Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13251 от 22.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10829/2022
Вид
Определение № 13251
Подписан
22.12.2022
В сила
22.12.2022
Състав
Рени Коджабашева, Яна Борисова, Анелия Стефанова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.2 и ал.4 · Закон за електронното управление
  • чл.26,ал.4 · Закон за електронното управление
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13251 гр. София, 21.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510829 по описа за 2022 година

Образувано е въззивно гражданско дело по повод подадена въззивна жалба от 17.02.2022 г. на „Г.К.“ ЕООД срещу Решение № 20005521 от 19.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 74843/2018 г. по описа на СРС, ГО, 69-и състав в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „ А.“ ООД на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД сумата от 6000 лв. с ДДС, представляваща неустойка за неизпълнение на поети с Договор за консултантски услуги от 12.11.2015 г. задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за забава в размер на 543,34 лв., начислена за периода от 01.01.2018 г. до 22.11.2018 г.

Подадени са и частни жалби от страните срещу Определение № 20029529/13.04.2022 г. по гр.д. № 74843/2018 г. по описа на СРС, с което съдът частично е уважил молбата на ответника „Г.К.“ ЕООД и е изменил решението в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение е намалено поради прекомерност, а в останалата част молбата е приета от съда за неоснователна. По отношение на молбата на ищеца „А.“ ООД съдът е приел, че е просрочена, поради което я е оставил без разглеждане. С частната жалба ищецът прави оплаквания в две насоки – както спрямо акта по същество, с който е постановено от съда изменение на решението за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, така и спрямо оставянето без разглеждане на подадената от него молба по чл.248 ГПК с доводи, че същата недопустимо не е била разгледана по същество, предвид подаването ѝ в рамките на законоустановения срок.

Съдът намира, че частните жалби, касаещи произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на исканията по чл.248 от ГПК, следва да бъдат разгледани с крайния акт по делото. Преди продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното въззивно производство, съдът намира, че първо дължи произнасяне по подадената частна жалба от „А.“ ООД в частта, насочена срещу отказа да бъде разгледана молбата за изменение на решението в частта за разноските.

1

С определение № 20029529 от 13.04.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба с вх.№ 25022512 от 13.03.2022 г., депозирана от „А.“ ООД по чл.248 ГПК за изменение на решение № 20005521/19.01.22 г., постановено по гр.д.№ 74843/18 г. на СРС, 69-и състав в частта за разноските, тъй като е счел, че същата е входирана на 16.03.2022 г., а предвид датата на връчване на препис от съдебното решение на страната – 16.02.2022 г., същата се явявала просрочена. С подадената частна жалба дружеството прави оплакване, че неправилно съдът възприел датата 16.03.2022 г. като дата, на която е депозирана молбата по чл.248 ГПК, тъй като същата била входирана още на 02.03.2022 г., поради което твърди, че същата е подадена в срок и неправилно съдът не я разгледал по същество.

Съдът намира, че частната жалба е допустима и редовна, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, в указания от съда двуседмичен срок, като е внесена и дължимата държавна такса.

В законоустановения срок е постъпил отговор по депозирана частна жалба от „Г.К.“ ЕООД, в която изразява становище за правилност на постановеното определение, с което е оставена без разглеждане подадената молба с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, тъй като същата се явявала просрочена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира, че частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

След измененията в ГПК /Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г./, съгласно чл.62,ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Следователно процесуалният закон приравнява изпращането на писмени изявления посредством услугите на пощенски оператори на отправянето на изявления в електронна форма, като нормата предвижда, че и в двата случая е меродавен моментът на изпращането на молбата, а не моментът, в който ще бъде потвърдено получаването на съобщението от съда като адресат, като в случай, че молбата е подадена в последния ден от изтичането на процесуалния срок, то се счита, че същият е спазен.

В настоящия случай молбата по чл.248 от ГПК е изпратена чрез система за сигурно електронно връчване на 02.03.2022 г. Система за сигурно електронно връчване е система, която позволява изпращане и/или получаване и съхраняване на електронни документи за/от публични органи, физически и юридически лица. Комуникацията чрез системата за е-връчване е еквивалент на класическия метод за доставка на писма и е в съответствие с чл. 43 от Регламент (ЕС) № 910/2014, и чл. 26, ал.2 и ал.4 от Закона за електронното управление (ЗЕУ). Услугата за електронна препоръчана поща представлява електронен еквивалент на препоръчаната поща с обратна разписка.

Съгласно чл.26,ал.4 от ЗЕУ подаването и връчването на документи по електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление. В настоящия случай видно от приложения по делото електронен запис на 02.03.2022 г. в 16:13 часа чрез система за сигурно електронно връчване е изпратен на Софийски районен съд документ, описан като „молба по чл.248,ал.1 от ГПК“ по гр.д.№ 74843/18 г. с приложено съобщение от изпращача – процесуалния представител на дружеството-жалбоподател адв.С. М. Б.-Давчева. В приложената справка е отразено, че съобщението е потвърдено от адресата като получено на 04.03.2022 г. в 08:43:20 часа, като на същата дата върху молбата е поставен от служба Регистратура щемпел с вх.№ 25018017.

2

Съгласно чл.248,ал.1 от ГПК молба за изменение на решението в частта за разноските може да се подаде в срока за обжалване на поставеното решение. Решение № 20005521 по описа на СРС, 69-и състав, постановено по гр.д.№ 74843/18 г. на 19.01.2022 г., видно от приложените по делото разписки, е връчено на жалбоподателя на 16.02.2022 г. Същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, поради което молба по чл.248 от ГПК също може да бъде подадена в този срок, който в настоящия случай съобразно правилата за броене на процесуални срокове, е изтекъл на 02.03.2022 г. Следователно съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената молба по чл.248 от ГПК като просрочена, тъй като същата е била подадена в последния ден от срока.

Налице е и втората предпоставка, предвидена в чл.80 от ГПК за допустимостта на подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, а именно – страната е представила на съда списък на разноските до приключване на последното заседание в първа инстанция.

Ето защо частната жалба се явява основателна, като определението в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде отменено, производството по настоящото дело – прекратено, като делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по същество по така направеното искане за изменение на решението в частта за разноските, като след произнасянето на съда и извършените действия по администриране на книжа, делото отново следва да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по съществото на постъпилата въззивна и частни жалби.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20029529/13.04.2022 г. по гр.д. № 74843/2018 г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане молба, подадена от „А.“ ООД, ЕИК: **** с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на решение № 20005521/19.01.22 г., постановено по гр.д.№ 74843/18 г. на СРС, 69-и състав в частта за разноските, като просрочена и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество на подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в..гр.д. № 10829 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, IV Е въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда понататъшното развитие на делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3