно който банката открила на ищеца разплащателна сметка в лева IBAN BG62BPBI79401089417901;

Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“, по 1 силата на който страните се уговорили ищецът да ползва услугата „интернет банкиране“ като средство за отдалечен достъп и по-конкретно до разкритата му банкова сметка IBAN BG62BPBI**************. За ползване на последната услуга, ищецът декларирал и посочил мобилен телефон ***, като абонат на този мобилен телефон се сочи, че е майката на ищеца, която му го предоставила за самостоятелно ползване, предоставил също и електронен адрес – ************@gmail.com. На 26.08.2020 г. с Анекс към Договора за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“, страните уговорили за втори упълномощен държател майката на ищеца – Р. Д. Ч.а, с мобилен телефон ******** и електронен адрес ***********@abv.bg. Излага, че след продължително получаване на електронни писма – имейли от банката за актуализация на мобилните токени за неговата дебитна карта, на 05.02.2022 г., около 13:00 ч., влязъл в имейла на Банката с цел да ги актуализира. Отворил имейл за актуализация на мтоканите на Пощенска банка, който имейл изглеждал визуално като всички предходни имейли, получавани от банката. Твърди, че е натиснал бутон „щракни тук“, след което се отворил прозорец за неговото електронно банкиране. Ищецът въвел своето име и парола, след което влязъл в електронната система на банката, попълнил данните, които са изискуеми - № на карта, валидност, имена и на екрана се изписал текст – да очаква от банката код за потвърждение. Две-три минути по-късно ищецът получил съобщение на вайбър с код за потвърждение. Изпълнил инструкциите, посочени във вайбъра, изчакал да му бъде изпратен втори код на имейла, след което въвел двата кода. След изпълнение на описаното, ищецът изключил компютъра си. Около 13:50 ч. на 05.02.2022 г. получил телефонно обаждане от служител на банката, който го уведомил, че е станал жертва на хакерска атака и фишинг измама, поради което банковата сметка на ищеца, дебитната карта и онлайн банкирането служебно били блокирани. Служителят от банката попитал ищеца, дали в същия ден е извършвал превод от дебитната си карта чрез М-токен приложение към държавата М. на сума в размер на 6 883,92 лева, на който въпрос ищецът отговорил отрицателно. По време на разговора на ищеца му било указано, че за да оспори превода, трябва да посети офис на банката и да попълни нарочен формуляр за оспорване на плащания с банкова карта. Ищецът незабавно посетил клон София Парк Център на банката и оспорил процесното плащане. На ищеца му било 2 потвърдено, че сумата е все още налична по сметката и е със статут блокирана. На 07.02.2022 г. ищецът посетил офис „Люлин – Базар Искра 2000 юг“ на банката, където служител отново потвърдил, че сумата е в секция „блокировки“, но е налична по банковата му сметка. Същата служителка го уведомила, че следва да очаква разрешаването на проблема. През същия ден ищецът си проверявал приложението и сумата си била блокирана, но била по неговата банкова сметка. На 08.02.2022 г. 09:00 и 11:00 ч. ищецът отново извършил проверки и сумата отново била налична по сметката му, но блокирана. В 13:00 ч. на същия ден сумата вече липсвала по сметката му и по информация от банката била осчетоводена и преведена по валутна сметка в К.

Л.. Ищецът подал жалба в банката с вх. № 076102/0002 от 09.02.2022 г. и Жалба с вх. № 076102/0003 от 11.02.2022 г., в които изискал случаят с извършената фишинг измама да бъде разгледан спешно, банката да изрази становище и да му бъде предоставен оперативен протокол, вследствие на подаденото оспорване, както и да му се възстанови сумата. В жалбите ищецът задал и следните въпроси „защо след като е подал оспорване на трансакция, парите са преведени в К. Л. при положение, че банката го е известила, че е обект на фишинг измама; как би могъл да плати с дебитна карта на пост[1]устройство, като картата е в него, а и такава сума не може да се плати на пост[1]устройство без парола, а и всъщност картата нямала такъв лимит на плащане за 24 часа, защото лимита по договора бил 5 000 лева; защо служител на банката не се е обадил по телефона за да го попита дали този нов за банката телефонен номер, е в притежание на ищеца; защо от този непознат телефонен номер, се извършва авторизацията; защо преди да провери на кого е в притежание номера, банката изпратила код за авторизация на неизвестен за нея и за клиента номер; и изобщо кой е въвел номера в системата“. В резултат на подадените жалби, получил уведомително писмо от банката с изх.

№ 9300/0114 от 17.02.2022 г. и с изх. № 9300/0115 от 17.02.2022 г., в които банката отговорила, че не може да възстанови сумите, т.к. извършвайки електронно банкиране е проявил груба небрежност. Срещу тези уведомителни писма, ищецът подал възражения с вх. № 129/22.02.2022 г. и второ от 07.03.2022 г. Твърди, че с подаването на формуляр за оспорване на плащания с банкова карта, е изпълнил задължението си съгласно чл. 75, т.2 ЗПУПС и оспорената от него трансакция, ставала неразрешена. Излага също и че дори ползваното от него устройство, да е имало висока степен на сигурност и 3 защита, може да бъде получен фишинг имейл, както и че антивирусните програми също не са достатъчни за да преодолеят атаки от такъв вид. Развива съображения, че човек без специални знания, не може да противодейства на такива измами. Оспорва да е проявил небрежност, както и груба такава, защото в рамките на 1 час от обаждането от страна на банката, входирал оспорване на трансакция. Сочи също и че служители на банката са посочили като причина за осчетоводяването на превода, че договорните отношения между банката и „Борика“ и „Визакард“ задължавали извършването на това осчетоводяване и излъчването на превода, като не допускали обратното, което обаче ищецът счита, че не е основание за понасяне на негативните последствия. Поддържа и че банката е била длъжна до края на деня на 07.02.2022 г. да възстанови процесната сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че ищецът е титуляр на банкова сметка

–

BG62BPBI**************. Сочи, че като средство за отдалечен достъп до сметката, е била издадена дебитна карта с картодържател ищецът. Излага, че последният е ползвал услугата интернет банкиране, за което е имал уникално потребителски име и парола и задължение да не ги разкрива на никого.

Поддържа, че услугата може да се използва от различни устройство и IP адреси, както и че банката изпраща всеки път съобщение при вход от нов IP адрес с цел сигурност и защита на клиента. За ползване на услугата, сочи, че ищецът е заявил телефонен номер и адрес на електронна поща. Излага, че към сключените договори страните са се съгласили да се прилагат Общи условия на „(фирма)“ АД за издаване и използване на дебитни карти и Общи условия на „(фирма)“ АД за електронно банково обслужване „Интернет банкиране“ за индивидуални и корпоративни клиент. Сочи, че оспорваната от ищеца операция е осъществена с дебитната карта, а не чрез интернет банкирането, както и че се касае за картова транзакция, а не за валутен превод. Поддържа и че сумата на операцията е в рамките на дневния лимит на картата за операция на ПОС терминал. Развива съображения в насока, че операцията е извършена онлайн в интернет, т.е. на виртуален ПОС терминал, както и че е протекла посредством въвеждане на персонализираните защитни характеристики на дебитната карта и с метод на задълбочено установяване идентичността на 4 платеца. Излага, че последното е извършено чрез софтуерен токън – приложение „m[1]token Postbank“, на който била изпратена „PUSH“ нотификация за потвърждение на операцията. Аргументира, че софтуерният тоукън представлява софтуерно приложение, което може да бъде инсталирано само на едно устройство, както и че се инсталира на хардуерно устройство и не се свързва или асоциира с конкретен телефонен номер. Пояснява, че приложението може да бъде инсталирано само на едно устройство, както и че всеки клиент може да има по едно и също време само един активен софтуерен тоукън, който да използва за потвърждаване на платежни операции. Излага, че за да бъде активиран софтуерният тоукън е необходимо от клиента да бъдат въведени два кода, като първият се изпращал от банката на телефона, посочен при регистрацията, а вторият – на адреса на ел. поща, посочен при регистрацията на услугата. Твърди, че в случая софтуерният тоукън е бил заявен през услугата интернет банкиране, достъп до която се осъществявал с въвеждане на потребителско име и парола. Активирането, с което впоследствие била извършена оспорваната операция, било извършено на 05.02.2022 г., като за целта от банката били изпратени два кода – един чрез SMS/Viber и втори чрез имейл. Кодовете били надлежно въведени, след което активирането на софтуерния тоукън било успешно проведено. На датата на заявяване на тоукъна, банката изпратила съобщение за вход в системата за интернет банкиране от нов IP адрес, но ищецът не реагирал на съобщенията.

Оспорва да е въвеждан друг телефонен номер, освен соченият от ищеца, като сочи, че съобщенията са изпращани единствено към този телефонен номер.

Излага, че след активирането на софтуерния тоукън, същият се използва за потвърждаване на транзакции, наредени онлайн от ищеца, като за всяка се използвал PIN код, въвеждан чрез софтуерния тоукън. Излага, че механизмът на извършване на транзакции в интернет с картата е следният: въвеждане в интернет сайта, от който се прави транзакция на номер на картата, име на картодържател, дата на валидност, CVC код, получаване на нотификация на устройството, на което е инсталиран софтуерният тоукън, че има картова транзакция за потвърждение, въвеждане на PIN код за тоукъна, потвърждаване на транзакция. Поддържа, че клиентите са запознати с техническите характеристики на услугата, които били подробно описани и в общите условия. Подчертава, че оспорваната транзакция е извършена в интернет с дебитна карта и представлява транзакция на виртуален ПОС 5 терминал с картата, че е извършена чрез въвеждане в съответния интернет сайт на номер на картата, дата на валидност, CVC код, изписан на гърба на пластиката, както и потвърждаване чрез софтуерния тоукън. Твърди, че оспорваната транзакция е извършена от лице, което е имало знание за потребителско име и парола за влизане в профила на ищеца до интернет банкирането, физически достъп до телефонен номер ***, на който бил получен първият код за софтуерен тоукън, както и съобщения за вход от нов IP адрес, достъп до електронната поща, включително и знание за паролата на тази поща, както и достъп до данните, изписани върху пластиката на банковата карта на ищеца. Ответникът развива подробни съображения в насока, че служителите на банката нямат достъп до горепосочената информация, както и че банката е положила всички усИ. за да разясни на клиентите си да не разкриват на никой персонализираните защитни характеристики на ползваната от тях услуга. Излага подробни съображения и в насока, че ищецът е проявил груба небрежност, като подчертава, че самият ищец признава, че е получил имейл, който си помислил, че е от банката, в отговор на който предоставил данните си. Поддържа, че ищецът е въвел всички свои данни, както и кодовете за тоукъна във фалшив сайт, с което предоставил защитните характеристики на трети лица и така последните, имайки всички негови данни – извършвали транзакции от името на ищеца.

Разпечатката съдържа 15 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5e125f8-d4d4-4df8-8710-06cc7e781315