Решение № 113 от 01.06.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Свищов, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20264150100062 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Г. С. И., чрез адв.П. Л. против „С.“ЕАД с ЕИК **********, със седалище гр.Свищов, представлявано от изп.директор М.К..

Твърди ,че от 25.06.2022г. до 18.11.2025г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, съгласно Трудов договор №**/25.06.2022г. Със Заповед №*** от 18.11.2025г. трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие.

Заявява, че не е изплатено начисленото му във ведомост за заплати трудово възнаграждение- за месец октомври 2025г. в размер на 949,57 лева и за месец ноември 2025г. – 469,63 лева.Впоследствие са изплатени за месец октомври 200,00лева, като са останали дължими 1219,20 лева /622,05 евро/ Предявява иск за сумата 622,05 евро – неизплатено изцяло трудово възнаграждение за октомври и ноември 2025г., както и законна лихва -11,01 евро върху възнаграждението за октомври и 8,52 евро- за ноември, ведно със законната лихва от 9.02.2026 г. до окончателното изплащане. Претендира, че ответникът следва да му заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва от завеждане на делото-9.02.2026г.Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът „С.“ЕАД , чрез адв.Р. П. е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК.Заявява, че искът е неоснователен и недоказан . Твърди, че неправилно 1 е изчислена мораторната лихва. В съдебно заседание се представлява от адв.Р.

П., която оспорва иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказатества, намери за у с т а н о в е н о : Видно от представения по делото Трудов договор №**/25.06.2022г. ищецът е имал регистриран трудов договор с работодател „С.“ЕАД с ЕИК ********** при условията на 8 часа работно време с основно трудово възнаграждение в размер на 765,00лeва. Представено е извлечение от ведомост за работни заплати за месеците октомври и ноември 2025г., видно от което нетното възнаграждение за месец октомври 2025г. е 949,57 лева, а за ноември 2025г.- 469,63 лева. Представена е Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №105/18.11.2025г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ , като трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие. В Заповедта за прекратяване не са начислени обезщетение за прекратяване и за неизползван годишен отпуск. По делото не е представено личното трудово досие на работника, по вина на работодателя, като съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. По същество ответното дружество не оспорва, че не са заплащани своевременно трудовите възнаграждения, както и че не са изплатени и понастоящем.

Съдът намира претенцията по чл. 128, т. 2 КТ за основателна и доказана.

Изплащането на трудовото възнаграждение на работника е основно задължение на работодателя. По делото ответника не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че последния е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между страните договор, поради и което съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера до който е заявена.

Предвид представените от страните доказателства и липсата на оспорване от страна на работодателя на факта, че ищецът-работник е полагал труд ,приемам , че е полагал такъв , за който съгласно чл.128 т.2 от КТ се дължи възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното 2 трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на отговорността на работодателя.

В случая ищецът претендира ежемесечна сума, представляваща нетно трудово възнаграждение за процесния период, разбит по месеци и съобразен с изходящото от работодателя извлечение от ведомост за работни заплати .

Искът по чл.128 т.2 от КТ следва да се уважи в размер 622,05 евро/ 1219,20 лева/ - представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 1.10.2025г. до 18.11.2025г.

Доказано е, че работодателят не е изплатил своевременно дължимите трудови възнаграждения, които съгласно трудовия договор се изплащат ежемесечно, със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение остава изискуемо и се заплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Трудовото възнаграждение се дължи помесечно в срок до последния работен ден на месеца, следващ отработения. Ответникът е изпаднал в забава от първо число на втория месец, последващ отработения до подаване на исковата молба. В случая ищецът е използвал калкулатор за изчисляване на лихви,като разпечатките не са приложени по делото и е използвана горепосочената методика. Съдът извърши проверка с лихвен калкулатор, поради което приема, ч е размер на дължима лихва върху неизплатеното възнаграждение от 749,57 лева за месец октомври 2025г. , считано от 1.11.2025г. до 9.02.2026г. е 25,05 лева , а за месец ноември -11,03 лева, общо 36,08 лева /18,45 евро/ Съдът счита, че следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на исковете за главница от завеждане на делото- 9.02.2026г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ върху уважения иск – 26,56 евро /50,00лева/, както и 2,56 евро /5,00 лева/ -такса за издаване на изпълнителен лист.

Ответникът следва да заплати и направените от ищеца разноски в размер на 300,00 евро - адвокатско възнаграждение. Останалите претенции от страна на процесуалния представител на ищеца за разноски в изпълнителното 3 производство са неоснователни, същите могат да се претендират в изпълнителното дело.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище гр.Свищов, представлявано от изп.директор М.К. да заплати на Г. С. И. с ЕГН **********, с адрес гр.Свищов, ул.“Ч.в.“№**, бл.*, ап.1 сумата 622,05 евро/ 1219,20 лева/ - представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 1.10.2025г. до 18.11.2025г. , ведно със законна лихва, считано от 9.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и 18,45 евро /36,08 лева /-мораторна лихва от 1.11.2025г. до 9.02.2026г.

ОСЪЖДА „С.“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище гр.Свищов, представлявано от изп.директор М.К. да заплати на Районен съд Свищов ДТ върху уважения иск 26,56 евро /50,00лева/, както и 2,56 евро /5,00 лева/ -такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „С.“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище гр.Свищов, представлявано от изп.директор М.К. да заплати на Г. С. И. с ЕГН **********, с адрес гр.Свищов, ул.“Ч.в.“№** , бл.*, ап.1 направените по делото разноски в размер на 300,00 евро.

Решението подлежи на обжалване пред О кръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 4